Развитие на речта чрез Монтесори упражнения

Образованието днес е богато на методи, програми, проекти, но то почти не обръща внимание на практическата страна на живота и на нуждите на отделното дете, за да се развие и разгърне неговата личност. Детето не е просто парче пъзел, което трябва да се напасне към образователната система и програма, а е конструкт на живота. Детето само постига своето развитие (физическо и психическо) според средата, в която живее. Стимулите на средата са предопределящи за самоконструирането на личността. Тук ролята на възрастния и на педагога е да създадат инструмент за ориентация на малкия човек в обществото (образователната система като микрокосмос на обществото) и за трансформацията му като личност. Този инструмент се нарича подготвена среда, в която педагогът превръща околната среда в място, където се развива нормален и конструктивен живот, в място за отдих и спокойствие, изпълнено с най-различни интереси (стимули).

За детето редът е важен навсякъде – в обкръжението, в отношенията, във времето. И тогава външният ред поражда вътрешен такъв. В тази подготвена среда педагогът е творец на детската личност. Децата крият в себе си необикновени способности и уникални дарования. За да бъдат подхранени техните инстинкти за изследване на света, те се нуждаят от особен подход и условия на обучение, където детето е в центъра на обучението и възпитанието, то учи чрез преживяване (правене и движение), чрез изграждане на навици за грижа за себе си, за другите и за околната среда, чрез самодисциплина и индивидуален подход. Именно такъв подход е методът на Мария Монтесори.

Според принципите на Мария Монтесори при развитието на речта преди всичко трябва да се засвидетелства уважение към личността на детето, да му се признае неговата самостоятелност, че то може да се справя само.

Речевото развитие в Монтесори педагогиката включва:

• Развитие на фонематичния слух, формиране на правилно звукопроизношение;
• Развитие на речево дишане, изграждане на умение за чисто и гладко произношение на думи и фрази;
• Разширяване на лексикалния запас;
• Активиране на речта, формиране на умение за словообразуване;
• Упражняване на граматичната реч с по-дълги фрази, диалози, споделяне на впечатления или наблюдения.

При по-малките деца речниковият запас може да се активира чрез развитие на сетивата, като се предлага на детето да държи в ръце различни предмети, да манипулира с тях и с материала, от който са направени. Още на 2-годишните деца могат да се предлагат картончета с букви, които детето да поставя под дадена картинка.

Например: С коя буква започва думата ЖАБА? Постави първата буква на жабката под нейната картинка!

За да се подпомогне развитието на речта, майката трябва да разговаря с детето още от неговото раждане. Но никога не трябва да говори на бебешки език, а да поправя сгрешените от детето й думи. Майката, която е първи педагог на своето дете, трябва активно да играе и общува с детето, макар в началото детето да е пасивен участник в играта. Но тази игра подпомага емоционалното развитие на детето и поставя началото на речевото развитие. На по-късен етап към играта се включват обяснения и кратки, точни въпроси, например под формата на звукоподражание. Как прави колата?, Какъв цвят е колата?, Къде е зелената кола?

Четенето на приказки започва малко след раждането. По-големите деца разлистват илюстровани книжки заедно с родителите си и разказват по картинките. Родителят трябва да даде личен пример на детето си, като сам чете книги с удоволствие и подрежда кът за четене.

Родителят е активен участник в живота на детето. Той е първообразът, който абсорбиращият ум на малкия човек „всмуква” и „запечатва”. След това идва образът на педагога – човекът, който „чертае“ пътя на знанието на детето, на онази творческа личност, пред която се разгръща животът и от която ще зависят други животи.

Монтесори класната стая има пет основни зони и арт зона (приложни дейности) и/или музикална зона. Основните зони са: зона „Практически живот“; зона „Сензорика“; зона „Математика“; зона „Реч“ и зона „Космос“.

В зона „Практически живот“ се усвояват необходимите за живота практически умения, развиват се самостоятелност, увереност и решителност. Зона „Сензорика“ развива сетивата, мускулната памет, разширява възприятията и подобрява концентрацията. В зона „Математика“ се усвоява броенето, събирането и изваждането, строежа на десетичната система, разпознаване на четни и нечетни числа. В зона „Реч“ се развива фонематичният слух, разширява се речниковият запас, извършва се подготовка за четене и писане. Зона „Космос“ систематизира знанията за околния свят, знания по география, история, биология, астрономия и други науки.

Нека да разгледаме по-отблизо Монтесори педагогиката от зона „Реч“. За разлика от другите зони, в които има готови материали, в зона „Реч“ педагогът основно сам изработва материалите и упражненията си, т.е. той е новатор и творец в образователния процес и ги създава спрямо силните и слабите страни на своите деца/ученици. В първия случай педагогът открива силата и интереса на детето към определено знание и създава материал, с който да надгради на още по-високо ниво тези качества. Във втория случай учителят създава материал, с който да подпомогне детето в процеса на обучение и да направи знанието по-достъпно за него.

Именно в наблюдение и индивидуален подход се крие силата на Монтесори педагогиката. И както самата Мария Монтесори казва: „Човешкият ум не се появява от нищото. Той се изгражда върху основа, положена от детето по време на неговите сензитивни периоди. Какви материали от зона „Реч“ могат да бъдат изработени и открити в Монтесори класната стая?

Ще разгледаме темата „Плодове“, въвеждане на обобщено понятие. По стандартната методика обобщено понятие се въвежда във втора възрастова група, но при Монтесори педагогиката обучението може да започне и по-рано, ако детето проявява интерес. Обобщеното понятие може да се въведе чрез предмети от заобикалящата среда (естествени или изкуствени плодове) или карти с изображения, съответно на плодове.

