Развитието на звуковата култура в предучилищна възраст

Децата в детските градини се обучават по седем образователни направления: Български език и литература; Математика; Околен свят; Изобразително изкуство; Музика; Конструиране и технологии; Физическа култура. Всяко направление има своите образователни ядра.

Съдържанието на образователното направление Български език и литература е структурирано в шест образователни ядра: Свързана реч, Речник, Граматически правилна реч, Звукова култура, Възприемане на литературно произведение и Пресъздаване на литературно произведение. Дейностите по образователното направление са подчинени на целта – осигуряване на щастливо детство на всяко дете, както и изграждане на мотивация и увереност в собствените му възможности.

Звуковата култура, като ядро на направлението Български език и литература, е твърде широко понятие. За да бъде разбрано, трябва да се има предвид многозначността на думата звук: звук като най-малката градивна единица на речта и звук като физическо явление, възприемано чрез сетивата. Звуковата култура включва два основни компонента: възприемане и възпроизвеждане на речта, които са взаимносвързани и взаимно си влияят. Детето няма да възпроизвежда правилно звуците, респективно думите, ако не може точно да ги възприеме или има проблеми с артикулационния апарат. В предучилищна възраст съществуват всички необходими предпоставки за успешното овладяване на звуковата страна на речта.

Съвременната образователна система се основава на системата на държавните стандарти в образованието. Държавните образователнии стандарти (ДОС) са тези стандарти, които са тясно свързани и се отнасят до образователните постижения на децата в детските градини и учениците в училище. Образователният стандарт е национално валиден. Той фиксира обема и равнището на базисната подготовка на децата и учениците и се изразява в придобити знания, умения и отношение по съответното ядро и образователно направление. В табличен вид е показан по-долу стандартът по Звукова култура в предучилищното образование за съответната възрастова група.

Таблица № 1. Очаквани резултати по ядро «Звукова култура»

Първа група	Изговаря отчетливо думите в общия поток на речта.
Втора група	Говори силно или тихо, бързо или бавно, ясно и отчетливо.
Трета група	Произнася правилно думи с фонетични и с правоговорни особености; Определя броя на звуковете в думата; Разпознава и използва информация, поставена на стените (имена, дати); Контролира координацията на ръката и окото, за да развие фината моторика.
Четвърта група	Поставя правилно по практически път ударение на използваните думи; Определя звука в началото и в края на думата; Разпознава и назовава графични знаци на някои печатни букви, свързани с наименованията на познати лица и предмети; Демонстрира начални графични умения.

Звуковата култура е от голямо значение за развитието на речта и на психическото и личностно развитие на детето. Защото детето, което може свободно да комуникира с възрастните и връстниците си, се чувства независимо и придобива увереност в способностите си, т.е. то става част от социума и е готово да разбира инструкциите на учителя в училище. Звуковата култура на речта създава условия за реализиране на пълноценно общуване с околните и на социален контакт.

Недостатъците в звуковата култура на речта се отразяват неблагоприятно върху личността на детето и върху целия му психически живот. В някои случаи те водят до потиснатост и затвореност на детето, а дори и до известно умствено изоставане. За правилното развитие на звуковата култура на речта от голямо значение е чистото и правилно изговаряне на звуковете. То от своя страна е основа за правилна писмена реч и за обучението по ограмотяване в началното училище.

Усвояването на речта се извършва чрез всекидневното общуване на детето с възрастните и в процеса на педагогическите ситуации по звукова култура, с помощта на предучилищните педагози.

Развитието на звуковата култура зависи от решаването на множество задачи, сред които приоритетни са:

• Развитие на речевия слух – звукова култура се формира преди всичко въз основа на добре развит речев слух. Постепенно се формират неговите компоненти;
• Слухово внимание (умение да се слуша речта и диференцирано да се възприемат шумове и звукове);
• Фонематичен слух (умение диференцирано да се възприемат различните звукове на речта, като се отличават един от друг);
• Фонематично възприятие (умение да се слушат звуковете на речта и по слух да се определя мястото, броят и последователността на звуковете в думата).

Основната работа по формиране на фонематичния слух се извършва едва във втора група, което е своеобразна подготовка на децата за предстоящото в трета възрастова група овладяване на звуковия анализ на думите. За целта се използват дидактични игри с повишена сложност – от думите, които учителят произнася, по слух да се отделят тези, в които има даден звук, като се отбелязват с пляскане на ръце, с вдигане на флагчета или по друг начин. За облекчаване на слуховото възприятие учителят си служи с интониране (забавено изговаряне на думата или удължено изговаряне на звука в думата).

