Как учениците да станат писатели?

Често има разминаване между естествените способности на учениците да разказват истории и умението им да записват тези истории на хартия. Създадената учебна среда има потенциала да подобри литературните им умения и да стимулира самостоятелната им работа и творческа изява.

За реализирането на задачата, която си поставяме, а именно – как учениците да станат писатели? – не са необходими допълнителни материали, освен нужните за изработката на книгата. Децата имат пълна свобода да създадат своя продукт с материали по тяхно желание.

Учениците ще могат да:

• упражнят своето творческо мислене
• се запознаят с правилата на писане на творчески текст
• влязат в ролята на автори и създатели на книги
• пишат, изграждат и редактират текст;
• илюстрират и представят пред публика готовия си продукт
• приложат досегашните си познания по БЕЛ

Творческото мислене е свързано с умението да гледаме по нестандартен начин на света и да измисляме оригинални решения. Ето защо творческото мислене е тясно свързано със способността ни да решаваме сложни проблеми. Творческо мислене проявяват всички изследователи, откриватели, учени, но и всички успешни личности, които намират нестандартни решения на трудностите, пред които се изправят. Творческото мислене е свързано с умението ни да оценяваме „различното“ като нещо положително. Децата, които проявяват творческо мислене, са всъщност по-толерантни и по-любопитни към заобикалящите ги.

Ако искаме нашите ученици да бъдат тези, които ще променят света ни към по-добро, нека им помогнем да развият творческото си мислене! Всеки може да дава нестандартни решения и с това да подобрява заобикалящата ни среда. Децата трябва да имат възможност да тренират собственото си творческо мислене и способността да решават сложни проблеми.

Часовете по Български език и литература сякаш никога не са достатъчни, за да предадем ефективно новите знания, затвърждавайки връзките между отделните нива на езика, и за да изследваме всички междупредметни връзки, които изникват в съзнанието ни. Обучението по Български език и литература трябва да провокира учениците да анализират, да мислят критично и да се самооценяват. Целите са много, а времето за учене – оскъдно. Обемът на изучавания материал често затруднява учениците и те трудно усвояват новите знания, надграждайки старите.

Практиката може да бъде реализирана в часовете по Български език и литература, а темите за дискусия да бъдат свързани с нуждите на класа, като например: „Как да пишем литературен текст?“, „Как се създават приказки?“, „Защо книгите са ценни?“, „Защо е важно да пишем правилно?“ и други.

Следваща стъпка е да представим на учениците частите на една приказна история: въведение, завръзка, развитие на сюжета, кулминация, развръзка, финал, като накратко им обясняваме в какво се състои всяка от тях.

Възлагаме на децата творческа задача. Можем да модифицираме упражнението в зависимост от индивидуалните способности на учениците. Можем да дадем на децата конкретна тема, заглавие, герои, които могат да използват, или пък вече започната с няколко изречения приказна история, която те трябва да довършат по свой начин.

В рамките на часа учениците получават и инструкции за задачата. Те трябва да създадат сюжетната линия, да работят предварително на чернова, да се саморедактират, а след това да препишат текста на белова и да направят илюстрации и корици. За тази задача се дава по-дълъг срок за изпълнение, например месец. Докато създават продукта, учениците могат да разчитат на съдействие от учителя при изпълнението на задачата.

Децата осъзнават колко дълъг е процесът по създаването на една книга и каква е ценността ѝ. Те влизат в ролята на автори, като едновременно с това развиват творческия си потенциал.

Подготвените от децата авторски книжки се събират от учителя и биват оценени от жури. Учениците, предали свои авторски приказки, представят пред съучениците си своите творби. Това е моментът, в който най-добрите продукти биват наградени.

Наградите могат да бъдат например: „Приз за най-интересна приказка“ или пък „Приз за най-красиво изработена книжка“.

Критериите за оценка включват: оригинален сюжет, правопис, оформление на книгата.

Тази практика стимулира любовта на децата към четенето и тяхното творческо мислене. Дава им възможност да превърнат в реалност своите идеи и да бъдат наградени за положените усилия.

Това комплексно упражнение дава възможност за:

• затвърждаване на знанията по БЕЛ на учениците и усвояване на нови техники за писане на творчески текст
• усвояване на умения за грамотно писане, редактиране и оформление на текст
• работа в конкурентна среда и влизане в роля на автор, редактор и илюстратор
• упражняване на уменията за презентиране

Важно е да въвлечем децата в „играта“ и да ги убедим, че те могат да се справят с такова предизвикателство, а ако се съмняват – да ги насърчим, като им припомним, че те все пак още се учат и няма как да усвоят тези знания и умения, ако не опитат. Насърчаваме положения труд и опита на всяко дете, дори и тези, които не са се справили успешно със задачата.

Емоциите са важна част от вътрешния свят на всеки човек, особено на децата. Емоционалната интелигентност представлява разпознаването, изразяването и овладяването на емоциите по достатъчно добър начин. Основите на развитата емоционална интелигентност се полагат още в детска възраст. Не можем да избираме какви емоции да изпитваме, но можем да избираме начините, по които реагираме чрез осъзнатостта, която имаме за емоциите. Противно на общото схващане, тази осъзнатост, наред с емоционалната интелигентност, не е вродена а всъщност е умение, което хората усвояват в хода на целия си живот.

Да мотивираме децата да пишат!

Да провокираме у тях интерес към творчеството!

Творческите възможности на учениците понякога остават скрити за нас, учителите, и невинаги учениците успяват напълно да ги реализират. Създавайки условия, подтикващи децата към занимания с изкуство, можем да събудим техните творчески умения.