На по-късен етап към картите с изображения се въвеждат картончета с наименованията на плодовете и зеленчуците, които детето поставя под всяко изображение и се опитва да чете с класифициране на понятията. Към всеки материал има изработени контролни карти, с помощта на които детето само открива грешките си.

Карти „Плодове“ и контролни карти „Четене с класифициране“

Към темата „Плодове“ могат да се създадат множество допълнителни упражнения, някои от които например са:

• Сглоби пъзела – частите на плода;
• Открий половинката на плода (тук се прави междупредметна връзка с математиката – цяло и половина);
• Открий сянката на плода;
• Колко са плодовете на картинката;
• Кой плод се е скрил в кошницата – детето вижда горната част на плода, която се подава от кошницата, и избира верния отговор между три зададени плода;
• Сортиране на плодове по геометрична фигура – свържи плодовете с геометричната фигура, на която наподобяват;
• Сортиране на плодове по цвят – свържи плодовете със съответния цвят;
• „Светофар в чиния“ – приготви вкусна чиния с три плода от цветовете на светофара;
• Създаване на звукови и буквено-звукови модели на наименования на плодове.

Карта на звуков и буквено-звуков модел на СЛИВА и контролни карти

     

Детето разполага с картонче, на което има изображение на плод и звуков модел на наименованието. Децата от трета възрастова група могат да създават звукови модели на думите (наименованията на плодовете) чрез оцветяване на квадратчетата (на съгласните – в синьо, на гласните – в червено). Децата от четвърта възрастова група, освен да оцветяват гласните и съгласните, могат да изписват буквите или да подреждат картончета с предварително напечатани букви.

Бяха изследвани две статистически съвкупности – експериментална и контролна група. Контролната група изследва деца в предучилищна възраст, обучавани по образователна програма, а експерименталната проследява как програмната система си импонира с Монтесори метода.

Обект на изследването е процесът на обучението по Български език и литература в предучилищна възраст, в частност развитието на речта със стандартна методика на обучение с програмна система, в комбинация с Монтесори методи и упражнения от зона “Реч“.

Предмет на изследването са резултатите, получени от това комбинирано обучение. Те са измерени чрез стандартизиран тест за училищна готовност на Бижков, като са изследвани две групи деца. Първата група е от деца, обучавани по комбинирания метод (програмна система и Монтесори методи и упражнения). Втората група включва деца, обучавана само по програмна система. И двете групи (по 27 деца) са обучавани по една и съща програмна система.

Целта на изследването е да докаже, че децата, обучавани по комбинирания метод, постигат по-високи резултати в процеса на обучение от децата, обучавани само по програмна система, и дори техните резултати надвишават нивата на Държавните образователни стандарти.

За изследването са използвани резултатите от субтест „Фонематичен слух“ и субтест „Елементарни понятия“, като субтест „Фонематичен слух“ е разделен на три подсубтеста, както следва:

• Откриване на звук в началото, в средата или в края на дадена дума;
• Съставяне (огласяване) на дума чрез добавяне, чрез премахване или замяна на зададен звук с друг зададен звук;
• Съставяне (огласяване) на дума в множествено число.

Задачите обхващат знанията по образователни ядра: „Звукова култура“; „Граматически правилна реч“; „Речник“; „Свързана реч“ и са достоверна извадка за изследване развитието на речта на бъдещите първокласници.

Използваният статистически метод на t разпределението на Стюдънт показва по-високи стойности на t емпирично в сравнение с t теоретично и по четирите показателя, което доказва достоверността на проучването. Направеният статистически, табличен и графичен анализ показва, че и контролната, и експерименталната група постигат резултати над средните на теста за училищна готовност на Бижков по субтест «Фонетичен слух» в цялост и по подсубтестове и субтест «Елементарни понятия». При експерименталната група обаче се наблюдават по-висока средна аритметична оценка на изследваните показатели (фонематичен слух, фонематично възприятие, огласяване на множествено число и елементарни понятия) и относително по-висок дял на деца с максимална стойност на бала в сравнение с контролната група (виж таблици №1 и №2).

Таблица №1. Резултати в относителни дялове за развитие на фонематично възприятие (експериментална група)

Брой деца (експериментална група)	Постигнати точки	Относителен дял, %
15	8	55,56
11	7	40,74
1	6	3,70

Таблица № 2. Резултати в относителни дялове за развитие на фонематично възприятие (контролната група)

Брой деца (контролна група)	Постигнати точки	Относителен дял, %
2	8	7,40
11	7	40,74
7	6	25,93
7	5	25,93

При експерименталната група е минимизиран или почти не се наблюдава процент на децата с оценка под средната по тестова скала, т.е. отчита се висока резултативност сред всички изследвани единици. Докато статистическата съвкупност на контролната група отразява висок относителен дял на резултатите със средна успеваемост (графика №1).

Графика №1. Постигнати резултати от тест „Елементарни понятия“

От направените изчисления може да се заключи, че експерименталната група постига високи резултати, над средните по ДОС.

Интегрирането на Монтесори метода с образователна програма води до постигане на рефлексивни знания, базирани на обучение чрез творческо и емоционално преживяване от работата с материалите. Те се явяват като образно-нагледна опора на изучаваната материя, която детето възприема, запомня с всичките си сетива и преобразува своите впечетления и опит от работата в практически знания и умения.

Чрез свободния избор и подготвената среда маскимално се оптимизира развитието на детето и това помага за поляризацията на вниманието му. Упражненията се разработват специално за всяка възрастова група, с надграждане на знанията, уменията и компетентностите. Така детето спонтанно трансформира количествено натрупаните знания в рефлексия.