В трета възрастова група работата по усъвършенстване на слуховото внимание и на фонематичния слух продължава, но основна и най-важна задача е формирането на фонематичното възприятие. За целта децата се обучават да разбират термините дума и звук, както и да установяват последователността на звуковете в думата. При това не е важно да установяват кой е първият, вторият и т.н. звук, а кой е следващият и предишният звук, т.е кой звук след кой следва. Изисква се развитие на фонематичния, така и на поетичния слух – например да се измислят думи с даден звук или с даден брой срички; думи близки по звучение – кос, бос, нос; да допълнят незавършени стихотворни строфи; да измислят римувани думи и т.н. Тези разнообразни упражнеиня по формиране на фонематичното възприятие носят игрови характер (например да скочат, да чукнат, да пляснат толкова пъти, колкото са звуковете в назованата дума; да намерят или да пуснат в чудната торбичка играчка, в названието на която вторият звук е «у», и т.н.).

Работата по възпитаване на звукова култура на речта от само себе си представлява една твърде сложна и многостранна система, която заема важно място в системата на обучение по роден език в детската градина. По-важното в тази система е не продължителността на работа по отделните задачи, а нейното по-ранно започване. Ако не се започне навреме, по-късно работата се затруднява от това, че трябва да се отстранява вече утвърденият неправилен двигателен речев навик.

Обучението по звукова култура в трета възрастова група е насочено към постигане на следните образователни стандарти:

• Произнася правилно думи с фонетични и с правоговорни особености;
• Определя броя на звуковете в думата;
• Разпознава и използва информация, поставена на стените (имена, дати);
• Контролира координацията на ръката и окото, за да развие фината моторика.

Основната задача в обучението по звукова култура трябва да е свързана с диференциацията на звуковете (възприемане, възпроизвеждане и разграничаване), техните функции и роля при образуване на думите (градивна и сричкообразуваща при гласните звукове). Изпълнението й ще позволи на децата да определят броя на звуковете в думата, мястото на даден звук в думата (в началото, в средата, в края) и да преодолеят абстрактносттта на звуковете – те са невидими, тях само можем да ги чуем, но ако ги нарисуваме, изчезват и се превръщат в буква. За децата е трудно да възприемат материя, която не могат да пипнат и видят, те трябва да наблюдават и обследват, за да възприемат знанието.

Обучението по звукова култура в четвърта възрастова група е насочено към постигане на следните образователни стандарти:

• Поставя правилно по практически път ударение на използваните думи;
• Определя звука в началото и в края на думата;
• Разпознава и назовава графични знаци на някои печатни букви, свързани с наименованията на познати лица и предмети;
• Демонстрира начални графични умения.

Според ДОС детето трябва да определя броя на звуковете в думата още в трета възрастова група. Докато в четвърта възрастова група критерият се снижава само до умения за откриване и съставяне на думи, които съдържат конкретен звук в началото и в края. Въпреки че основите на обучението по фонематично възприятие методически са поставени още в трета група. Т.е. според ДОС от детето в трета възрастова група се изискват по-сложни знания и умения в сравнения с детето, което трябва да има училищна готовност. В ДОС не са застъпени образователни изисквания за разпознаване на сричка и определяне броя на сричките в дадена дума – умения, които са основополагащи за ограмотяването по четене на бъдещите ученици. Така може да се изведе първият основен проблем при обучаването по звукова култура – разминаване между методика и държавни образователни стандарти за съответните възрастови групи.

Други предизвикателства пред усвояването на знания и умения по звукова култура са: деца билингви; деца, отглеждани пред електронни устройства; деца, проговарящи първо на чужд език; деца, в чиято семейна среда преобладава диалектен говор, тъй като при тях трябва да се отстранява заучен грешен речеви навик.

Друг парадокс на обучението, не само по звукова култура, е разнообразието от познавателни книжки, които не следват единна методологическа система. Изследвани са програмните системи на две издателства по Български език и литература за трета възрастова група, на които е направен анализ по отношение структурирането на учебното съдържание по ядро «Звукова култура».

