МЕТОДИ ЗА ДИАГНОСТИКА НА МАТЕМАТИЧЕСКОТО РАЗВИТИЕ НА ДЕЦА В ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

Целта е да се обоснове необходимостта от организиране на педагогическа диагностика, насочена към идентифициране на нивото на формиране на математически представи при децата в предучилищна възраст. Статията представя анализ на понятията „диагностика“ и „педагогическа диагностика“, описва характеристиките и функциите на този вид диагностика. Разкрити са принципите на педагогическата диагностика и са дадени примери за прилагането им в образователния процес. В резултат на това са описани критериите и показателите за готовност на бъдещите учители за математическото развитие на децата.

Педагогическата диагностика е неразделна част от образователния процес, с помощта на която се определя резултатът от постигането на поставените цели. Без диагностика е невъзможно ефективното управление на дидактическия процес.

Педагогическата диагностика е специален вид дейност, която е свързана с установяването и изучаването на признаци, характеризиращи състоянието и резултатите от процеса на обучение, и която позволява на тази основа да се предвидят възможни отклонения, да се определят начини за предотвратяването им, както и да се коригира учебният процес с цел подобряване на качеството на обучението.

Според Г. Бижков: „Теорията и практиката на създаване и използване на диагностични методи и средства се занимава с правилното и научно обосновано провеждане на диагностичния процес“ (Бижков, 1995).

Понятието „диагностика” има по-широко и по-дълбоко значение от понятието „проверка на знанията, уменията и способностите” на обучаемите. Проверката само констатира резултатите, без да обяснява техния произход. Докато диагностицирането включва контрол, проверка, оценка, натрупване на статистически данни, техния анализ, разглежда резултатите, като отчита начините за постигането им, разкрива тенденциите, динамиката на дидактическия процес.

Педагогическата диагностика е важна не сама по себе си, а защото осигурява обратна връзка в педагогическата система. Науката разграничава следните функции: контролна и коригираща, прогностична и възпитателна. Първата е да се получат данни и да се коригира образователният процес; втората е предвиждане, прогнозиране на промените в бъдеще; третата е, че в процеса на диагностика и общуване учителят има възможност да упражнява възпитателно въздействие върху децата.

Три области действат като предмет на педагогическа диагностика: резултатите от обучението под формата на оценка на знанията (академични постижения на децата); резултатите от обучението и възпитанието под формата на социални, емоционални, морални качества на индивид и групи деца; резултатите от педагогическия процес под формата на психологически качества и новообразувания на личността. С други думи, диагностицирането, т.е. периодичното обучение се подчинява на нивото на знанията на децата, степента на социално и психическо развитие, което съответства на трите функции на образователния процес: обучение, възпитание и развитие.

Диагностиката в предучилищното математическо образование може да бъде два вида: експресна диагностика и системна диагностика. Всеки от тези видове диагностика има свои собствени функции.

Експресната диагностика е еднократен преглед, който обикновено се извършва независимо от педагогическия учебен процес. Функциите на този вид диагностика са да даде актуална картина на нивото на математическо развитие на детето днес, както и на „зоната на проксималното развитие“. Експресната диагностика определя набор от вътрешни психични и външни фактори на околната среда. Друга функция на експресната диагностика е да се определи текущото ниво на математическо развитие на детето, което постъпва в първи клас.

Системната диагностика е системно „проследяване“ на детето от учителя в процеса на системна работа с него. Функциите на системната диагностика са способността да се изгради обещаваща прогноза за развитието на математическите способности на детето въз основа на резултатите. Също така функцията за проследяване на индивидуалната „скорост“ на напредък в математическото развитие и прогнозиране на зоната на проксимално развитие на детето. Системната диагностика е неразделна част от процеса на обучение и развитие на детето. В процеса на систематична образователна работа с детето, изградена на принципите на развиващото образование, всички области на развитие (интелектуално, емоционално, социално, физическо и др.) са в сферата на постоянно внимание и наблюдение от страна на учителя и психолога. Функцията за проследяване на математическото развитие на детето ви позволява да предоставите необходимата помощ навреме както с цел корекция и компенсация на развитието, така и с цел предотвратяване на по-нататъшно училищно неправилно адаптиране.

Педагогическата диагностика е механизъм за идентифициране на индивидуалните характеристики и перспективи за развитие на личността. С помощта на педагогическата диагностика се анализира образователният процес и се определят резултатите от дейността както на детето, така и на учителя.

Целта на диагностиката е да се получи по-пълна информация за индивидуалните характеристики в развитието на децата, въз основа на които могат да се разработят препоръки за възпитатели, психолози, родители за подготовка на децата за училище и избор на най-добрите форми на по-нататъшно образование на етапа на основното общо образование.

Диагностичните функции са:

• аналитична – идентифицира причинно-следствените връзки в образователния процес между условията и резултатите от обучението;

• индивидуално-диагностична – помага за изследване на нивото на обучение, възпитание и развитие на детето, както и нивото на професионална компетентност на учителя;

• оценъчна – включва качествена и количествена оценка на дейността на участниците в педагогическия процес;

• коригираща – насочена към коригиране (промяна) на действията на учителя и детето с цел премахване на негативните последици от ученето;

• ориентационна – осигурява предотвратяване на негативните последици от ученето и определяне на нови цели;

• информационна – насочена към постоянно информиране на участниците в педагогическия процес за положителните резултати от педагогическата диагностика.

