СЪЩНОСТ И ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ПРОЕКТНО-БАЗИРАНОТО ОБУЧЕНИЕ

Тази статия е посветена на проектно-базираното обучение. Целта е да се посочат неговите характеристики и да се изясни същността на този вид обучение. В статията е описана промяната на ролята на обучаемия и обучаващия и причините, поради които тя се налага. Посочени са етапите, през които преминава проектно-базираното обучение, предизвикателствата, които се срещат при неговото реализиране, и значението му за развиването на уменията, необходими в 21.век.

Обучението е целенасочен и системен процес, който може да се осъществява в институционализирана или неинституционализирана среда. То има различни форми, принципи, методи и подходи. В съвременната действителност, във века на модерните технологии и глобалните комуникации, се наблюдава тенденция за промяна в обучителния процес, в ролята на обучаемия и обучаващия.

Пасивното заучаване на конкретни факти, тяхното възпроизвеждане и отдалеченост от реалния живот, липсата на практическа насоченост, еднообразието провокират ниската мотивация и липсата на желание за участие в обучителния процес. Динамичното ежедневие предполага бърза обработка на информация и успешна адаптация в една постоянно променяща се среда. Все повече съвременният обучаем иска да е в активна позиция, дейно да участва, да търси, да намира информация и да я прилага на практика в различни ситуации. Затова темата за проектно-базираното обучение е изключително актуална и значима. Все по-често може да се открият примери за прилагането на този метод на обучение в училищна среда при изучаването на различни учебни предмети, независимо от възрастта на учениците.

Проектният метод не е нещо, което отскоро е познато на обществото. Първите следи за разработване на учебни проекти могат да се открият преди около четири века в архитектурните училища в Европа, но оттогава са претърпели множество промени. Преобладаващото мнение е, че проектният метод произлиза от САЩ и се свързва с името на американския философ и реформатор в образованието Джон Дюи. Според него „училището е в умален вид истинското място за социално образоване… учението е ценно само тогава, когато позволява на ученика по-добре да разбира своята социална среда и когато му помага да оцени, доколко неговите способности могат да бъдат в услуга на обществото“ (5, с.236). Учителите са отговорни да подготвят децата да бъдат полезни на обществото, защото всеки индивид е част от него и трябва да даде своя принос. Личният опит на учениците е ограничен, но специфичен и индивидуален.

Връзката между училището и живота се осъществява чрез въвеждането на трудови и игрови дейности в обучението. Учениците трябва да разрешат проблемните ситуации, в които са поставени, но не с дадени наготово знания, а с уменията, които са формирали сами чрез участие в определени дейности. Учителят стимулира активността на учениците, организира подходящата образователна среда, насочва децата и им показва правилните начини за употреба на инструментите, които ползват. Учениците са активни и мотивирани за участие, когато виждат смисъл в извършваните дейности, когато им е интересно и се впечатляват от неочакваното и вълнуващото, което предстои.

Ученикът на Джон Дюи Уилям Килпатрик разработва т.н. метод на проектите. Той „се разглежда в контекста на прагматичната педагогика, която включва педоцентризъм, активност, цялостност, педагогически функционализъм и разглежда обучението на децата в пряка връзка с развитието на демократичното общество“ (6, с.119). Самото обучение се реализира по жизнени области и преминава през целеполагане, планиране, изпълнение и оценка на постигнатите резултати.

Институтът за образование „Бък“ дефинира проектно-базираното обучение като „метод на преподаване, при който учениците придобиват знания и умения, като работят продължително време, за да проучат и отговорят на автентичен, интересен и сложен въпрос, проблем или предизвикателство“ (1, с.10).

Проектно-базираното обучение може да се осъществява в училищна и извънучилищна среда и е „свързано с развитието на мисленето, активността, самостоятелността, креативността, инициативността на учениците от най-ранна възраст“ (5, с.242). То е насочено към създаването на даден финален продукт – презентация, доклад, видеофилм, плакат, макет, книга, вестник, сборник… по поставена интердисциплинарна тема. Същността на проектната дейност се изразява в цялостния процес на реализация и организация на проекта, а не само в крайния продукт.

