Часовете по литература в XII клас чрез мултикултурни практически иновации

Представя се извадка от иновативна методология на работа с акцент компонент литература при обучението в гимназиален етап, в частност XII клас. Нивото е все още експериментално, но показва нетипичност и различен подход на преподаване.

1. Въведение

Традиционният метод на обучение остарява и всеки може лесно да се увери в това. Все по-често се случва да чуем гласа на недоволните ученици, недоволните учители, недоволните родители. Изглежда, че конвенционалното образование вече не може да осигури оптимално знание за съвременното общество. Затова и ставаме свидетели на навлизащите нови, модерни практики, които действат на различен от досегашния принцип. Много от тези системи са все още на експериментално ниво, но някои от тях показват огромен потенциал и обещаващи резултати – в пъти по-добри от резултатите с традиционните методи на образование в последните години.

Много от разработваните в момента образователни програми разчитат на алтернативен подход към учебния процес. Дотолкова сме свикнали с типичния образ на училището, че всеки малко по-интересен и различен подход автоматично печели последователи. Много по-приятно и продуктивно е да прекараш урока си в неформални условия под формата на разговор с учителя. В интерес на истината, голяма част от модерните образователни практики са концентрирани върху това да направят обучението по-малко формално.

Въвеждането на нови методи на преподаване води до разнообразяване на стандартната класно-урочна система, създаване на умения за презентиране на резултатите от екипната работа, развиване на умения за самоконтрол и самооценка. Това обучение е забавен начин учителите да направят ученето достъпно и учениците – активни и отговорни към процеса на собственото си обучение. То стимулира учениците и учителите да бъдат креативни и иновативни, като мислят за усвояване и прилагане на знанията в дългосрочен план.

2. Цел

Моята цел бе да се представи рефлексия на добра педагогическа практика от всекидневната работа с учениците, за което може да се покажат резултати. Работата систематизира и представя конкретна успешна преподавателска дейност от позицията на познания върху съвременни педагогически и методически разбирания. Собствената практика е по посока на подготовката и провеждането на учебно-възпитателния процес. Акцентът се поставя върху иновативни мултикултурни добри практики в обучението по литература в ХІІ клас, използвани и пряко, и адаптирано чрез изучаване, създаване, обобщаване и разпространяване. За опора служат теоретични постановки и педагогически идеи и обобщения. А осмислянето на практиката води до развитие на теорията.

Представят се проверени и усъвършенствани техники и технологии, теоретични идеи, устойчиви положителни резултати, които са важен белег на представената собствена добра педагогическа практика, изпробвани новости, разрешаване на констатирани проблеми в практиката. Анализът се съпътства с доказателство – тест, представящ положителни резултати. Обсъждането на добрия опит е аргументиран чрез изходни постановки, реализация на целите, приложение на методи, техники, ресурси, описание на дейностите. Темата е свързана с прилагане на иновативни методи и техники за обучение, за възпитание, за насърчаване на интереса на учениците, развиване на специфични знания, умения или компетентности; разработване на ресурси (работни задачи, презентации), използване на ИКТ в обучението, извънкласна дейност.

3. Мултикулурно ученическо общество

Немалко съвременни образователни тенденции прокарват идеята за мултикултурно образование.

Ето защо:

3.1. Прилагам т.нар. интердисциплинарен подход вече 16 години в часовете по литература. Въведен като начало само в някои уроци за нови знания и за упражнения (където темите позволяват), той после „сглоби“ общество, което в тази учебна година например е с числеността на кръжец (32 ученици).

3.2. Заниманията в това общество са и класни, и извънкласни. Темите са интегрирани от изкуствата: литература, музика, кино, балет, театър, живопис, фолклор; и от науките: литературна теория, философия, психология, културология, етика.

3.3. В разработването на темите се включват и учениците и се представят нетрадиционно – като дискусии, дебати, сценични претворявания, театрални спектакли, музицирани откъси, референтни изяви, есеистични четения и др.

3.4. От няколко години в Смолянската професионална гимназия по туризъм и строителство „Никола Й. Вапцаров“ се сформира мултикултурно общество от талантливи ученици – автори, поети, белетристи, музиканти, танцьори, артисти, мимове, художници, фотографи, сценаристи, фокусници и др. През учебната 2024/2025 г. числеността му обхваща 32 ученици.

4. Методи на работа

Трудно е да се работи с паралелки с професионална насоченост. В тях ролята на учителя по български език и литература е особено важна. В цел се превръща не само преподаването на урока, но и подобряване речевото поведение на учениците. Всичко това става с методи, които работят и дават добър резултат:

1. Изпълнение на краткосрочни проекти: съставяне на въпросник с ключови думи от дял, урок, цикъл уроци (със или без помощта на учителя), подходящи за състезание или викторина.

