Съвременното технологично и информационно развитие изисква нов подход към детето. Разгръщането на интелектуалния му потенциал допринася за пълноценна реализация през целия му живот.
Писмената грамотност е световен проблем. Търсейки решението му, ЮНЕСКО провъзгласи 1990 година за Международна година на ограмотяването. Работата на учителя заема специално място в апела на световната организация.
Вниманието е насочено към усъвършенстването й и развитието на интереса на малките ученици към писмената реч. Тази задача остава актуална и през ХХI век. В края на ХХ и началото на ХХІ век продължава да се смята, че грамотни са всички онези лица, които могат да четат и пишат на родния си език. Важен момент по-нататък в развитието на разбирането за грамотността е определението, което е дадено от ЮНЕСКО през 50-те години на ХХ век. Според него грамотността се определя като „съвкупност от умения, включващи четене и писане, възприемани в техния социален контекст”.
Съвременното разбиране за грамотен човек е в посока на очертаване на системата от личностна компетентност, която позволява на хората да вземат самостоятелни решения; да бъдат в състояние да преценяват и преодоляват риска при една или друга ситуация; да бъдат в състояние да правят анализ на постигнатото; да се самоусъвършенстват и развиват в бъдеще. В този смисъл днес, но особено утре, грамотен човек ще бъде този, който е подготвен за по-нататъшно усъвършенстване и развитие на собствения си образователен потенциал. Това означава, че типът четене и писане вече е пряко свързан с предизвикателствата на времето, в което живеем.
Според Ж. Делор грамотността е един от компонентите, които съставят системата от средства на обучение, заедно с речта и смятането. Грамотността е основата, чрез която става възможно овладяване на умения за решаване на проблеми, както и за формиране на основните човешки ценности.
Необходимостта от ограмотяване (обучаване в четене и писане) е свързана със съществуването на писмената форма на езика. Ограмотяването разкрива пред детето кода на писмеността.
По традиция в българското начално училище успешното усвояване на начална грамотност е с приоритетно значение. Писмената култура, която се изгражда единствено в училище, е съществена част от интелектуалния облик на съвременния човек, но преди да овладеят правописната култура, учениците трябва да овладеят графичните умения и навици. Едновременно с графичните умения и навици се овладяват и технически умения и навици. В процеса на писането, наред с начертателната страна на буквата първокласниците усвояват и съдържателната й страна. Първо пишат букви, после думи и цели изречения.
В системата на ограмотяването в центъра на вниманието винаги са се поставяли дидактизирано техниките за овладяване на графични умения: овладяването на графичния белег, движението на пишещата ръка за изписване на елементите и последователността им за свързване в съответната графема, свързване на графичния знак с останалите, усвояване на графичните изисквания относно височина, наклон, ширина, разстояние между буквите. Най-често в процеса на обучение по писане детето няма нужната мотивация. Затова за него този вид дейност трябва да има и познавателен, и емоционален характер, съответстващ на възрастовите му особености. Липсата на вътрешна дисциплина и съсредоточаване у първокласниците води до отсъствие на волеви качества и умения за контролиране на действията. Ето защо е необходимо наличието на мотивация, разнообразни техники и занимателни елементи за овладяването на графичния компонент, които могат да облекчат монотонната работа и да бъдат гаранция за овладяването на писането от първокласниците. Наблюденията ми показват, че първокласниците срещат най-големи трудности в урока по писане, тъй като писането трябва да се свързва с разбирането на това, което се пише. Нужно е всеки път да се усвоява нещо ново, а ръката е още слаба и трудно се подчинява.
Целта на моето изследване в тази посока е да се разработи и експериментира иновационен модел на обучение, за да се оптимизира процесът на овладяване на уменията за писане в първи клас, като се предложи един различен подход към писането като комуникативен акт за предаване на смисъл и значение.
Основните задачи, които стоят пред изследователската работа, са:
- Проучване на литературни източници за теоретично изясняване на проблема.
- Разработване на иновационен модел на обучение.
