Настолните „Хаба“ игри като средство за насърчаване на изпълнителските функции на децата

В статията се разглежда характерът на изпълнителските функции и как могат да бъдат подобрени чрез използването на настолните „Хаба“ игри в детската градина. Посочени са уменията, които се основават на изпълнителните функции. В статията са описани четири настолни „Хаба“ игри. Чрез тях децата неусетно развиват своите умения – запомняне на правила, адаптиране към промени и взаимодействие с други играчи, чакане на своя ред и честна игра. Уникалното в тези игри е, че съдържат елементи, които подчертават кои изпълнителни функции се развиват чрез съответната игра.

Изпълнителските функции са основа за умения, които често се описват в педагогиката като саморегулация или самоконтрол. Те играят ключова роля в ежедневието, определяйки успеха на детето в различни ситуации. Няколко примера: Дали детето ще подрежда занималнята след игра, или ще се разсее с играчките? Дали ще изпълни дадена задача, като следва последователността на стъпките, или ще забрави важни стъпки? Дали ще се справи със своите емоции по време на спор, или ще прибегне до физическа сила?

Терминът „изпълнителски функции“ обхваща множество умствени способности, които ни позволяват да действаме планирано, целенасочено и обмислено. Тези функции включват различни мисловни процеси, механизми за регулация и контрол, които ни помагат да се държим адекватно спрямо конкретната ситуация. Терминът е въведен от Карл Прибрам през 1970 г. Неговите проучвания свързват изпълнителските функции с фронталния дял на мозъка. Терминът традиционно се използва в невропсихологията, клиничната психология и психиатрията. През последните години обаче се използва в по-широк контекст на общата психологията и образованието.

При работа с децата, забелязваме, че много от тях имат проблеми с вниманието и контрола. Изпълнителските функции играят важна роля тук, тъй като насърчават мисленето и действията. Те включват термини като самодисциплина, воля, самоконтрол, способност за саморегулиране. Изпълнителските функции ни позволяват успешно да изпълняваме голямо разнообразие от задачи. Имаме нужда от тях за организация, планиране, контрол на импулсите и творчески решения (Валенская, 2016).

Саморегулирането е способността на детето да се справи с емоциите си и да приведе поведението си спрямо изискванията на ситуацията. Саморегулирането включва възможността то да се противопостави на силно емоционални реакции при разстройващи стимули, да успее да се успокои, ако е загубило в игра, да се справи с разочарованието от загубата без гневни изблици.

За всички тези предизвикателства децата се нуждаят от добре развити изпълнителски функции. Те подпомагат съсредоточаването върху задачите, избягването на разсейвания, самоконтрола и регулирането на емоциите. Детето „има контрол“ върху своето мислене и поведение. Добре развитите изпълнителски функции са ключови за успеха в училище, в работата и живота като цяло.

Изпълнителските функции са важни за социалното поведение и успешното учене.

Умения, които се основават на изпълнителските функции:

1. Умение за съзнателен контрол над поведението. Детето може да устоява на първоначални импулси и да потиска неподходящи реакции. То открива други възможности и прекъсва нежелани рутинни действия.

2. Умение да се предвиди дадено действие и да се поставят реалистични цели. Детето планира действията си, помни междинни стъпки и алтернативи, което му позволява да избере най-добрия начин за постигане на целите си.

3. Умение за продължителна концентрация върху дадена задача. Освен самодисциплина, детето трябва да може волево да насочва вниманието си и да игнорира разсейващи фактори.

4. Умение за самостоятелно решаване на проблеми и конфликти без употреба на сила. Детето прилага стратегии, адаптира се гъвкаво към промените и търси начини за намиране на решение.

5. Умение за бързо адаптиране към нови ситуации и задачи. Детето бързо се ориентира при промяна на условията и се запознава с новите изисквания.

6. Умение за съпреживяване и смяна на перспективата. Детето вижда не само своите собствени гледни точки, но и тези на другите, и може да разгледа ситуацията от различни ъгли.

7. Умение за поставяне на приоритети и рефлексия върху действията. Детето сравнява различни цели и тяхната значимост, прекъсва текущи дейности за размисъл и след това отново насочва вниманието си към задачата.

8. Умение за контрол върху емоциите в социални взаимодействия. Детето се научава да не позволява на емоциите да диктуват поведението му, а вместо това да контролира своите реакции и импулси.

Значение на изпълнителските функции

Тази класификация ясно показва колко важни са изпълнителските функции и колко често те се използват в ежедневието. Научни изследвания подчертават тяхното влияние върху социално-емоционалното развитие, готовността за училище и успеха в ученето.

Последици от недостатъчно развити изпълнителни функции

Недостатъчно развитите изпълнителски функции могат да доведат до значителни затруднения както за индивида, така и за неговата социална среда. Деца, които трудно регулират своето поведение и емоции, често предизвикват отрицателни реакции и отхвърляне от околните. Например дете, което реагира агресивно, не може да се сдържа, не проявява внимание към другите и следва всеки свой импулс, среща трудности в приемането от социалната си среда.