2. Да имитира/изиграе сам или с помощта на съученици героя от разглежданото произведение така, както си го представя.

3. Да потърси (най-добре в Интернет) или да нарисува сам илюстрации към дадено произведение.

4. Да „допише” произведението, актуално за часа.

5. Незабавно възнаграждаване на доброто поведение и свършената работа. (Понякога една обикновена, но искрена похвала е особено полезна.)

6. В свой бележник учителят прави таблица или диаграма на успеха на ученика (нещо, различно от оценка), която при необходимост се показва.

7. Понякога и специалното отношение може да бъде мотивиращо. (Позволява му се да играе ролята на учител през последните пет минути от часа. Задава въпроси върху вече преподадения урок и посочва ученици, които да отговорят. Не всяко дете има късмет да играе ролята на учител и да го взимат насериозно като такъв!)

8. Установяване на силно ръководство, ясно очертаване на границите, които не трябва да се преминават.

9. Трябва да се избягват отношения и ситуации, в които на ученика да се (подс)казва, че не знае нищо.

10. Литературен клуб.

Извънкласните дейности са чудесна възможност за развиване на умения. Те по естествен начин събират на едно място ученици със сходни интереси, като същевременно ни осигуряват с тях време, сравнително освободено от тежестта на учебни програми, планове и „задължителен материал“. Какво по-хубаво от това да добавим един интригуващ и съвременен литературен клуб в списъка на клубовете по интереси в нашето училище! С литературния клуб бихме могли да приложим директно всички 10 идеи, както и много други, например:

• Съвместно четене в училище на книга/произведение;
• Литературни дискусии и дебати;
• Създаване на плакати и постери за поощряване на читателската активност;
• Отбелязване на годишнини, свързани с автори и книги.

Това поглъща много време, усилия и търпение, но е най-късата пътечка, която в повечето случаи дава резултат. По-традиционният подход само води до агресия, съпротива и загуба на интерес (МОН, 2007: 90).

На някои ученици днес не им е лесно да разбират творчеството на Йордан Радичков, Пенчо Славейков, Пейо Яворов, Борис Христов. Това ме провокира да представя извадки от иновативни практики, с използвана итердисциплинарна, мултикултурна и интерактивна методология на работа, позована на добрия опит и личната практика в преподаването на български език и литература в гимназиална степен. Целевата група е ученици от XII клас на Смолянската професионална гимназия по туризъм и строителство „Никола Й. Вапцаров“ – гр. Смолян. Ето защо изборът на настоящия изследователски проблем е свързан с опита да се представят насърчаващи интереса на учениците методи за работа, иновативни мултикултурни практики в часовете по литература в XII клас в професионална гимназия, като се проследи как те могат да съдействат за повишаването на мотивацията на учениците и за изграждане на умения за живот.

5. Методи за въвеждане на мултикултурно образование в класната стая

1. Трябва да се придобие ясна представа за основните понятия и подходи в мултикултурното образование. Мултикултурното образование е прогресивен подход за трансформиране на образователната система, който се основава на идеите за образователно равенство и социална справедливост. Съставните части, които са задължителни за мултикултурното образование, включват:

• интегриране на учебното съдържание;
• работа с предубежденията;
• създаване на овластяваща учебна среда и социална култура.

Тези компоненти са взаимносвързани и изискват задълбочено внимание, тъй като се свързват с усилията за справяне с конфликтите в днешния свят както на местно, така и на глобално ниво. Това, което децата научават за общуването с различните от тях в детската градина и в училище, определя колко добре ще могат да се справят с живота във все по-глобализиращия се свят, който ги очаква.

• Интеграцията на учебното съдържание е резултат на степента, в която учителите използват примери и съдържание от разнообразни култури и групи, за да илюстрират ключови понятия и теми, свързани с разглежданите образователни дисциплини.
• Процесът на създаване на знание описва процеса, чрез който учителите помагат на учениците да разберат, изследват и установят как предразсъдъците, възприеманите по подразбиране ценности, взаимовръзки и критерии, както и приеманите за даденост перспективи в дадена научна дисциплина определят начините, по които съответната дисциплина конструира познанието.
• Намаляването на предубежденията описва уроци и дейности, използвани от учители, за да помогнат на учениците си да развият позитивно отношение към различни расови, етнически и културни групи. Научни изследвания показват, че уроците и учебните материали, които включват съдържание за различни расови и етнически групи, могат да помогнат на учениците да развият по-позитивни междугрупови поведения и модели на общуване при наличието на определени условия в контекста на преподаването (Banks, 1993).
• Педагогика на справедливостта съществува, когато учителите променят методите си на преподаване, за да улеснят академичните постижения на ученици от различни расови, културни и социално-класови групи (Banks & Banks, 1995). Овластяваща образователна култура и социална структура се създава, когато културата и организацията на образователните институции бъдат трансформирани, за да дадат възможност на учениците от различни расови, етнически и полови групи да изпитат равенство и равен статут.

