Педагогическата иновация е насочена към създаване на модел за патриотично възпитание в извънкласна форма на работа с ученици от 5 клас. Темите са разнообразни и свързани с националните, фолклорните празници и културните събития, осъществени на територията на община Приморско. Посочено е значението на патриотичното възпитание и как може да се реализира чрез извънкласни форми на работа.
Мотивите ми, за да избера тази тема, са свързани с отговорността на всеки един от нас, и особено на учителите и училището като институция, за патриотичното възпитание на подрастващите. Патриотичното възпитание е и задача на широк кръг обществени институции, както и на семейството. Социалната среда на децата е обществото, в което те се развиват, възпитават и развиват като личности.
Патриотичното чувство е чувство, което „поглъщаме“ от детството, още „с майчиното мляко.“
Във време, в което България с всички сили се опитва да изравни своите възможности с тези на страните в един от най-големите геополитически съюзи, е необходимо да се замислим как ще влезе в тези редици – като горда нация с богато културно-историческо минало, с високообразована интелигенция и благоденстващ народ или като бездуховна, бедна и непретенциозна държава, разчитаща само на помощта на икономически силните и високоцивилизовани държави. Актуалността на проблема за патриотичното възпитание стои с пълна сила. Той е свързан с позитивите и негативите, които донесоха непрестанните процеси на глобализиране на света – от възможностите, които ни даде демокрацията и които все още не сме свикнали да управляваме, до икономическите и политическите кризи, отразили се пряко или косвено върху социалната ни действителност. Проблемът е значим както във вътрешно държавен, така и в глобален план. В епохата на създаване на такива големи мултинационални обединения като Европейския съюз обществата се сблъскват с различни трудности, най-обезпокоителните сред които са:
- Смесването на културите и доминация на по-силно изявените от тях, което често води до обезличаване/претопяване на по-малките култури и етноси.
- Все по-глобално навлизане на англоезични думи в местните езици.
- Загуба на национална идентичност в условията на модерната световна тенденция – гражданин на света.
В България също се наблюдават тези процеси, резултат от което са игнориране на местните културни традиции и съобразяване с чужди, съпътствани от нихилизма на всички равнища в обществото; навлизане на чуждоезични думи и термини, предизвикващи проблеми при хората от всички възрасти (възрастните не разбират значението им, младите не могат да се изразяват без тях, да не говорим за правописа на български); отсъствие на чувство за общност и солидарност – причина и за слабото гражданско общество, за сметка на индивидуализма и недоверието между хората. Тези, а и редица други фактори, сломяват националната ни гордост и замъгляват националното ни съзнание, което води след себе редица негативи, свързани със самочувствието на българите.
На фона на всичко това училището трябва да играе важна роля за формирането на патриотичното самосъзнание у младите хора, като си служи не само със ,,сухата учебна материя“ , а използва различни методи и похвати. Животът на хората постоянно се променя. От традиционното българско общество в миналото, което изцяло е подчинено на традициите и обичаите, които се пазят ревниво и се препредават от поколение на поколение, почти нищо не е останало. Съвременното общество е много различно. Днес отделният човек е по-независим от останалите членове на рода си, може да взима самостоятелно решение за съдбата си и да осъществява сам целите си, но и днес той трябва да спазва традициите, които е наследил от предците си, за да е щастлив и да се чувства част от един сплотен род, наследник на една нация, за да е горд българин.
Познаването на фолклора и продължаването на традициите е главна предпоставка за определяне на националната идентичност на всеки човек. Фолклорът е изкуство, което е сътворено от народа. То представя в художествени образи натрупания през вековете опит, свързан с неговата история, с опознаването и овладяването на природата. В него са изразени мечтите, стремежите, вярванията и обичаите на народа.
Патриотичното възпитание започва в семейството, но то трябва да продължи и в детската градина и в училището след това.
Извънкласните форми са продължение на класно-урочната система на обучение, като позволяват обогатяване на изучаваното учебно съдържание. С извънкласната работа се привличат в учебни дейности повече ученици, разширяват се и се усъвършенстват знанията и уменията им, придобити по време на учебния процес, и се формират потребности за самостоятелни учебни дейности (Бошнакова, 2019).
