РАЗВИТИЕ НА ГЕОГРАФСКАТА КУЛТУРА НА УЧЕНИЦИТЕ КАТО ЧАСТ ОТ ТЯХНАТА ОБЩА КУЛТУРА

Географското образование е дълъг и сложен процес на събиране, систематизиране, съхраняване и предаване на географските знания и опит. То е резултат от дейността на много поколения хора. Развитието на географското познание се е извършвало заедно с общото културно развитие на човечеството. Географията е свързана с историята на обществото.

През всички епохи от развитието на човешкото общество географията е била сред най-значимите науки. Човек винаги се е нуждаел от знания за средата, в която живее и в която извършва своята трудова дейност. В резултат от развитието на обществото, на изследването на Земята, на човека, обикалящ света, постепенно са се усъвършенствали на различни равнища географските изследвания, сложното взаимодействие между природата и обществото.

Предмет на географската наука

Предметът на съвременната география е свързан с изследването и логичното обяснение на общите и регионалните-пространствените закономерности – природа, общество, стопанство.

Обект на географската наука

Обект на изследване на географията е географската обвивка. В нея непрекъснато протичат природни и социално-икономически процеси и взаимодействия.

Географската среда е тази част от географската обвивка, в която се осъществява човешката дейност. Тя осигурява на обществото необходимите природни условия и ресурс. В резултат на антропогенната дейност географската среда непрекъснато се променя.

Разнородният обект на географията дава основания тя да се приема като природно-обществена наука с подчертано комплексен характер. Оттук произтичат връзките ѝ, както с природните, така и с обществените науки.

Единни становища по въпроса за класифициране на географските науки няма.

Основно и трайно е поделянето на: природна (физическа) география и социално-икономическа (обществена) география.

Една от най-важните особености на съвременната епоха е изострянето и сложното преплитане на глобалните проблеми от социално-икономичен, демографски, природно-ресурсен и екологичен характер. Тези проблеми са дълбоко географски в своята същност.

Те са обект на изследване както от географията на световното стопанство, така и от регионалната география на страните.

Целите на обучението по География и икономика са формулирани въз основа на водещи положения от теориите за социалното управление на системите и за управлението на образователния процес. Обучението по География и икономика е насочено към овладяване на базисни знания, умения и придобиване на ключови компетентности, свързани с формиране на основите на географската култура за заобикалящото пространство на регионално ниво, като част от общата култура.

Основните подцели са:

1. Обогатяване и разширяване на знанията на учениците чрез системно усвояване на научно вярна информация и закономерности – в регионален аспект – съгласно принципа на достъпност и приложната страна на географията и икономиката.

2. Стимулиране на познавателната дейност на учениците и тяхната творческа активност.

3. Формиране на умения за:

• получаване на информация от различни източници;
• затвърдяване и въвеждане на умения за наблюдение, ориентиране и работа с географска карта; четене на климатограма, хидрограма, профил на релефа, стълбчеста и кръгова диаграма; събиране на информация и използване на информационните технологии, за да се представи творчески;
• описване, обясняване, сравняване, характеризиране и групиране на географски обекти;
• изработване на схеми, постери, презентации, маршрути за пътешествия;
• изготвяне на описание, писане на съчинение, пътепис, отговор на научен въпрос.

4. Формиране на географски компетенции и модели на поведение за:

• оценяване на обекти, процеси, географско положение на континент и страна;
• вземане на решения; работа в екип; изразяване на мнение и разговор по географски въпроси; изготвяне и защита на проекти, маршрути, презентации;
• формиране на ценности – интерес към географията на континентите и океаните, разбиране проблемите на хората в различните континенти, сътрудничество, взаимопомощ и уважение, опазване на природата;
• коректно и точно самоконтролиране и самооценяване, критичност и самокритичност; формиране и отстояване на своя гледна точка за процесите и явленията в природата и обществото.

Ролята на учителите винаги е била да работят с поглед в бъдещето и дори най-краткосрочното планиране е с мисъл за години напред. Днес, когато планираме, знаем със сигурност, че знанието, което даваме на учениците си, ще бъде важно, но няма да бъде достатъчно. Затова най-голямата ни отговорност сега е да развием у тях такива умения, които ще им помогнат да се справят в непозната ситуация и да успяват да намират съмишленици, с които да вървят напред.

Нашата роля като учители е да подкрепяме желанието на децата да опознават света. Това изгражда самостоятелност, че знаят как да подходят, ако попаднат на въпрос, на който нямат отговор, и нагласа, че всичко е обяснимо, стига да търсиш задълбочено.

Критическо мислене включва:

• умение да анализираш, синтезираш, оценяваш и прилагаш информация, събрана при наблюдение, опит, размишление, с цел решаване на проблеми;
• „смислено, разсъдъчно мислене, чиято цел е да решим на какво да вярваме или как да постъпваме” (Hunter, 2009);

Основните характеристики на критическото мислене са (Klooster, 2001):

• то е самостоятелно – трябва да можем да формираме собствено мнение въз основа на придобитите вече знания;
• информацията е начална (не крайна) точка на критичното мислене;
• започва със задаването на въпроси и е ориентирано към решаването на проблеми;
• търси убедителни аргументи, тъй като е възможно да има повече от едно решение, и трябва да се докаже защо предпочетеното твърдение е логично.

Ученикът с критическо мислене „стъпва“ на информация, задава въпроси с цел решаване на проблема, привежда аргументи и ги обсъжда – и на тази база формулира собствено мнение.

За развитието на географската култура на учениците като част от тяхната обща култура е важно да се развива географската грамотност, да се усвои система от единични понятия и регионални закономерности и умения: да задава и да отговаря на географски въпроси като получава географска информация, анализира, характеризира, сравнява, обобщава; да се формира географска компетентност за оценяване и формулиране на проблеми и за вземане на решения за географията на континентите; да се развива ценностна ориентация – интерес към географията, нравствено-естетически ценности, които стават мотив, норма и критерий за разбиране и разумна дейност в географското пространство.

Географията като природна и социално-икономическа наука формира значителна част от общата култура на учениците, знанията, уменията и моделите им на поведение.

Географията разкрива взаимодействието между икономическите, социалните и екологичните процеси и явления. Предоставя по-голяма информираност на подрастващите да поемат своята отговорност за създаването на устойчиво бъдеще.

Знанията за основните глобални проблеми, за триединната система „природа – население – стопанство” са естествена база за изучаване на въпросите, свързани с взаимовръзките на човека и природата.