Настоящата статия представя модел за реализиране на STEM-проект в прогимназиален етап с акцент върху интердисциплинарния подход и развитието на ключови компетентности у учениците. Описани са целите, етапите и методите на работа по проекта, както и ползите от въвеждането на STEM-обучение в контекста на съвременното образование. Проектът е фокусиран върху изграждането на умения за критично мислене, сътрудничество и практическо прилагане на знанията чрез изследователски и творчески дейности.
Увод
В последните десет години на ХХ век се забелязва „реформаторски бунт“ в образованието, който подчертава нуждата от промяна в методите и формите на обучение в средното училище. Причините за тези промени могат да се разгледат в два аспекта. Първият е, че според различни научни изследвания много от учениците изпитват отегчение в часовете, независимо колко добре се справят с учебния материал . Този проблем не е резултат от неграмотност на учениците, а от самата структура на образователния процес, който поставя учениците като пасивни участници в образованието, и от бързоразвиващите се промени в обществото. С развитието на технологиите и напредъка на науката в повечето области въпросът, свързан с развиването на научната грамотност и нуждата на обществото от личности с развито критично и логическо мислене, които могат да решават глобални проблеми, расте.
Съвременното образование поставя предизвикателства пред нас, учители, чрез проектно-базираното обучение и STEM-подхода (Science, Technology, Engineering, Mathematics), който се утвърждава като ефективен инструмент за постигане на тези цели.
Поставяйки ученика в центъра на учебния процес и използвайки комплексен подход, учителят „въвлича“ учениците в активна роля и постига изграждане на по-цялостна картина относно образованието. Вместо да бъдат пасивни слушатели, учащите се превръщат в активни участници в образователния процес. Фокусът бива изместен от какво да уча върху как да уча, т.е. на преден план е развитието на ученика като личност, а не просто обогатяването му със знания.
Теоретични основи на изследването
Развиването на ключови компетентности е една от съвременните тенденции в образованието и в частност – в природонаучното образование (Tafrova–Grigorova, 2017). Същевременно това е и една от стратегиите за формиране и развитие на природонаучна грамотност, като през последното десетилетие на ХХ век се появява концепцията за STEM. Абревиатурата идва от английски и представлява подход, обединяващ отделни учебни дисциплини в една област, създавайки по-цялостна подготовка за прилагане на знания и умения в реалния свят (Krumova, 2021). При добавяне на изкуствата, които са от изключително значение за развитието на творческите способности и креативността на учениците, абревиатурата придобива вида STEAM. Чрез негова помощ учителят акцентира върху връзката на изучения материал с реалния живот, стремежът е да предизвика учениците си да търсят и предлагат решения за проблема, пред който са поставени, да работят в екип, да проявяват творчество и често да излизат извън зоната си на комфорт. Този подход стимулира креативността им, критичното и аналитичното мислене и уменията им за решаване на проблеми (Gyrov, Peykova 2019). Именно този набор от умения е нужен и на днешните млади хора, за да решат проблемите, с които се сблъсква нашето общество – климатични промени, нездравословен начин на живот, източници на енергия, замърсяване на околната среда, фалшива информация.
Цели и задачи на проекта
Основната цел на проекта е да се стимулира активното участие на учениците чрез изследователска и експериментална дейност, базирана на реални казуси, свързани с ежедневието.
Специфичните задачи включват:
- Формиране на умения за наблюдение, анализ и формулиране на изводи;
- Прилагане на знания от различни учебни предмети в практичен контекст;
- Насърчаване на ученическата автономност и креативност;
- Развитие на дигитални и комуникационни компетентности.
Методика и организация
Проектът се реализира в няколко етапа:
- Подготовка – сформиране на екипи, разпределяне на роли, избор на тема;
- Изследователска дейност – събиране и анализ на информация от различни източници, провеждане на експерименти;
- Изработка на продукт – създаване на модел, плакат, дигитална презентация и др.;
- Презентация и оценяване – представяне на проекта пред публика и получаване на обратна връзка.
Резултати и ползи
Изпълнението на STEM-проекти води до повишаване на мотивацията за учене и по-добро усвояване на знанията по природни науки. Учениците развиват умения за аргументирано изразяване на мнение, критичен анализ и саморефлексия. Освен това се изграждат умения за ефективна комуникация и поемане на отговорност в екипна среда.
Заключение
STEM-проектите предлагат ефективен образователен модел, който не само интегрира различни учебни дисциплини, но и подготвя учениците за предизвикателствата на бъдещето. Насърчава се активното учене, творческото мислене и личностното развитие, като същевременно се осигурява възможност за учителска иновация и професионално удовлетворение.
-
- Ананиева, М. (2020). Интегрирано обучение в STEM контекста. София: Изд. на СУ.
- Министерство на образованието и науката (2022). Ръководство за реализиране на STEM-обучение в училище. София.
- Сали, Е. (2021). STEM подходът в българското образование – възможности и предизвикателства. – Педагогика, 93(2), 215-224.
- European Commission (2015). Science Education for Responsible Citizenship. Brussels: EU Publications.
- GARDNER, H. E. (1993). The unschooled mind: why even the best students in the best schools do not understand. The International Schools Journal
- КОСТОВА, З. (2017). Нови измерения на ученето: Синтез на иновации и традиции. Пловдив, Макрос.
- Красимира Паунова