ТЕХНОЛОГИЯ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА ЖИЗНЕНИТЕ ПРОЦЕСИ ПРИ ЖИВОТНИТЕ ЧРЕЗ ПРОЕКТНО-БАЗИРАНО ОБУЧЕНИЕ ЗА 7. КЛАС

За успешното усвояване на знания от учениците по предвиденото за изучаване учебно съдържание е необходимо използването както на традиционни форми, методи и подходи на обучение, така и на иновативни. Постигнатите високи резултати в края на експерименталния период показват висока ефективност на използваната педагогическа практика и значителни ползи от приложението на проектно-базираното обучение. Изследваните ученици в значително по-висока степен са усвоили знания за жизнените процеси при животните, в сравнение с учениците от контролната група.

Целта на изследването е да се създаде и приложи технология за изучаване на жизнените процеси при животните чрез проектно-базирано обучение в 7 клас.

Задачи:

• Да се проучат теоретичните основи на проблема.
• Да се разработи технология за изучаване на жизнените процеси при животните.
• Да се разработи инструментариум на изследването.
• Да се осъществи констатиращо изследване.
• Да се осъществи обучаващ експеримент.
• Да се осъществи контролно изследване.
• Да се обработят получените емпирични данни със статистически методи и да се представят графично.

• Да се анализират и обобщят резултатите от изследването.

Обект на иновационното изследване е учебният процес по Биология и здравно образование в 7.клас.

Предмет на иновационното изследване е изучаването на жизнените процеси при животните.

Методи на изследване:

• Теоретичен анализ – използван за установяване на теоретичните аспекти на изследваната проблематика.
• Моделиране – използва се за представяне на педагогическата иновация.
• Педагогически експеримент – провежда се по време на обучаващия етап.
• Тестиране – за установяване знанията на учениците.
• Педагогическо наблюдение – за оценяване мотивацията и активното участие на учениците.
• Статистически методи – за обработка на получените резултати.
• Сравнителен анализ – за обработване на резултатите.

Хипотеза: Ако се приложи разработената технология за приложение на проектно-базирано обучение при изучаване на жизнените процеси при животните от учениците в 7.клас, то значително ще се повишат знанията на учениците по темата.

Важен етап от проектната учебна дейност в училище е нейното планиране и организиране. Изборът на конкретни теми, по които ще се извършва проектната учебна дейност, се определя от възрастовите особености на учениците, както и от изучаваното учебно съдържание. Поради факта, че проектната учебна дейност е предпоставка за създаване на условия за развитие на творчеството на учениците, то основна роля на учителя е да определи тези ученици, които съвместно ще осъществяват дейности по проекта. Основен проблем, който би могъл да възникне при изпълнението, е желанието на някои от учениците, които работят групово, да се самоизтъкват и да не позволят ефективна дейност от останалите. Основните предимства от използването на проектната учебна дейност в обучението в училище са възможността всеки ученик да извършва учебните дейности със собствено темпо, както и практически да прилага усвоените теоретични знания. Етапите, през които преминава приложението на технологията, са:

• В началото учителят насочва учениците към тема, която да бъде предмет на груповия проект, и към източниците на информация, които следва да търсят, за да постигнат очаквания резултат от изпълнението на проекта.
• В аналитичния етап учениците анализират различни информационни източници, а учителят осъществява контрол върху дейността.
• В практическия етап учениците изпълняват конкретни дейности, за да могат да изпълнят целите на проекта. Дейностите се обсъждат с учителя, като той контролира учениците относно ефективността при изпълнение на проекта.
• По време на презентационния етап, който в повечето случаи се обединява с контролния етап, учениците представят изпълнението на груповия проект, а учителят осъществява контрол и представя резултатите и постигането на заложените цели.

Изследването е проведено в периода от м. септември, 2024 г. до м. май, 2025 г. Уроците са реализирани в учебните часове по Биология и здравно образование в 7.клас. Избрани са три теми от учебното съдържание, обхващащи изучаването на жизнените процеси при животните, а именно:

• Тема „Клас Бозайници“
• Тема „Многообразие на бозайниците“
• Тема „Биологични особености на животните“

Приложението на метода на проектите цели да се повиши ефективността на учебния процес, да се насърчи активното участие на учениците в учебните дейности и да се повиши учебната мотивация. Очакваните резултати са учениците да са усвоили знания за:

• характерните белези на клас Бозайници, по отношение на местообитание, начин на живот и покритие на тялото – образувания на кожата (косми, нокти, рога, копита, потни и мастни жлези);
• основните жизнени процеси:
• хранене и храносмилателна система – диференцирани зъби;
• дишане и дихателна система – диафрагма, гласови връзки;
• кръвообращение и кръвоносна система – четириделно сърце;
• движение и опорно-двигателна система – петопръстен крайник;
• отделяне и отделителна система;
• размножаване и полова система – плацента, бременност и раждане, млечни жлези;
• дразнимост и нервна система.

