Поглед към развитието на педагогическата диагностика

В условията на непрекъснато развиващото се високотехнологично общество е от съществено значение преподаването на новото учебно съдържание да е в унисон с нуждите на учениците и съвременния свят. Разглеждат се етапите в развитието на педагогическата диагностика от самото ѝ възникване до наши дни, когато намира все по-широко приложение при поднасяне на новото учебно съдържание и адаптирането му към нуждите и възможностите на учениците от различните етапи и степени на образование.

Педагогическата диагностика се утвърди като наука през последните 100 години, но някои учени считат, че за нея може да се говори още в древността. Пример за това са китайските изпити за служители, които всъщност са педагогическа диагностика в действие.

Други считат, че за педагогическа диагностика може да се говори от Средновековието насам, когато монасите йезуити въвеждат писмената форма за диагностика на учебните постижения, а именно писмените изпити.

Трети казват, че като наука в областта на измерването можем да говорим след 1845 г., когато Хорас Ман създава тестирането като метод.

Хорас Ман предлага да се измерят постиженията на учениците от бостънските обществени училища чрез въпросник от всички области на училищното знание, който включва 154 въпроса.

През 1884 г. Франсис Галтуън въвежда понятието тест и модерните статистически методи в диагностиката.

1864 г. Джордж Фишер създава първите тестове по математика в Европа.

Към края на XIX в. Джеймс Кетел пръв използва понятието умствени способности и се опитва да ги измери.

По същото време Вилхелм Райс предлага всички реформи в училището да стават въз основа на предварителни тестови изследвания и диагностични измервания.

След Първата световна война Вилхелм Лай и Ернст Мойман въвеждат два диагностични метода в образователната работа: наблюдение и експеримент.

Тогава се налага идеята, че всичко в образованието преди да се приложи, трябва да се експериментира и да се направи диагноза за ползата от него.

В началото на XX век Едуард Торндайк създава първите тестове по краснопис, за рисуване, тест за интелигентност, който е освободен от социокултурни влияния.

През 1917 г. излизат научни трудове, които за първи път коментират въпроси, свързани с педагогическата диагностика и значението й за развитието на образованието.

В духа на тези теоретични разсъждения се появяват и нови понятия, като например: понятието педагогическа оценка – Тилер. Създават се първите комбинирани тестове за постижения. Един от най-известните е т.нар. Статфордски тест – 1923 г., който измерва постижения в областите: езиково развитие, аритметика, социални, хуманитарни и природни науки.

Нов тласък в развитието на педагогическата диагностика има след края на Втората световна война, особено през 60-те години на XX век – време, свързано с реформаторската педагогика.

Особено важна роля в развитието на педагогическата диагностика има Петер Петерсен, който казва, че педагогиката ще се превърне в наука, когато не заема други методи на изследване от други науки, най-вече от психологията и природните науки, а създаде свои собствени методи на изследване. Един от тези методи, особено важен, е наблюдението.

Петерсен твърди, че всяко нововъведение, всяка иновация в образованието, трябва да се предхожда от сериозен диагностичен процес. Всички прогнози в образованието трябва да се правят на базата на резултати от педагогическата диагностика.

Това е една от големите му заслуги, не само за реформаторската педагогика, но и за стабилизирането на педагогиката като наука, която има свои методи на изследване.

През 60-те години на XX век се появява и науката доцимология.

Понятията оценка, оценяване също се появяват и употребяват през този период.

След 70-те години на XX век започва последният важен период в развитието на педагогическата диагностика. Появяват се две нови идеи:

1. Критериални тестове;

2. Национални оценъчно-диагностични системи и образователни стандарти – от 80-те години на XX век.

Едва през последните 15 години България има своите стандарти и прави опити да изгради стройна оценъчна система. Този процес се забави във времето доста, но факт е, че със закона за учебното съдържание и за учебния план след 1999 г. се създадоха стандарти за всички предмети, които продължават да се усъвършенстват в наши дни. Работи се за създаването на нови стандарти, които трябва да съответстват на заложеното в новия Закон за предучилищно и училищно образованието.