Обучението по звукова култура за трета възрастова група започва първата седмица на месец октомври и в двете програми (през месец септември се прави входяща диагностика). Първата програмната система стартира със ситуации по изучаване на звуковете (тяхното възприемане и възпроизвеждане), а след това и автоматизиране на употребата им. В следващите ситуации е спазена последователността на изучаване на звуковете. Първата ситуация по Български език и литература за трета група, след входящата диагностика, е свързана с усъвършенстване изговора и определяне мястото на гласния звук А в думи, обозначаване мястото на гласния звук с червен цвят върху звуковата схема. Още с първата тема детето разбира, че има различни звуци и че гласните се отбелязват с червен цвят.

Основен момент при дефиниране на всяка една система на ограмотяване е редът на изучаване на звуковете и буквите. При овладяване на звуковете се отчитат акустичните и артикулационните им характеристики, като редът за овладяването им се обуславя от появата им в потока на речта, от корелативните отношения на тесни и широки гласни, от корелацията звучност – беззвучност на съгласните звукове, от подготвеността на децата и познаването на буквите, означаващи гласните и някои съгласни звукове. На основата на съчетание на честотния, лингвистичния и семантичния принцип звуковете и буквите се въвеждат в първи клас на групи в следната последователност:

Първа група – комбинират се буквите на гласните звукове и на сонорните съгласни звукове, след което се изучава буквата Я, пример: изучава се звукът А, а след него – звукът М. Овладяването на звуците по този начин, позволява образуването на срички и чрез тях ограмотяване по четене.

Втора група – редуват се буквите на беззвучните и звучните съгласни по двойки т-д, с-з, к-г, п-б, ф-в, ш-ж.

Трета група – включва буквите ч, х, ц, щ, ю, ь.

Изучаването на буквите я, ю, щ, ь не изисква работа със звуково-буквени модели, тъй като овладяването на сложните по своя характер звуково-буквени отношения по никакъв начин не подпомага процеса на овладяване на грамотността. Следователно последователността на изучаване на буквите в първи клас трябва да съответства на последователността на изучаване на звуковете в предучилищна възраст, за да има приемственост в образованието в двете учебни институции, с тази разлика, че в детската градина звуковете се изучават по групи, без да се смесват гласен–сонорен съгласен звук, наложено от сричкообразуването и ограмотяването по четене.

Първо се изучават гласните звукове, т.е. тези, които детето може да „изпее”, и се изучават по двойки а-ъ, е-и, о-у, за да усети детето разликата в широките и тесни гласни, чиято „любима игра е криеница”.

Втората група звуци, които се изучават в предучилищна възраст, е групата на сонорните съгласни звукове, които отново се изучават взаимносвързано м-н, л-р.

Третата група са съгласните, които не могат да се изпеят, защото срещат преградата на устните и /или зъбите, но и те се изучават по двойки – звучен–беззвучен съгласен (з-с, ж-ш, в-ф, д-т, б-п, г-к).

В четвъртата група се изучат звуковете х, й, ц, ч, дж, дз, ь, щ, ю, я.

В програмната система ситуациите са разделени на две групи, които се редуват. В първата група задачите са свързани със Звукова култура, Граматически правилна реч, Свързана реч и Речник, а във втората – с Възприемане на литературно произведение, Пресъздаване на литературно произведение и Речник. След запознаване със звука А, следва възприемане на литературно произведение.

В предложените теми винаги има актуализация на знанията за звуковете, усвоени в предходни теми. Например изучени са сонорните съгласни звукове м, н, л. В занятието за звука Р присъстват предмети, в чиито имена се съдържат звуковете л, н (бонбони, лимони).

При изучаване на звука М се прави връзка със сричкообразуващата функция на гласните – сонорният съгласен М и гласният звук А образуват сричка МА → МА – МА. Програмната система изцяло следва определения според акустистичните и артикулационни характеристики ред на звуковете и ги дефинира на гласни и съгласни, т.е. такива, които се отбелязват с червен цвят, и такива, които ги оцветяваме със син цвят.

Звуковата система на съвременния български език последователно е разкрита пред детето. Всяка страничка е посветена на един, а при необходимост и на два звука. Звуковете са групирани в съответствие с предстоящото ограмотяване в първи клас. Чрез игрите са разкрити основните функции на звуковете: градивна, смисловоразличителна и сричкообразуващата. Сричката като основна артикулационна единица отначало е представена с нейната прагматична роля на част от думата. Опознаването на звуковете, сричките, думите се основава на аналитични и синтетични способи, които развиват умствените възможности на детето. Приучват го да мисли за звучащата реч и в нея да открива елементите й, да ги използва за постигане на договорени цели.