- Апробация на техники на обучение.
- Реализиране на експерименталната работа.
- Събиране, обработка и анализ на емпиричните данни.
Изследвани са 16 ученици от Об.У ”Христо Ботев” в с. Дъбница през учебно време.
Предмет на изследване са: уменията на първокласниците да пишат с разбиране, като точно кодират думите в писмена форма и предават смисъл, значение чрез написаното.
Диагностичният инструментариум е съобразен с възрастта на децата (7-годишни) и малкия им опит, тъй като изследването се провежда в периода на ограмотяване. Инструментариумът се състои от шест теста. Всеки от тестовете съдържа различен брой задачи. Отнесени към теорията на Б. Блум за таксономия на целите и когнитивните нива, задачите трябва да предоставят информация, както следва:
I тест – на равнище знание;
II , III и IV – на равнище разбиране;
V и VI – на равнище приложение.
Инструментариумът, използван за снемане на емпирични данни, включва нестандартизирани тест-задачи.
За анализиране и оценяване на получените резултати от диагностицирането е използвана система от критерии и показатели – Степен на овладяване на умения за разбиране значението на думата при писане. За всеки критерий резултатите се отчитат по събрания от учениците индивидуален брой точки.
Измерването на умението за разбиране значението на думата при писане се извършва със самостоятелна работа.
Цел на самостоятелната работа – да се диагностицира умението на първокласниците за разбиране значението на думата при писане.
Критерий – умение за разбиране значението на думата при писане.
Задача 1: Изследване уменията на учениците да съотнасят дума, разбирайки нейното речниково значение, към нарисувани предмети на картинки с помощта на въпроси: Какво е това?, Каква е?, Какво прави?.
Задача 2: Изследване на уменията учениците да разбират речниковото значение на думата, като я съотнасят към избран от картинка предмет.
Задача 3 и 4 дава информация за разбиране речниковото значение на думата и образуване на нова дума, чрез замяна на първата съгласна и чрез разместване на буквите или сричките в думата.
Задача 5: Изследване на уменията на учениците да разграничават по смисъл думите в изречението.
Задача 6: Изследване уменията на учениците да съставят изречение чрез допълване на подходяща дума.
Процесът на ограмотяване е сложен и зависи от специфичните индивидуални особености на децата в първи клас, изисква подход, подходящ за детската психика. А какво по-близко и по-желано може да бъде за едно дете от играта. Използват се разнообразни дидактични, интерактивни и развиващи игри.
Самостоятелна работа
Име:…………………………………………………………………… Клас ………
Задача 1. Напишете думите, като отговорите на въпросите.
Задача 2. Свържете думата със съответната картина.
Задача 3. Образувайте нови думи, като замените първата съгласна.
|
Звучен звук |
Беззвучен звук |
|
Гора |
|
|
Гара |
|
|
Дом |
|
|
Зън |
|
|
Зърна |
Задача 4. Образувайте нови думи, като разместите буквите или сричките в думите:
коса роза рога сама
Задача 5. Препишете текста, като напишете правилно думите в изреченията.
В гората
Вгоратаимаизворче. Донегорастестройнаела. Поделатаспималъктаралеж.
Задача 6. Напишете пропуснатите думи.
котка котана остри шарена
Аз съм кротката………………………… с мека ……………………
премяна, с ………………… нокти в пръсти скрити.
-
- Василева, Е. Детето в началното училище. С., 2002
- Вълкова, С. Формиране на комуникативно-речеви умения в началното училище. С., Тилия, 1996
- Димчев, К. Обучението по български език като система. С., Университетско издателство, 1992
- Ермоленко, В. А. Функциональная грамотность в современном контексте. М., 2002, с. 6-16
- Здравкова, С. Методика на обучението по български език и литература в началните класове. С., 1992
- Здравкова, С. Овладяване на графичния компонент на писането. С., 1979
- Антоанета Чолакова
Об.У ”Христо Ботев“ – с. Дъбница, обл. Благоевград