Основни елементи на педагогическата диагностика, според Иванов, са (Иванов, 2006):

• Проектиране – чрез определяне на присъщи диагностични признаци и идентифицирането им.

• Проучване – данни, сравнение и описание.

• Поставяне на диагноза (заключение).

• Информиране на децата и родителите.

• Въздействие и корекция върху усвоените знания.

Педагогическата диагноза осъществява връзката между преподаване на теория и практически дейности в образователния процес, като диагностицирането на знанията на децата има важно значение за установяване приспособимостта им към образователния процес, степента на възприемане на учебния материал, разбирането на поставяните от учителя задачи и овладяването на учебния материал.

Методика за диагностика на нивото на математическо развитие на детето

Целта на диагностиката е да се следи овладяването на децата от основните методи и техники на познавателна (математическа) дейност, практически действия, съдържание, словесно изразяване на методите и резултатите от практическите и умствените действия. По време на диагностиката се определя отношението на децата към когнитивните и творческите математически проблеми: максимална активност или безразличие; способност за проява на творчество или желание за просто възпроизвеждане на даденото и др.

Диагностиката се извършва по следните показатели, на три очаквани нива на усвояване на математическото съдържание от децата:

– овладяване от детето на практически действия за сравнение, изравняване, броене, пресмятане, измерване, класифициране и серия, модификация и трансформация и др.;

– представите на децата за връзките, зависимостите на предметите по големина, количество, форма, разположение в пространството и др.;

– нивото на вербално изразяване на методите на практически действия: използване на терминология, структура и конструкция на изречения, оригиналност и точност на твърденията;

– степента на независимост и творчески прояви в процеса на овладяване и прехвърляне на математически знания и умения в нови условия.

Преди диагностиката децата трябва да са запознати с подобни задачи.

Тези изследвания имат пряко въздействие върху теорията и практиката за развитие на елементарни математически представи у децата в предучилищна възраст.

В съвременните условия, във връзка с прехода към училищно образование на децата на шестгодишна възраст разработването на методи за подобряване на подготовката и овладяване на математиката е от особено значение.

Изследванията в областта на развитието на елементарни математически представи у децата са пряко свързани с практиката и предоставят научни пътища за решаване на нейните най-важни проблеми. Разработеното съдържание, методически похвати, дидактически средства и форми на организация на работа се използват в практиката за развитие на елементарни математически представи у децата в детската градина. Публикуването на основните резултати от изследването ги прави достъпни за широк кръг от предучилищните педагози. Изводите от педагогическите диагностики допринасят за подобряване на работата в детските градини за развитието на математически представи у децата и служат като основа за последващи научни изследвания.

Важна роля в изследването на проблемите на математическото развитие на детето играят основните методологични и теоретични положения, от които се ръководи изследователят. Те възникват на основата на задълбочен анализ на състоянието на науката, критичен преглед на нейните водещи теории, концепции и идеи. За тази цел изследователят изучава литература, свързана с физиология, обща, детска и педагогическа психология, обща и предучилищна педагогика, методика на обучението по математика в училище, детска градина, програми, учебни помагала и други източници. Прилагането и проверката на теоретичните положения се извършва с помощта на различни изследователски методи: наблюдения, въпросници, разговори, диагностични задачи, изучаване на педагогическа документация, експеримент, анализ на продуктите от дейността на децата. Обмисленото и целенасочено им използване в определена система (методология на изследването) дава възможност за решаване на изследователски проблеми, проверка на хипотеза, надеждни научни факти и резултати. Резултатите от изследването, подложени на многостранен качествен и количествен анализ с помощта на статистически и математически методи, служат за идентифициране на значими връзки и зависимости, за изграждане на теоретични и практически изводи и препоръки.

Водещ метод за изучаване на проблемите при формирането на елементарни математически понятия у децата е експериментът.

Експериментът има констатиращ, формиращ и контролен етап. Всеки от тях изисква внимателно разработване, спазване на принципа на структурно равенство при подбора и разпределението на децата в експериментални и контролни групи, разработване на метод за точно записване (с различни средства) на резултатите от етапите и целия ход на експерименталната работа, която може да продължи от няколко месеца до няколко години.

В повечето изследвания, проведени на настоящия етап в тази област, констатиращият експеримент е насочен към изясняване на характеристиките на количествените, пространствените, времевите и някои други представи, които детето има. На тази основа се определят и след това класифицират трудности, грешки, недостатъци във възприятието и разбирането, установяват се различни нива, етапи и стъпки на развитие на представите на децата, служи като отправна точка за формиращ или, както се нарича още, трансформативен експеримент. В него обикновено се разработва и апробира система от педагогически мерки, която е най-оптималната за развитие на съответните математически представи у децата. И накрая контролният експеримент показва колко ефективно и оправдано се използва създадената педагогическа система и се изпълняват методическите концепции.

В съвременните условия, във връзка с прехода към училищно образование на децата от предучилищна възраст, разработването на методи за подобряване на подготовката им за овладяване на училищна математика е от особено значение. Педагогическите изследвания предоставят достоверна информация за практиката и решаването на проблемите при формирането на елементарни математически представи у децата в предучилищна възраст.