С. Николаева (2004) посочва основните пет етапа, през които преминава реализацията на един учебен проект. Те са: проучвателски, аналитичен, практически, презентативен и контролен. Проучвателкият етап обхваща формулирането на темата на проекта и изследването на проблема. Аналитичният се свързва с детайлното анализиране на информацията, на реалната ситуация, на начините за планиране на проектната дейност и стъпките за изпълнението й. По време на практическия етап се реализират конкретните дейности, които са предварително планирани. Представянето на продуктите на проекта се осъществява по време на презентативния етап, а в контролния се прави цялостна оценка на работата на участниците в проекта и на получените готови продукти (3, с.94).

Тодорова – Колева (2021) посочва три етапа на проектно – базираното обучение, позовавайки се на теориите на Rahman, Fausan, Yohandi, – планиране, реализиране на дейностите по изпълнение на проекта, оценка. Планирането е етапът, в който се установяват знанията и уменията на учениците, избира се темата на проекта и се формират екипите, които ще работят по него. Разработва се технологията и се подготвят дейностите по изпълнение на проекта. С тяхната реализация е свързан следващият етап на проектно – базираното обучение. В него попада и отчетността на проекта, изготвянето на доклади и писмени документи за изпълнението му и представянето на финалния продукт. Оценката се прави не само на продукта, но и по време на цялостния процес, изпълнението на дейностите и участието на учениците в екипната работа (5, с.243).

Съвременната реалност, в която се толерира творчеството и самостоятелното търсене и откриване на решение, е предпоставка за осъществяване на проектно – базираното обучение. То може да се приеме като „ключова технология за формиране на независими учещи“ (5, с.242), тъй като дава възможност за многостранно оценяване на техните постижения. Чрез него се развива критичното мислене, провокира се желанието за учене през целия живот и се изграждат интердисциплинарни умения, заради задаването на комплексни проекти, чието реализиране предполага холистичен подход. Проектите могат да бъдат различни спрямо времевата рамка, сложността на изпълнение, крайните продукти и необходимите ресурси и технологии.

Проектно-базираното обучение позволява на всеки ученик да избере начина и пътя за реализация на проекта, спрямо своите интереси, желания и възможности. Всички дейности се изпълняват от учениците. Това го отличава категорично от традиционните методи на обучение, в които обучаемият няма (или има в ограничена степен) право на избор и мнение, а учителят задава въпроси, планира и проучва изцяло информацията.

При проектно-базираното обучение навиците за саморазвитие и учене не са еднократно проявление, а се формират трайно и стават устойчива характеристика на обучаемите. Проектният подход превръща учениците в „мениджъри на собственото си учене и развитие, давайки им възможност да черпят информация и опит не само от класната стая, но и от реалния живот“ (3, с.96). Работата по проект изисква от обучаемите „да могат да събират и сравняват данни, да ги групират и анализират по определени категории, да извършват индукция и дедукция, да правят анализ на всички възможни решения и информирани заключения“ (1, с.33).

Участието в различни проектни задачи дава възможност на учениците да откриват повече от едно адекватно решение на проблема и да правят сполучливи междупредметни връзки. Научават се да използват разнообразен инструментариум, различни методи, техники, стратегии и така да развиват своя творчески потенциал и способности. Развиват и уменията си за справяне с реални житейски проблемни ситуации, както и своята толерантност към чуждото мнение, което се различава от тяхното. Учат се да приемат различната гледна точка и чуждите идеи.

Проектно-базираното обучение ангажира учениците за участие в едно „задълбочено и комплексно изследване на изучаваните идеи, факти или явления, при това в контекста на тяхната автентична, реална значимост за човешкия живот и дейност“ (4, с.48). Проектните дейности предполагат използване на различни приложни умения като писане, чертане, рисуване, които подпомагат запомнянето и разбирането на конкретните факти, данни или полезна информация. Систематичното и целенасочено използване и приложение на проектите в учебна среда води до „повишаване на професионалното майсторство на учителя и на качеството на подготовката на учениците за активно включване в различните сфери на социалния живот“ (2, с.48).