Етапите при разработването на проекти от учениците са:

• Първи етап – избор на тема. Преди учениците да започнат работа по проекта, се запознават с конкретната тема, за да може да се осмисли концепцията. Обособяват се отделни групи от ученици, които ще работят по изпълнението на проекта.
• Втори етап – изготвяне на план за работа. По време на изготвянето се обособяват етапите на планиране и очакваните резултати след приключване на всеки етап. Ефективен метод, който се използва, е мозъчна атака, за да могат всички ученици спонтанно да споделят идеите си. Това позволява да се достигне до стимулиращо групово творчество.
• Трети етап – събиране на информация, която е необходима за изработване на проекта. Този етап включва събиране на данни от учениците от различни източници, включително учебник, онлайн учебни ресурси, информация от енциклопедии и др.
• Четвърти етап – открояване на ключови проблеми и изработване на стратегически приоритетни цели. По време на етапа учениците предлагат различни инициативи и планират действия за всеки от определените стратегически приоритети.
• Пети етап – оформяна на проекта. След изготвяне на работния вариант е препоръчително да се поиска мнението на всички ученици от групата. Необходимо е окончателният вариант на проекта да съдържа етапите, действията на участниците от екипа по реализирането на проекта, както и резултатите, които се очакват.
• Шести етап – представяне на крайния продукт от проектната дейност под формата на макети, постери, брошури, презентации, доклади, филми и др.

Експериментът преминава през следните етапи:

• Констатиращ етап – по време на който се установяват знанията на входното ниво на учениците от 7.клас.
• Формиращ етап – по време на етапа учениците се разделят на две групи:
• Контролна група – обучението е традиционно.
• Експериментална група – използва се проектно-базирано обучение.
• Контролен етап – установяват се усвоените знания от учениците и ефективността от прилагането на педагогическата технология.

В таблица 1. е представен сравнителен анализ на получените точки на учениците на тест за изходното ниво от контролната и експерименталната група.

Таблица 1. Сравнителен анализ на резултатите от тест за изходно ниво – контролна и експериментална група

Получени точки	Контролна група		Експериментална група
	Брой ученици	% от всички ученици	Брой ученици	% от всички ученици
0-6 т.	1	5%	0	0%
7-13 т.	4	18%	1	5%
14-20 т.	10	45%	4	18%
21-28 т.	5	23%	8	36%
29-36 т.	2	9%	9	41%

 

От данните в таблица 1. може да се направят следните изводи:

• В експерименталната група няма ученици, които да са получили между 0 и 6 т. на теста, поради което няма оценка слаб.
• Значително се увеличава броят на учениците, получили висок брой точки, а именно между 29-36 т. – в контролната група те са 9%, а в експерименталната – 41%.

В графика 1. в представено разпределението на учениците на база получените точки от изходящата диагностика. В контролната група най-често полученият брой точки от учениците на изходящата диагностика е 14 т. (пет пъти). В експерименталната група най-често полученият брой точки от децата при изходящата диагностика е 28 (седем пъти).

Графика 1. Сравнение на получените точки при изходящата диагностика – контролна и експериментална група

За целите на изследването са формулирани две хипотези:

• Нулева хипотеза (Ho), която твърди, че параметрите на сравняваните съвкупности не се различават, т.е. усвоените знания за жизнените процеси при животните при учениците от двете групи са еднакви.
• Алтернативна хипотеза (H₁) (работна), която твърди, че ако се приложи разработената технология за приложение на проектно-базирано обучение при изучаване на жизнените процеси при животните от учениците в 7.клас, то значително ще се повишат знанията на учениците, свързани с темата.

За изследване на хипотезите се използва T-test. Изборът на този инструмент е защото се изследва разлика между две независими извадки при генерални съвкупности с равни дисперсии и наличие на контролна и експериментална група.

Резултатите категорично потвърждават, че ако се приложи разработената технология за приложение на проектно-базирано обучение при изучаване на тази тема, знанията на учениците значително ще се повишат.