ИГРАТА КАТО МЕТОД НА ОБУЧЕНИЕ ПРИ ФОРМИРАНЕ НА елементарни математически представи на децата в предучилищна възраст

Статията е посветена на формирането на математически представи на децата в предучилищна възраст – четвърта група на детската градина, и възможностите на игровия метод на обучение. Разкриват се дидактическите възможности и педагогическите условия на игровия метод на обучение при формирането на математически представи на децата в предучилищна група. Анализът на теорията и практиката на проблема за развитието на математически представи при децата позволява да се идентифицират педагогическите условия, които допринасят за формирането на основите на математическото образование: прилагане на компетентностен подход; насърчаване на самореализацията на децата в играта и други видове дейности; използване на игрови методи за засилване на познавателната активност на децата.

Една от задачите при възпитанието на всестранно и хармонично развита личност е задачата за умствено възпитание на децата в предучилищна възраст. Развитието на елементарни математически представи у децата оказва голямо влияние върху този процес. Но знанията, съответстващи на предмета математика, се характеризират със сложна структура. Сега, когато образованието непрекъснато се променя и модернизира, вероятно традиционните методи на преподаване не могат напълно да изпълнят необходимите изисквания и да осигурят качеството на образованието. За да направи това, педагогът започва да търси нови начини и методи на преподаване, които са съвременни образователни технологии. Използването им изисква специално разработена методическа подкрепа, умения, оборудване, педагогически условия. Образователният процес в детската градина днес се трансформира и изпълва с ново съдържание. Това не е просто процес на взаимодействие педагог – дете, това е нов етап в организацията на образователния процес, неразделен елемент от който са педагогическите технологии, модерни методи, техники и инструменти (интерактивни дъски, проектори, конзоли и др.), подходи (личностни, компетентностни, дейностни) и разнообразие от дейности (комуникация, игра, работа, учене).

Предучилищната възраст е важен етап в развитието и възпитанието на детето, тъй като трябва да го подготви за училищното образование. Математическите понятия служат като средство за интелектуално развитие на детето, на неговите познавателни и творчески способности. Успехът на обучението по математика в бъдеще зависи от ефективността на математическото развитие на детето в предучилищна възраст. Изборът на игровия метод като основен обект на творчески анализ и практическо развитие е продиктуван от факта, че той може да играе изключителна роля за повишаване на познавателния интерес, за улесняване на сложния процес на обучение, за ускоряване на развитието. Значението на играта за децата в предучилищна възраст не може да се подценява. Задачата на учителя е да направи плавен преход от игрови дейности към учебни. Неслучайно четвърта група на детската градина се нарича подготвителна.

Методологията за формиране на елементарни математически понятия у децата в предучилищна възраст е изминала дълъг път в своето развитие. През ΧVΙΙ–ΧΙΧ век  въпросите за съдържанието и методите на преподаване на аритметика на деца в предучилищна възраст и за формирането на представи за размер, за време и пространство са отразени в напредналите педагогически системи, разработени от Я.А. Коменски, И.Г. Песталоци, C.D. Ушински и др.

Математическите представи са представи за число, множество, броене, прости изчисления, геометрични фигури и форма на предметите, количества и тяхното измерване, които детето разбира на сетивно, емпирично ниво, наречено елементарно (Баншева, 2000).

Методиката на обучението по математика има и свой специфичен понятиен апарат (метод на числата, метод на действията, теоретико-множествен подход и др.), което е необходимо условие, за да съществува като самостоятелна наука.

„Целите на обучението по математика са:

• Образователни;
• Възпитателни;
• Практически (развиващи)” (Върбанова, 2013).

Развитието на елементарни математически представи на децата в предучилищна възраст се осъществява с помощта на научно обоснована методическа система, чиито компоненти включват целта, съдържанието, методите, формите и средствата за организиране на работа, които са тясно взаимносвързани и взаимнозависими.

Познавайки числата и овладявайки действията в познаването на количествата, децата извършват преход от преки методи (прилагане, наслагване, сравнение „на око“) към сравнение по косвен начин (чрез измерване с условна мярка и междинен предмет). Числата са основен компонент на математическото развитие. Числата изразяват величина и количество. Извършвайки операции с числа, които са индикатори за величините и количествата на обектите в околния свят, извършвайки операции за сравнение, намаляване и увеличаване, може да се направят изводи за състоянието на обектите.

Дейността по броене в началото е само практическа: децата сравняват, без дори да знаят какво е число. Това сравнение позволява на малкото дете да разсъждава например че са му дали по-малко бонбони отколкото на сестра му. Детето не може да каже за себе си как е разбрало за това, но като наблюдавате поведението му, може да се каже, че прави това сравнение, докато сравнява един обект с друг, сякаш прави сравнение по двойки.

Сравнението на елементите на едно множество с елементите на друго в нагледна форма дава възможност на детето да прецени равенството или неравенството на множествата и въз основа на това сравнение детето дава своята преценка.

Изследването на размера на предметите първо става с помощта на зрението, на движенията, чрез допир. След това децата започват да сравняват обекти, които са равни и контрастни по височина, дължина, ширина, с помощта на техники за нанасяне и наслагване (еднакви по дължина, по-къси, по-дълги).