При проектно-базираното обучение ролята на учителя в учебно-възпитателния процес се променя значително. От изцяло ръководещ субект и основен източник на информация той се превръща в „консултант, посредник, сътрудник и съветник на своите ученици, но също така и активен участник и откривател на нов опит и познание като тях“ (3, с.96). Проектно-базираното обучение не отнема ръководната функция на учителя. Той действа по-дискретно, индиректно, като не дава отговорите и необходимата информация в готов вид, а подкрепя и насочва учениците да достигнат до тях сами по желан начин, спрямо интересите си, възрастовите си особености и индивидуалните възможности и различия.

В проектно-базираното обучение учителят трябва да е „ментор, а не инструктор, да подкрепя и подпомага учениците, вместо да ги обучава“ (1, с.33). Да е фасилитатор и наставник. Да провокира тяхното желание активно да търсят информация и да правят предположения. Да стимулира и насочва развитието на уменията и компетенциите на учениците да създават продукти с определена културна, практическа и интелектуална стойност, без да им налага своето мнение, опит, убеждения или готови решения.

Проектно-базираното обучение благоприятства успешния старт и реализация на учениците в живота, защото светът се развива и основава на разработени проекти и на социалната комуникация между хората. То не е част от задължителната образователна програма, но все по-често се използва като успешен модел на обучение на различни по възраст ученици. Причината е, че чрез него се формират ключови компетентности като комуникативни умения, критично мислене, обработка на данни, математическа компетентност, причинно-следствени връзки, сътрудничество и работа в екип.

Комуникативните умения се свързват с възможността за ясно и точно формулиране на проблема и неговото разрешаване, с аргументацията и защитата ва собственото мнение. Обработката на данни може да се направи ръчно или да се осъществи чрез специализиран софтуер, компютърни програми, математически калкулатор и т.н. Критичното мислене се свързва с възможността за анализ и оценка на хипотезите и възможните решения на дадения проблем. Заедно с работата в екип критичното мислене и езиковата грамотност са част от ключовете умения на двадесет и първи век, без които човек трудно би се адаптирал в съвременното общество.

Работата в екип по проект, способността за общуване и коопериране, поемането на инициатива, вземането на подходящи решения в различни ситуации помагат да хората да се адаптират успешно на работното си място и да се катерят по кариерната стълбица, ако съществува реална възможност за израстване и кариерно развитие.

Умението за работа в екип изисква добро управление на времето, ефективна работа и комуникация, предварителна организация на процеса, представяне на готовия продукт и рефлексия, която да покаже и да позволи на всеки ученик да осмисли процеса и участието си в него. Работа в екип подпомага учениците да се учат не само от учителя, но и един от друг, от самите себе си. Постигането на общата цел ги сплотява и развива тяхната толерантност, взаимопомощ и уважение. Крайният резултат мотивира всеки един от участниците в екипа да даде най-доброто от себе си, поради чувството за принадлежност към дадена общност или група.

Проектно-базираното обучение предоставя богата обратна връзка, която се получава от работата в екип, от разнообразните дейности, извършващи се при реализиране на проекта, както и от самия готов продукт. Обратната връзка е важна, защото съдържа конструктивни бележки и съвети във връзка с изпълнението на дейностите, формираните знания, умения и компетентности, както и насоки за развитието им в бъдеще. Тя може да се получава не само от учителя, но и от другите участници в проекта. Ефективната обратна връзка трябва да е навременна, конкретна, точна и разбираема. Да съдържа информация както за допуснатите грешки, така и за правилно направените избори и отлично извършените дейности, за нещата, с които ученикът се е справил добре и за които е бил прав. По този начин се повишава неговата мотивацията за работа и желание за учене. Негативната обратна връзка създава напрежение и предизвиква конфликти.

Проектът трябва да анализира актуален проблем от ежедневието и заобикалящата среда на учениците, за да ги ангажира и мотивира да се включат в конструктивно изследване. Темата трябва да е интересна и предизвикателна за тях, за да провокира участието им в изпълнението на конкретните дейности по проекта. Да води до формирането на нови знания, умения и компетентности у учениците, да има ясни критерии за оценка не само на крайния продукт, но и на всяка стъпка от процеса на реализиране на предварително планираните дейности.