Извънкласната дейност се отличава с определени характеристики, а именно: осъществява се на доброволни начала, съдържанието й се определя в зависимост от интересите на учениците и условията, с които разполага училището, изгражда се на основата на активност на учениците и се стимулира проявата на творческа активност. Извънкласните форми на обучение се определят като разнообразяващи учебните часове и насърчаващи самостоятелната изява на учениците. В тази връзка в Наредбата за приобщаващото образование се определя, че заниманията по интереси включват извънкласните дейности, за да се постигне стимулиране на развитието на личностни качества (чл. 13 от Наредбата за приобщаващото образование).
Разработването на проекти в извънкласни дейности се базира на съвременните образователни концепции, а именно учене чрез действие, учене в контекст и чрез опит, както и учене чрез сътрудничество. Участието в извънкласни форми предполага екипна дейност, която е свързана с решаване на конкретно поставен проблем, прилагане на знания и умения в житейски ситуации, както и изследване и оценяване на научни явления и факти чрез провеждане на експерименти, доказване на хипотези и др. (Митова, 2011).
Като учител по Български език и литература, винаги съм търсела нови методи, форми и дейности, с които да мотивирам учениците, да провокирам пълноценно учене и да събудя интерес към предмета. Стремежът ми е чрез извънкласна дейност да предизвикам интерес и желание за четене, за изучаване и осмисляне на художествените произведения, да създам положителни емоции и мотивация, които да съдействат за формиране на национално самосъзнание и чувство на патриотична гордост. Така децата ще осъзнаят ползата от познаването на традициите и бита на българите, което ще доведе до тяхното продължаване и съхранение.
Извънкласната дейност, свързана с патриотичното възпитание, е насочена към развитие на езиковата култура, творческото мислене, опазването на културното и историческото наследство и уменията за работа в екип чрез практическа проектно-ориентирана дейност.
Изготвената програма за модела е съобразена с поставените цели:
- да се формират у учениците по-голяма привързаност към езика, културата и традициите;
- да се създаде устойчив интерес към културното наследство и историческото минало на българите;
- да придобият чувство за национална гордост и активна гражданска позиция;
- да развият умения за комуникация и творческа креативност.
Водещи принципи:
- учене чрез наблюдение и преживяване (екскурзии, посещения на музеи, културни събития, участие в тържества);
- активно участие;
- интегриране на знания от различни области (история, география, музика, изобразително и приложно изкуство);
- екипна работа.
Моделът се основава на съвременните научни концепции за патриотично образование и възпитание. При конструирането му бяха съчетани традиционни с иновативни форми, методи и средства. В центъра на модела са проектните дейности, практически занимания при търсенето на информация, наблюдение при посещението на музеи, театрални и музикални постановки, творческа дейност, осъществени в извънкласни занимания.
Ученето чрез правене и преживяване е в основата на дейностите. Непосредствените преживявания на учениците от общуването с различни изкуства – литература, театър, музика, и докосването им до националнозначими обекти имат голяма образователна стойност. Те са свързани с познанието и разбирането за миналото и настоящето на българите и стимулират творческото мислене. Разнообразните форми и дейности на модела предоставят на учениците възможност за патриотично възпитание и място за среща с близкото и далечното минало на народа ни. Учениците имат възможност да наблюдават, проучват, създават и участват в творчески програми, споделят впечатления и преживявания.
Формите за организация при прилагането на модела са: извънкласни форми, екскурзия, наблюдение, проучвателна дейност, практическо занимание, творческа дейност.
Разработеният модел за патриотично възпитание в извънкласна дейност е свързан с някои конкретни теми от втория и третия раздел от учебното съдържание по Литература в 5.клас. Засегнати са теми от фолклорния календар, свързани с празниците Коледа, Сирни Заговезни, Великден, Гергьовден, както и теми от раздела ,,Разкази за човека и света“.
Надграждат се усвоените знания, умения, компетенции, свързани с фолклора и историята на българите, формирани в резултат на обучението в начален курс.
-
- Миглена Илиева