Същността на числото и извършването на действия с числата децата в предучилищна възраст разбират за дълъг период от време. Те първо отделят един или два елемента, след което сравняват двата комплекта по практичен начин. През този период или малко по-късно децата овладяват броенето. Преброяването е начин за определяне на състава на множествата и начин за косвеното им сравняване. Чрез броенето децата разбират числото като показател за силата на множеството. Преброявайки обекти, които са различни по пространствено разположение и размер, те започват да разбират независимостта на числото от други свойства на обектите и като цяло от съвкупността. Децата в предучилищна възраст започват да се запознават с числа и знаци за обозначаване на числа.

При решаването на аритметични задачи те овладяват специални методи на изчислителна дейност, като броене и броене с единица.

До шест-седемгодишна възраст децата вече имат определен логически и математически опит, а знанията за зависимостите на обектите и моделите, знанията за връзките вече са им достъпни, те могат да оценяват различни състояния и трансформации.

Децата от предучилищна възраст „определят реда, промяната или неизменността на състоянието на веществата, предметите; следват алгоритми и ги съставят самостоятелно; намират фигура, която липсва в поредица от фигури; разбират и коригират грешките; обясняват действията си” (Михайлова, 2008).

Така можем да направим следните изводи:

Развитието на елементарни математически понятия е целенасочен и организиран процес на овладяване и предаване на знания, методи и техники на умствена дейност, които са предвидени в изискванията на програмата.

Математическото развитие на децата в предучилищна възраст е качествена промяна във формите на тяхната познавателна дейност, която възниква в резултат на формирането на елементарни математически представи и логически операции, свързани с тях.

Основната цел на математическото развитие на децата в предучилищна възраст е формирането на техните интелектуални и творчески способности. Основните задачи са развитие на точна реч, креативност, логически и математически понятия.

Средство за развитие на творческите способности на децата в педагогическите ситуации по математика е дидактическата игра, която допринася за по-доброто разбиране на математическата същност на въпроса, изясняване и формиране на математическите знания на децата. Игрите могат да се използват на различни етапи на усвояване на знанията: при обяснение на нов материал, неговото затвърдяване, повторение, контрол. Играта позволява да се включат по-голям брой деца в активна когнитивна дейност. Тя трябва напълно да реши както образователните задачи на педагогическата ситуация, така и задачите за засилване на познавателната активност и да бъде основна стъпка в развитието на познавателните интереси на учениците. Играта помага на учителя да предаде труден материал на децата в достъпна форма. Оттук можем да заключим, че използването на играта е необходимо при обучение на деца в предучилищна възраст.

Играта прави възможно да се проявят способностите и личните качества на детето. Тя учи децата ненатрапчиво, неволно да регулират собственото си поведение и да изграждат междуличностни връзки с връстниците, като по този начин се превръща в ефективно средство за социализиране на децата. В играта децата действат така, както биха действали в най-екстремните ситуации, на границата на преодоляване на трудностите – това е много важно свойство на играта.

В играта едновременно се решават образователни и игрови проблеми и се консолидират и разширяват математическите представи на децата. В много случаи игрите носят основния тренировъчен товар.

Играта дава възможност на децата да влязат в контакт помежду си и с учителя и стимулира тяхната активност. Те се учат да работят в сътрудничество. „В контекста на играта децата съхраняват увлеченост, заинтересованост и самостоятелност с поощряване на бързина на реакциите, находчивост, съобразителност, сплотеност, взаимопомощ“ (Радев, 2016).

Всяка игра е набор от задачи, които детето върши с кубчета, квадратчета и т.н.

1. Задачите са подредени в нарастващ ред на сложност, т.е. от прости до сложни.
2. Задачите се дават на детето в различни форми, под формата на плоска рисунка или модел.
3. Невъзможно е да се изисква детето да реши задачата от първия път.

Няколко проблема, които са свързани с развитието на творческите способности, позволяват да се решат затрудненията в играта – развиващите игри са много разнообразни по съдържание.

Дидактическите игри са специфична и смислена дейност за децата. Този тип игра има готов игрови материал, концепция и правила, т.е. дидактическите игри се използват в педагогическия процес (за разлика от ролевите игри, които са спонтанни). Дидактическите игри имат цел, т.е. тази игра е насочена към получаване на конкретен резултат, и тя е:

• когнитивна, т.е. на какво трябва да научим детето;
• образователна, т.е. онези начини на сътрудничество, форми на общуване и отношения с други хора, които трябва да се възпитават у децата.

Целта на дидактическата игра е насочена към развитие на определени психични процеси и способности. В случая на нашето изследване целта е да развием симпатия, учтивост и чувствителност. Важна характеристика на играта са правилата на играта, които предават на децата нейното намерение, игрови действия и учебна задача. Възрастният организира играта и я ръководи – помага за преодоляване на трудностите, оценява действията на детето.

„В основата на дидактичните игри лежи точно определено програмно съдържание, дидактични задачи, целенасочено обучение. При тях самодейността на децата не се изключва, но тя в по-голяма степен се съчетава с ръководството на възпитателя. Често в тези така наречени „игри” напълно липсва игрова задача, което ги прави по-скоро форма на обучение, отколкото игра“ (Велева, 2011).

Дидактическите игри са смислена дейност за детето, в която то се включва с желание. Натрупаният от него социален опит може да се приложи и при други условия.

В предучилищната възраст се формират основите на знанията, които са толкова необходими на детето в училище. Математиката, като доста сложна наука, създава значителни трудности за децата по време на училищния период. Учителите знаят, че математиката е мощен фактор за умственото развитие на детето, за формиране на неговите творчески и когнитивни способности. Най-важното в периода на подготовка на детето за училище е да се възпита интерес към знанието. Голямо значение в това отношение се отдава на дидактическите игри.