Във втората програмна система задачите от ядро „Звукова култура“ са свързани предимно с контрола на координацията на ръка-око за развитие на фината моторика и правилното произнасяне на думи с фонематични и правоговорни особености (например щъркел, лястовица, джудже и др.). В темите „Изговарям правилно звуковете“ се разглеждат по няколко думи (обикновено обединени от една тема, например „Професии“; „Кухня“), съдържащи трудни за възпроизвеждане звукове без диференциация на отделен звук и без последователно изучаване на звуковете. Трудно произнасящи се звукове не могат да се възпроизведат и автоматизират от децата, когато се изучават чрез няколко примерни думи. В програмната система липсва логическа последователност при изучаването на звуковете и отдефиниране на взаимовръзките между тях.

От направения анализ на звуковата култура в програмата се установява, че авторите й залагат основно на развитие на фината моторика чрез оцветяване и повтаряне на прекъснати линии и на артикулацията на думи с правоговорни и фонематични особености (пантофка, часовник, принцеса, каляска, щъркел, лястовица, джудже и др.). Липсва целенасочено и последователно изучаване на звуковете по групи и двойки (гласни, сонорни, съгласни). Частично, непоследователно и недостатъчно е застъпено определянето на броя на звуковете в думите в няколко занятия на две-три думи, свързани с поставената в ситуацията тема.

Целите на втората програмна система за трета възрастова група по образователно направление „Български език и литература“ съответстват на заложените стандарти в Наредба №5 за предучилищното образование, а именно: „чрез образователното направление се извежда на преден план комплексната реализация на речевото развитие на детето от предучилищна възраст. Една от основните функции на обучението по това направление е задоволяването на потребността на детето от речева активност, което предизвиква положителни емоции и се превръща в стимул за изграждане на умения за общуване: готовност за директно и адекватно на речевата ситуация изразяване. Образователното направление има за цел изграждане на нагласа у детето да слуша активно художествено произведение и да изразява отношението си към него и към постъпките на героите в него. Дейностите в познавателната книжка осигуряват условия за стимулиране на детето към активности в процеса на говорене и слушане, като то: използва ясен и правилен език за описване на познати предмети; съгласува по род и число прилагателните и съществителните имена; разбира разликата между дума и изречение; контролира координацията на ръката и окото, за да развие фината моторика; разпознава епизод от литературно произведение и описва според него литературни герои. Посочените дейности в програмната система са насочени към постигане целите на образователните ядра: Свързана реч, Речник, Граматически правилна реч, Възприемане на литературно произведение и Пресъздаване на литературно произведение по Български език и литература. Докато от ядро „Звукова култура“ за трета възрастова група основно са застъпени целите „произнасяне правилно думи с фонетични и с правоговорни особености“ и контролиране координацията на ръката и окото за развитие на фината моторика и липсва цялостно и последователно представяне на звуковата система в българския език.

Макар развитието на фината моторика да е част от ядро „Звукова култура“ за трета възрастова група, тя няма общо с фонематичното възприятие и аналитичната работа по сегментирането на звуковете в думата, а е част от развитието на графомоторните умения на децата. За фината моторика и графичните умения на децата в предучилищна възраст трябва да има самостоятелно ядро, защото това са отделни умения, които са несъвместими със стандартите на другите ядра по Български език и литература, още по-малко с развитието на „Звукова култура“.

От работата ми и с други познавателни книжки по Български език и литература мога да заключа, че не малка част от програмните системи са изградени основно върху решаването на задачи от ядрата Свързана реч, Речник, Граматически правилна реч, Възприемане на литературно произведение и Пресъздаване на литературно произведение и Звукова култура остава на заден план, като не се предлага цялостно, последователно и всеобхватно изучаване на звуковете и развитието на фонематичното възприятие в трета възрастова група.

Образователната система в България е отворена, гъвкава и на учителя се делегират повече възможности за избор и представяне на учебния материал. Но по мое мнение образованието, независимо от етапа на развитие на детето, се нуждае от единна образователна програма, създадена от специализирана комисия педагози и специалисти, назначена от Министерството на образованието и науката, в която след всяка урочна единица има ситуации за затвърждаване на взетия материал, за да се постигне рефлексия на знанията.