2. Трябва да се наблюдават отблизо учениците и да се уважават взаимните преживявания от първа ръка повече от написаното в учебниците и учебните помагала. Дейвид Колб създава 4-степенен модел, който помага на учителите да достигнат дълбоко разбиране за нуждите на определена група от ученици. Стъпките, които този модел предписва, включват преминаването от конкретен опит към рефлексивно наблюдение, след това към абстрактна концептуализация и накрая към активно експериментиране с учениците. Запознаването с този модел спомага за осъзнаването на ценността на разнообразието в класната стая:

• Конкретен опит

Този етап от процеса на учене подчертава личното участие на хората в ежедневните ситуации. На този етап обучаемият е по-склонен да разчита повече на емоциите си, отколкото на систематичен подход към проблеми и ситуации. В ситуация на учене учещият разчита на способността си да бъде отворен и адаптивен към промените. Пример: млад човек се явява на интервю за работа за пръв път.

• Рефлексивно наблюдение

В този етап от процеса на учене хората вникват в определени ситуации и придобиват нови идеи с помощта на различни гледни точки. В подобна ситуация на учене учещият разчита на и развива собствените си търпение, обективност и внимателна преценка, като не е задължително да предприема никакви действия. Формирането на мнение се основава на собствените мисли и чувства. В продължение на представения вече пример, след като приключи с интервюто за работа, младият човек размишлява върху това, което е постигнал, и прави наблюдения въз основа на случилото се.

• Абстрактна концептуализация

На този етап ученето включва използване на теории, логика и идеи, а не чувства, за да се разберат проблеми или ситуации. Обикновено обучаемият разчита на системно планиране и разработва теории и идеи за решаване на проблеми. В примера, младежът след това обмисля процеса на интервюиране за работа и своето представяне и се опитва да направи връзки с теории или знания, които могат да бъдат приложими.

• Активно експериментиране

Ученето на този етап приема активна форма чрез експериментиране в променящи се ситуации. Обучаващият използва практически подход и стратегии, които наистина работят, вместо просто да наблюдава ситуация. Например младежът обмисля начини за подобряване и изпробва методи и стратегии, извлечени в хода на предишните етапи на учене (Kolb, 1976).

Схема 1. Четиристепенен модел на Колб в помощ на учителя за разбиране нуждите на определена група ученици

3. Необходимо е учителят да се запознае със стиловете на учене на своите ученици.

Учителите могат да помогнат на учениците да разкрият своите силни страни, като им помогнат да открият своите предпочитани стилове на учене и да се научат да се възползват от тях. По този начин децата и младежите могат да разберат кои методи за разбиране работят най-добре за тях. Търсенето на стиловете на учене на учениците в един клас е само по себе си урок за приемането на различията, които съществуват между хората.

4. Учителят трябва да окуражава своите ученици да се гордеят с произхода си. Учителите трябва да търсят начини да подчертават по положителен начин разликите между учениците си. Това може да се случи чрез различни дейности, например учениците да интервюират свои близки, да създадат семейно дърво, да нарисуват рисунки, в които да изобразят елементи от културата си (време, прекарано със семейството, семейни ритуали или обичаи и др.).

5. Осъзнато да се изследват предразсъдъците. За да могат да насърчават мултикултурното опознаване и разбирателство, учителите трябва задълбочено да изследват своите вярвания, ценности и предубеждения. Учителите трябва да бъдат добре запознати с ценностите, традициите, стиловете на общуване, приноса към обществото и модели на междуличностни взаимоотношения на своите ученици. Четенето за културното многообразие е добро начало, но не може да измести живото общуване с членове на културите, от които идват учениците.

6. Нужно е да се създават възможности за отпразнуване на културното многообразие. Ако се използва по-креативен начин, дейностите в клас и домашните могат да предоставят врата към културните вярвания и практики на учениците, с които се работи. Задачи, които помагат на учениците да разсъждават за нещата, които научават извън училище, или за семейните им истории и традиции, могат да бъдат много полезни за това учителите да продължат да опознават учениците си и да ги вдъхновят да изследват с интерес както собствената си култура, така и културите на другите (Назер, Дей, 2019).