Недостатъчната саморегулация при децата изисква огромни усилия от самите тях, техните родители и педагогическите специалисти. Липсата на тези умения често изтощава емоционалния и физическия ресурс на всички участници в процеса.

Въпреки че педагогическите концепции за целенасочено развиване на ключовите умения при подрастващите остават ограничени, немските настолни „Хаба“ игри подпомагат и стимулират изпълнителските функции на децата. Настолните игри ни показват как действията ни дават един или друг резултат. Умението да мислиш поне една крачка напред, умението да предвидиш възможния ход на противника – ако аз направя това, тогава той прави това, а след това аз правя това… И ще бъде много добре, ако детето може да казва на глас действията си.

Какво направихме след като децата приключиха играта: помолихме детето, което стана победител в играта, да обясни какви действия е извършило по време на играта. Докато то обяснява на глас действията си на себе си и на другите, заедно разсъждаваха и анализираха стъпките по време на играта. Без да се замислят децата анализираха и разсъждаваха върху скритите механизми на играта по собствен избор. Така разбраха защо те са загубили, а той е спечелил. Това ги доведе до извода, че не детето е по-умно от тях, а че определени решения, които са взели по време на играта са довели до загубата им. Примерът е много простичък, но показва как работят причинно-следствените връзки при децата.

Настолните „Хаба“ игри поставиха децата в нови ситуации, в които те трябваше да овладяват емоциите си и да вземат решения. Така те подпомагат „развитието на логическото мислене, паметта, планирането и когнитивната гъвкавост (все базови компетенции); децата трябва да запомнят връзките между предметите, разположението, предназначението и дейностите, за които те ще бъдат използвани; да планират действията си, така че редът да не бъде нарушен, а ако това все пак се случи, да реорганизират действията си, така че отново да „възстановят общия ред“ (Алварес, 2020).

Как можем да насърчим изпълнителските функции? От една страна, изпълнителните функции могат да бъдат засилени чрез когнитивна подкрепа. Като например карти с картинки за насърчаване на саморегулирането. Друг начин за насърчаване е чрез спорт и упражнения – добре известен факт. И не на последно място – подкрепа на изпълнителските функции на децата чрез настолни игри. Немските настолни „Хаба“ игри могат да бъдат голям приятел на детето и учителя. С тях успяваме да се забавляваме, да се опознаем по-добре, но и далеч не на последно място – да научим нещо. Настолните „Хаба“ игри, които използвахме в образователното пространство на детската градина, подпомагат развитието на изпълнителските функции по забавен начин.

Най-общо разделихме игрите на:

✓ Стратегически игри, които помагат на децата да се научат да мислят, но и да обърнат внимание на това, че опонентът им също мисли;

✓ Игри за памет и бързина; те тренират именно това – памет и бързина на мисълта, ловкост;

✓ Едни от любимите игри са именно образователните игри.

Разбира се, от почти всяка една настолна игра има какво да се научи, но тези, които са направени специално с тази цел, имат специално място при нас. Едното от нещата, които най-много ни допада при тях, е именно това, че са свързани със света, в който живеем, и учат децата на интересни и практични умения, факти, стратегии.

Настолна „Хаба“ игра „Смелият рицар Брандън“ е подходяща за деца на 5 и повече години. Времетраенето на играта е 10 минути. В играта има 18 плочки със задачи, триъгълни игрални плочки, които представляват полето за игра, и фигурка на рицар.

Децата са представени в роля на оръженосци на смелия рицар, който се лута из кралството и търси своя кон. Те трябва да изпълняват различни задачи, поставени от рицаря: да побеждават дракони, да освобождават принцеса, да залавят разбойници и да откриват съкровища. Все неща, за които мечтаят децата.

Настолната „Хаба“ играта „Смелият рицар Брандън“ има сюжет, нови знания, нови герои. И разбира се, е насочена към ангажиране на въображението на детето. Освен това педагогът трябва да обясни на децата какво означават думите рицар и рицарски турнир, и да разкаже кога са се провеждали такива турнири. С други думи децата получават и знания за събития, които са се случвали много отдавна.

Играта има възможност за разиграване между 4 деца, както и вариант за едно дете. В края на книжката има нарисувани фигури, които децата могат да възпроизведат, чрез плочките от полето, като спазват правилата на играта. В хода на играта децата тренират своята концентрация, разпознават цветовете, като поставят картата с поле, обозначена с един цвят, с карта с поле със същия цвят.

Насочва се вниманието и се поддържа фокус. Стратегията, която ще използва детето, може да доведе до победа, защото трябва да предвиди следващия си ход на база това, коя карта му се е паднала, също да предвиди и хода на опонента, и да се възползва от него. Разбира се, има и късмет, но правилното поставяне на плочките води до победа. Играта учи на контрол над импулсите, толерантност към разочарование, ако изгуби в играта. Децата дори не забелязват, че учат, но това преживяване ще им помогне в по-нататъшното им познаване на света.