Оценяването при проектно-базираното обучение е формиращо, междинно и обобщително. Формиращото включва „предоставяне на обратна връзка на ученика с цел подобряване на преподаването, ученето и учебната програма“ (1, с.79). Чрез него се постига детайлна диагностика на работата на ученика по време на целия процес на реализиране на проекта. Представлява набор от техники, при които се осъществява непрекъсната комуникация между учител и ученик, проследява се успеваемостта и се правят промени на методите при положение, че наблюдаваните резултати не отговарят на желаните. То е ежедневно и не се взима под внимание при формиране на крайната оценка. Целта на формиращото оценяване е да се провокира любопитството и желанието на учениците да не спират да опитват, дори да правят грешки, да не се отказват от ролята си на изследователи и смело да преминават през всяко възникнало препятствие. Така се развива тяхната упоритост и устойчивост на мнението и поведението им.

Междинното оценяване идентифицира пропуските в обучението и може да се извърши от съученици. То участва във формирането на финалната оценка. Тя се прави по време на обобщителното оценяване на проекта и обхваща всички негови етапи и елементи.

Съществуват различни предизвикателства при прилагане на проектно-базираното обучение. Желанието на някои учители стриктно да спазват нормативната уредба, държавните стандарти и учебните програми може да възпрепятства проектно-базираното обучение, ако то изрично не е упоменато като възможен вариант в нормативните документи. Друга пречка е невъзможността или липсата на увереност на учителите да правят и обективно да оценяват интердисциплинарните връзки. Неуверените преподаватели не биха могли да овладеят дисциплината и биха загубили контрол по време на часа, в който се организират шумни групови дискусии.

Предизвикателство е и това, че проектно-базираното обучение изисква прилагане на знания, умения и компетентности, а не просто декламиране или припомняне на факти, данни и събития. Много важен е предварителният избор на проекта, неговата тема и обвързаност със съдържанието на изучавания учебен материал по различните учебни предмети. От изключителна важност е също така отчитането и отличното познаване на възрастовите и психическите особености на учениците, защото те биха подпомогнали или затруднили изпълнението на проекта и получаването на готовия продукт.

Проектно-базираното обучение е по-често срещано в начален, отколкото в гимназиален и прогимназиален етап. Причина за това е фактът, че началният учител преподава по повечето учебни предмети и умело осъществява междупредметните връзки, тъй като познава в детайли учебния материал не само в една сфера на познание. Учителите, които преподават в гимназиален и прогимназиален етап, са различни по различните предмети и често са тесни специалисти. Проектно-базираното обучение в тази ситуация предполага няколко учителя да работят заедно в рамките на определено време с даден клас по конкретен проблем, което чисто организационно е по-трудно да се реализира. Освен това има психологически бариери, които трябва да се преодолеят, за да се стиковат целите, задачите, методите, средствата, начинът на преподаване, критериите за оценяване, характерът и конкретните личностни качества на всеки един от учителите.

Проектно-базираното обучение е най-подходящо и смислено да се прилага като „интердисциплинарен, дългосрочен проект, защото освен че изисква много и различни академични умения, се предполага, че след като проблемите бъдат разгледани през призмата на различни области на познанието, ще бъде постигнато концептуално разбиране на подходите и възможните решения“ (1, с.64). Проектната дейност има междудисциплинарен потенциал, „чието разгръщане представлява един от възможните пътища за изграждане на цялостно виждане за процесите и явленията от действителността“ (2, с.48).

Проектно-базираното обучение е не е подход, който се овладява в краткосрочен период от ученици и учители. Той е „начин на общуване, който се разгръща година след година, тъй като и двете страни развиват практиката си, помагат си взаимно и израстват чрез опит“ (1, с.76). Ефикасността на продуктите и адекватното решение на поставения проблем изискват учениците да изградят умение за извличане на точна и полезна информация от различните учебни предмети, които изучават в училище, не само прилагане на знания от една предметна област. Затова често при проектно-базираното обучение няма един-единствен верен отговор или само едно правилно решение на изследвания проблем.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Проектно-базираното обучение се използва все по-често в училищната среда в съвременното динамичното ежедневие и информационен бум. При него се променят ролите на обучаемия и обучаващия. То предполага развиването на уменията на двадесет и първи век, има практическа насоченост и краен продукт, който се изработва от учениците след самостоятелно проучване на информация и данни.