Етапи в иновативна диагностика на ценностите чрез геймификация и дигитални инструменти в прогимназиален етап

Настоящата статия разглежда етапите на педагогическо изследване, фокусирано върху иновативен метод за диагностика на ценности у ученици в прогимназиален етап. Използването на геймификация и дигитални инструменти във физическото възпитание предоставя нови възможности за мотивация, ангажираност и по-прецизна оценка на социалните и моралните нагласи на подрастващите. В статията се описват всички ключови фази – от планирането до анализа на резултатите.

1. Въведение

В последното десетилетие образователните системи по света се променят динамично, стремейки се да отговорят на нуждите на новото поколение ученици, които живеят и се развиват в технологична среда. Особено предизвикателство е формирането и диагностицирането на ценностите – процес, който изисква не просто внимание, а и адаптация на традиционните педагогически методи към реалността на дигиталното поколение.

Физическото възпитание има огромен потенциал в тази насока – то е естествено поле за развитие на качества като екипност, уважение, честност, самодисциплина. Но за да се възползваме пълноценно от този потенциал, е необходимо да въведем иновативни методи, които да направят процеса на диагностика по-прецизен, по-ангажиращ и по-ефективен. Именно такъв е подходът, описан в тази статия.

2. Подготвителен етап: Теоретична и методическа основа

Първият етап на изследването е свързан с обстойно проучване на научната литература в областта на ценностното възпитание, геймификацията, дигиталната педагогика и образователната психология. Акцент беше поставен върху:

• теорията за социалното учене (Бандура),
• теорията за самодетерминацията (Райън и Деси),
• концепции за игрово обучение (Кап, Хамари, Детердинг).

Извършен беше анализ на образователни стандарти и учебни програми по физическо възпитание, с цел да се откроят възможности за внедряване на иновативна диагностика в рамките на съществуващите образователни изисквания.

В този етап бяха избрани и конкретни дигитални платформи, които да се използват в работата с учениците – Kahoot!, ClassDojo, GoNoodle, Google Forms. Подготвени бяха също и анкети, наблюдателски формуляри, както и сценарий на геймифицирана игрова ситуация с диагностична цел – мисията „Космическа експедиция“.

3. Конструктивен етап: Създаване на диагностичния модел

В този етап се създаде конкретен модел за диагностика, който обединява игрови елементи с цифрови средства и педагогически цели. Диагностичният модел включваше следните компоненти:

• Игрова рамка: създадена бе история, в която учениците играят ролята на „екипаж“, изпълняващ мисии в космоса. Всяка мисия представлява физическо упражнение или социална задача (напр. сътрудничество, подкрепа на съотборник).
• Система за точки и награди: използвани бяха ClassDojo за проследяване на индивидуалните и групови постижения, както и значки за ценности (напр. „Честен играч“, „Отговорен лидер“).
• Дигитална обратна връзка: чрез Kahoot! и Google Forms учениците получаваха игрови тестове и самооценъчни въпросници.

Разработената методика цели не само събиране на данни, но и изграждане на осъзнаване у учениците относно собствените им социални нагласи и ценностни избори.

4. Експериментален етап: Провеждане на изследването в училищна среда

Изследването беше осъществено в рамките на четири последователни седмици с участието на две групи от ученици в 5. и 6.клас – експериментална (обучавана по новия модел) и контролна (по традиционна методика).

Всеки урок в експерименталната група включваше:

• геймифицирана мисия с физически и социални предизвикателства;
• използване на дигитални инструменти за проследяване на поведението;
• задачи, свързани с работа в екип, взаимопомощ и емоционална регулация.

В края на всяка седмица учениците попълваха кратък въпросник за самооценка, в който отразяваха своите реакции, чувства и възприятия.

5. Анализ и интерпретация: Какво показаха резултатите

След края на експерименталния период бяха събрани и обработени данните от анкетите, наблюденията, платформите и физическите тестове. Ето някои от основните изводи:

• Мотивация: Над 85% от учениците в експерименталната група заявиха, че с нетърпение очакват часовете по физическо възпитание, в сравнение с 50% в контролната група.
• Активност: Средната двигателна активност в експерименталната група беше с 30% по-висока.
• Ценностно поведение: В наблюденията бе отчетено ясно подобрение в поведението по отношение на честност, търпение и сътрудничество – особено при ученици със затруднения в традиционните часове.
• Реакции: Учениците демонстрираха емоционална ангажираност, подкрепа един към друг и желание да спазват игровите правила – което индиректно рефлектира върху ценностните нагласи.

6. Заключение

Изследването показа, че иновативната диагностика чрез геймификация и дигитални инструменти е не само възможна, но и изключително ефективна при работа с ученици в прогимназиален етап. Игровият подход намалява напрежението, повишава вътрешната мотивация и предоставя реална среда за проява на ценности в действие.

Този модел може да бъде приложим и адаптиран и в други образователни дисциплини, като средство за превенция на негативни нагласи и насърчаване на позитивни модели на поведение.