АКТИВНО УЧЕНЕ В ОБУЧЕНИЕТО ПО ИСТОРИЯ И ЦИВИЛИЗАЦИИ

От 90-те години на ХХ в. широко навлезе понятието активно обучение/учене (active learning ), основано на класификацията на педагогическите цели от таксономията на Блум (като „обучение” акцентира върху процеса на преподаване, а „учене” – върху овладяването на знанията и уменията от обучаемите).

Прилагането на стратегии за активно обучение променя радикално училищното образование. От учебен процес, в който учителят играе главна роля, преподавайки знания чрез традиционни методи (разказ, беседа, обяснение), се преминава към обучение, в което централна роля имат учениците. Урокът се гради върху ритмично редуване на различни дейности на учениците: самостоятелно четене и писане; решаване на казуси; ролеви игри и симулации; решаване на проблеми, свързани с анализ, синтез и оценка; дискусии; групова и индивидуална проектна дейност (познатия ни дейностен подход).

Дейностите се планират грижливо и се разпределят по време. В класната стая се насърчават изследователският дух и атмосфера на сътрудничество, дава се възможност за изява на всеки ученик.

В новите учебници в различна степен са заложени възможности за осъществяване на основните стратегии за активно обучение/учене:

• Учене чрез опит;
• Учене чрез проучвателни дейности;
• Проектно-базирано обучение.

Предложени са педагогически инструменти за овладяване и прилагане на ключовите компетентности, развита е система от уроци за формиране на специфични за историческото познание познавателни умения. Преимущество е съчетаването на традиционни и иновативни методи.

Специфичните цели на обучението по предмета История и цивилизации в прогимназиален етап са:

• Овладяване на базисни знания, умения и отношения, свързани със значими обществено – политически, стопански и културни явления и процеси в световната и българската история;
• Разбиране на ролята на отделния човек в историческия процес;
• Формиране на умения за работа с исторически източници;
• Възпитаване на уважение към историята и традициите на България, на други народи и към националното и световното културно-историческо наследство;
• Разбиране на историческите корени на съвременния свят;
• Поставяне на основите на ключови обществени и граждански компетентности и културна осъзнатост в днешния все по-плуралистичен и все по-взаимносвързан свят.

Масираното навлизане на информационно-комуникационните технологии в живота и в образованието, заедно със социалната динамика през последните десетилетия доведоха до преосмисляне на философията на училищното образование в европейски и световен мащаб. От обучение, основано на възприемане, запомняне и възпроизвеждане на определен обем от знания, училищното образование днес се гради върху нова парадигма на компетентностния подход.

С други думи, приоритетите по отношение на целите на средното образование в педагогическата теория и практика се изместват от знанията към уменията. Преосмислят се както самите традиционни методи и средства, така и тяхното ефективно комбиниране с разнообразни иновативни методи, ориентирани към активността на ученика.

Изследванията в областта на психологията и когнитивната наука доказват, че поставянето на обучаемите в активна позиция е с много по-висока ефективност от обучение, в което те са пасивни слушатели, лишени от възможността да участват в различни дейности.

Историята като гражданска и социална наука формира значителна част от общата култура на учениците, знанията, уменията, моделите им на поведение. Тя разкрива взаимодействието между икономическите и социалните процеси и явления. Днес, в света на компютрите и интернет, ние гледаме в бъдещето, но понякога забравяме, че съвременният свят не би бил възможен без откритията и познанията на хората, живели преди нас. Историята ни разкрива хилядолетния опит на човечеството с неговия възход и упадък, постижения и разрушителни войни. Като изучаваме миналото, ние можем да се поучим от грешките и от добрия пример на поколенията и да разберем по-добре своето време.

Историята ни учи да мислим критично, да се съмняваме и да откриваме. Пътешествието в миналото може да бъде вълнуващо и забавно. Предоставя по-голяма информираност на подрастващите и така могат да поемат своята отговорност за създаването на устойчиво бъдеще.

Целите на обучението по История и цивилизации са формулирани въз основа на водещи положения от теориите за социалното управление на системите и за управлението на образователния процес. Обучението е насочено към овладяване на базисни знания и умения и придобиване на ключови компетентности, свързани с формиране на основите на историческата култура за заобикалящото пространство на регионално ниво, като част от тяхната обща култура.

От края на миналия век България е участник в изграждането на една нова образователна реалност, като форма на социално съществуване в глобалния свят.

Проблемът за адаптацията, успешната интеграция, усвояването и създаването на добри образователни практики е опорна точка и гарант за развитие на системата.

Без историята не е възможно да се обяснят каквито и да било социални структури на съвременния свят. Основното социално значение на историческата наука е да изследва и да разкрие картината на миналото, а на историческото образование – да намери онази връзка между минало и съвременност, чрез която хората да откриват себе си в съответната национална идентичност, да осмислят социално своята обществена дейност, да придават социална значимост на своето поведение, да се осъзнават като част от човечеството в неговите не само глобални, но и по-малки общности.

Усвояването на знания и умения по История и цивилизации от страна на учениците трябва да е съобразено с реалните техни възрастови и социално-психологични възможности.

Историята като наука формира и общата култура на учениците, знанията, уменията, моделите им на поведение. Историята ни разкрива тайните на миналото. Изследва човешките общества. Изучаването на миналото ни помага да разбираме света и времето, в което живеем.

С оглед на определения брой часове, с които разполага учителят в ООП, е необходимо добро предварително планиране на работата в часовете, така че да бъдат постигнати най-адекватните резултати на ниво учебна програма.

Приоритетна задача на учителя е стимулирането на ученика да учи. Добрият педагогически опит се състои в планирането и реализирането на уроците с цел овладяване на учебното съдържание, обобщаване на знанията, тестово проверяване на знанията на учениците след проведената работа.

С оглед все по-намаляващата мотивация за учене учителят е изправен пред предизвикателството да се пребори с негативната нагласа у учениците, които често казват „Не съм учил”, „Нищо не разбрах”. Необходимо е учителят да намери подходи към своите ученици, така че в крайна сметка да има резултати от работата.

Осигуряването на условия за активност от страна на участниците в учебно-възпитателния процес води до по-добри крайни резултати. Колкото по-висока е активността на учениците, толкова по-голям е ефектът от обучението. Колкото по-висока е мотивацията за учене, толкова по-високи са постиженията на учениците.

Активното учене е начин на усвояване на знанията, при който участниците изучават своите собствени дейности и опит, с цел подобряване на своите постижения.

Този метод на учене е в контраст с традиционното учене, което се съсредоточава върху представянето на знанието. Фокусира се върху проучване на извършените действия, а знанието се придобива като резултат, който се очаква да доведе до подобряване на уменията и постиженията.

Амбицията е учениците да се въведат в мотивирана, динамична и интензивна учебна дейност, подпомагаща конструирането на познанието по самостоятелен път и успешното му приложение в различни сфери на обществената практика.

Активното учене води до по-ефективно обучение в сравнение с пасивното слушане и четене. Най-важният резултат е организирането на бърза и ефективна работа в часовете по История и цивилизации, базирана върху активно учене. Учебният процес не поставя в центъра учителя, а ученика и разчита главно на интереса, който се провокира у групата.