Настолна „Хаба“ игра „Разсеяната вещица“ е игра за наблюдателност, която подпомага изпълнителските функции. Тя включва и елемент за повишаване на трудността на играта. В играта се съдържат няколко варианта, всеки от които променя правилата на играта, а понякога също са необходими и противоположни действия. Важно е с децата да се определят кои правила ще важат, преди да започне играта. Така всеки път играчите трябва да помнят различни правила и да се придържат към тях, за да спечелят. Чрез многократно адаптиране към различни условия те тренират изпълнителските си функции. Чрез този елемент различните изпълнителски функции се тренират не отделно, а заедно.

Първият играч трябва да се опита да намери липсващата съставка за вълшебната отвара. Играчът, който е отляво, разклаща чашата със зарове и я слага неотворена в средата на основата за игра. Повдига чашата за кратко и играчът, който е на ред, се опитва да запомни броя точки, който показва зарът. Сега трябва мислено да премести вещицата с толкова полета напред, колкото са точките на зара, и да погледне котела, пред който би стояла вещицата. В него плуват 9 съставки, но една липсва. Трябва да открие коя е тя и да вземе плочката съставка.

Другата стратегическа настолна „Хаба“ игра е „Хоп в галоп“. Тя е състезателна и учи децата, че от решението, което вземат, зависи дали ще спечелят, или загубят. Тук са налични два зара, което кара детето да направи избор и да се съобрази с него, както и да приеме последствията от направения избор. Пред децата има две цели: да приберат конете в конюшнята и да приберат всички части от своя пъзел. В единия от вариантите на играта има и две препятствия, които допълнително усложняват играта и активизират мисловните процеси.

Символите на синия зар са частите на пъзела. Преди да стартират играта, децата избират с кое конче ще играят. После играчите поставят кончетата на стартовата линия. Започва да играе първо това дете, което първо помилва кончето си. Играе се с двата зара. Пъзел частите се отделят от дъската. Целта на играта е всеки играч да прибере своите пъзел части в дъската и да стигне първи до обора, за да прибере своето конче.

Заровете се хвърлят едновременно, но след като се види, какво се е паднало, се решава с кой зар ще се играе. Дали ще се играе с червения зар, за да се премести кончето по игралното поле, или ще се играе със синия зар, за да се прибере някоя от пъзел частите. В процеса на игра се развиват наблюдателността, комбинативното мислене и логическата преценка.

Настолна „Хаба“ игра „Морско пътешествие“. Играта пренася децата в чудния свят на морските приключения. Въпреки че сюжетът е заимстван от библейска история, играта пленява с кораба, който децата трябва да построят, и с дървените фигурки на различни животни от близки и далечни страни. Играта изисква памет и концентрация, защото трябва да се помни коя карта е обърнал опонента и къде я е поставил на игралното поле.

Децата се въвеждат в играта с историята за построяване на кораба на Ной и желанието му да спаси всички животни. Децата са в ролята на спасители. Те трябва да качат на кораба на Ной всички животни преди да са се намокрили от силния дъжд. Вали от часове! Дори земята започва да се напоява с вода. Ето защо Ной кани всички животни да се подслонят под покрива на неговия кораб и да тръгнат на пътешествие. Всяко животно може да донесе един куфар с най-важните предмети. Но куфарите на животните са се смесили и децата трябва да намерят на всяко животно неговия куфар. Но е трудно да се намери правилният.

Започва играта това дете, което най-скоро се е возило на кораб или лодка. Поставя фигурката на Ной до избрано от него животно и трябва да обърне карта куфар с изображението на същото животно. Ако има съвпадение, картата куфар и животното се качват на кораба, ако няма съвпадение, картата с изображението на животното се обръща с лице към повърхността и е ред на следващото дете. Ако то е внимавало и е запомнило мястото на картата куфар, може да сложи фигурката на Ной до това животно и да го качи на кораба. Освен това, за да се усложни играта, има карти с капки вода на тях. Ако дете обърне такава карта куфар, брои капките вода и обръща толкова плочки, на колкото са стъпили животните. Целта е да се приберат в кораба всички животни без да се намокрят.

Играта дава възможност да се играе с по-малко плочки в началото и с всички плочки, за да се усложни играта. Изисква се насочване на вниманието и поддържане на фокус. Самата игра е с продължителност 10 минути, което е напълно достатъчно децата да останат концентрирани до края.

Днес настолните игри са особено популярни. На първо място, това се дължи на факта, че всички са уморени от изобилието на интерактивни електронни методи за комуникация и развлекателни дейности. Настолните игри наистина се конкурират с компютрите, телевизията и интернет, защото да ги играете е вълнуващо и интересно. Настолните „Хаба“ игри съчетават общуване на живо. Децата се учат да регулират поведението си, да слушат другите, да формулират своя гледна точка, да обмислят стратегия и да се справят с трудностите.

Настолните „Хаба“ игри изпълняват две функции едновременно: развитие на умствената дейност и забавление. Всъщност по време на играта децата изпитват повишена мозъчна активност: те трябва да намерят правилното решение, да обмислят следващия ход и да изпълнят задачата. И най-важното, децата се учат, докато играят. Настолните „Хаба“ игри са едновременно забавление и развитие на определени умения. Стойността на настолните игри се крие именно в тази неразривна връзка.