Езиковото развитие на децата в предучилищна възраст: принципи и педагогически насоки

В тази статия езиковото развитие в предучилищна възраст се разглежда като основен процес за личностното и социалното формиране на детето. Чрез педагогическите ситуации по Български език и литература се стимулира комуникативната активност, развиват се умения за изразяване на емоции и мисли, както и способност за културно общуване. Богатата, разнообразна и стимулираща речева среда играе ключова роля, като насърчава любопитството и стремежа към самоизразяване.

Ролята на речевата среда

Детето овладява речта въз основа на ежедневния опит в общуването с възрастните и със своите връстници. Езиковата среда трябва да бъде богата, разнообразна и стимулираща, за да подкрепи естествения процес на езиково развитие. Тя трябва да създава условия за активиране на детското любопитство, интереса към познание и стремежа към самоизразяване.

Според Кирова (2008), „богатата речева среда не е просто средство за усвояване на езика, а активен фактор за когнитивното и емоционалното развитие на детето“.

Речевата дейност позволява на детето да:

• изразява чувства,
• оформя мисли за заобикалящата среда,
• планира действия и оценява постигнати резултати.

Постепенно детето се научава да назовава обекти с думи, да създава словосъчетания и свързани изречения, като в края на предучилищната възраст проявява интерес и към писмената реч чрез опити за изписване на думи, най-често собствените си имена.

Комуникативни умения и социализация

Езиковото развитие е тясно свързано с изграждането на умения за социално общуване: търпение, изслушване, честност, толерантност и приемане на другия.

Задача на учителя е да възпитава умения за аргументирано изразяване на гледна точка, спокойно заявяване на лични граници и умение за водене на диалог без агресия. В случаите, когато деца проявяват физическа агресия вместо речеви реакции, педагогът трябва с търпение да насочва вниманието им към използване на думи за изразяване на емоции. Както отбелязва Димова (2010), „езиковото възпитание е неразривно свързано със социалното – уменията за общуване изграждат уважение към другия и създават основа за толерантност и емпатия“.

Езикът като система и принципи на обучение

Езикът представлява система от правила за:

• образуване на звуци,
• свързване на звуци в думи,
• изграждане на изречения.

Комуникативната цел на обучението по български език в предучилищна възраст предполага запознаване на децата със:

1. Линейността на речта — последователността на думи в изречението.
2. Дискретността на езиковите елементи — възможността за отделяне и трансформиране на звуци, думи и изречения.
3. Йерархичността — изграждане на сложни езикови структури от по-прости елементи.
4. Семантичната натовареност — разбиране на различните значения на думите и функциите на изреченията.

Тези езикови особености се овладяват най-успешно чрез игрови методи, включително ролеви игри, драматизации, езикови задачи и практически комуникативни дейности, които ангажират цялото внимание и емоции на детето. Радева (2007) подчертава, че „разбирането на езика като структурирана система от правила е ключово за изграждането на лингвистичната компетентност още в предучилищна възраст“.

Развитие на речевите способности

Предучилищната възраст е ключов период за интензивно развитие на речта. Именно в този етап детето преминава от елементарно към комплексно устно изразяване, формира умения за осъзнато слушане и разбиране на речеви съобщения и започва да овладява основите на писмената реч.

Йорданова (2012) пише, че „в предучилищна възраст езиковото развитие е органично свързано с емоционалната зрялост и способността на детето да участва в целенасочена комуникация“.

Речниковият запас на детето включва:

• Активен речник — думи, които детето активно използва в речта си.
• Пасивен речник — думи, които детето разбира, но все още не използва.

По правило пасивният речник е значително по-богат от активния и се активира постепенно с натрупване на опит и речева практика. Разширяването на речника зависи от множество фактори. Физиологичните фактори са развитие на слуховия апарат, моториката на речевия апарат и неврологичната зрялост.

Специфики на речевото развитие в предучилищна възраст:

• Обогатяване на речника – Детето усвоява нови думи ежедневно, като започва да използва синоними, антоними, прилагателни и наречия, които обогатяват и усложняват изказа му.
• Граматическа правилност – Постепенно децата се научават да използват правилни форми на съществителни, глаголи и прилагателни, да съгласуват думите в род, число и време.
• Създаване на свързани текстове – В края на предучилищния период детето може да създаде кратък разказ по личен опит, картина или приказка, като спазва логическа последователност на събитията.
• Развитие на фонематичния слух – Детето започва да различава звуковете в думите, което е основа за овладяването на четенето и писането.
• Формиране на речеви етикет – Усвояват се културни форми на обръщение, поздрави, изразяване на благодарност и извинение.

Основни направления на педагогическата дейност

В процеса на езиково обучение детето формира индивидуален стил на мислене, изразяване и учене. Общуването и езиковата активност са свързани с личностното развитие и социализацията на детето.

Езиковото развитие в предучилищна възраст се основава на разширяване на комуникативните възможности на детето и изграждане на умения за адекватно социално взаимодействие. Речта не само отразява мисловните процеси, но и оформя социалното поведение. Педагогът трябва да създава целенасочени речеви ситуации, които стимулират правилното използване на езиковите конструкции. Развитието на речта при децата е сложен процес, протичащ по различен начин на фонетично, лексикално и граматическо ниво, като разбирането на тези закономерности е ключово за ефективната педагогическа практика в детската градина. Според Христова (2011), „езиковото обучение в детската градина е не просто предаване на знания, а процес на изграждане на самосъзнание и културна идентичност чрез речта“.

Детската градина е първата стъпка към създаване на активни, мислещи и комуникиращи личности. Подпомагайки естествения процес на езиково развитие, педагогът не само развива речта, но изгражда основите на критичното мислене, социалното взаимодействие и успешната реализация на детето в бъдеще.