АКТИВНО УЧЕНЕ В ОБУЧЕНИЕТО ПО ИСТОРИЯ И ЦИВИЛИЗАЦИИ В ПЕТИ КЛАС (РАЗДЕЛ „ ДРЕВНА ЕЛАДА“)

В световен мащаб образователните системи се развиват и адаптират постоянно, за да могат да отговорят на все по-големите предизвикателства на съвременния свят.

Активното обучение/учене е алтернатива на традиционния тип обучение, при което учителят се явява единствен източник на знания и носи цялата отговорност за резултатите (постиженията) на учениците, а ученикът е изпълнител на решенията. Активното учене се възприема като процес, който стимулира вътрешната мотивация за учене и това се запазва през целия живот. Активното учене (англ. active learning) е термин, отнасящ се за процес на усвояване на нови знания и умения посредством въвличането на обучаемите в различни учебни дейности.

Съвременното историческо образование е тясно свързано с новите перспективи, които се откриват пред училището като социален институт, който подготвя индивида за участие в гражданското общество. В контекста на закона основните цели, мястото и ролята на учебния предмет История и цивилизации са изведени на основата на дефинираните изисквания по посока на:

• Съхраняването и утвърждаването на българската национална идентичност;
• Разбирането и прилагането на принципите на демокрацията, правовата държава, правата и свободите на човека и отговорното гражданско поведение;
• Уважението към многообразието в религиозно, езиково, културно и етническо отношение;
• Познаване на националните, европейски и световни ценности и традиции.

Обучението по История и цивилизации е структурирано в две направления – българска история и световна история, връзките между които се осъществяват по различен начин във времето. Съгласно учебните програми в последните близо две десетилетия световна история се изучава в 7., 8., 9. и 10. клас, а история на България – 5., 6. и 11. клас.

Съдържанието на общообразователната подготовка по История и цивилизации в 5.клас обхваща епохите Праистория и Античност. В този клас учениците се запознават с появата и достиженията на първите човешки цивилизации с акцент върху развитието на Средиземноморския свят. Важно място в курса на обучение заема и историята на днешните български земи през разглежданите епохи като част от Средиземноморския свят. Така се формира отношение към античното културно наследство и разбиране за неговата роля в историческото битие на Европа, за органичната връзка между минало и настояще. В процеса на обучение се поставя началото на формиране на умения за овладяване и прилагане на специфични техники на историческото познание.

Като отговор на нормативните изисквания, в учебния комплект по История и цивилизации за 5.клас са предложени различни идеи за самостоятелна или изследователска работа, която може да бъде осъществявана както по време на урока в училище, така и вкъщи, в музея или в друга форма от извънкласната дейност. Те, от друга страна, налагат използването на по-динамични методи и похвати от страна на учителите при поднасяне на информацията, както и предварително осмисляне на когнитивните равнища на дейностите, изпълнявани от учениците.

Прилагането на стратегии за активно обучение променя радикално училищното образование. От учебен процес, в който учителят играе главна роля, преподавайки знания чрез традиционни методи (разказ, обяснение, беседа), се преминава към обучение, в което централна роля имат учениците. Урокът се гради върху ритмично редуване на различни дейности на учениците: самостоятелно четене и писане; решаване на казуси; ролеви игри и симулации; решаване на проблеми, свързани с анализ, синтез и оценка; дискусии; групова и индивидуална проектна дейност (познатия ни дейностен подход). Дейностите се планират грижливо и се разпределят по време, в класната стая се насърчават изследователски дух и атмосфера на сътрудничество, дава се възможност за изява на всички ученици.

В 5. клас учениците се запознават с появата и достиженията на първите човешки цивилизации, които определят облика и оказват влияние върху развитието на Средиземноморския свят. Важно място в курса на обучение заема историята на днешните български земи през разглежданите епохи Праистория и Античност.

Активното учене е подход, при който учениците са активно ангажирани в учебния процес чрез дискусии, анализи, симулации и практически дейности. В контекста на изучаването на Древна Елада, този метод стимулира критичното мислене, сътрудничеството и способността за самостоятелно решаване на проблеми.

Методи за активно учене

1. Проектно-базирано обучение

• Учениците създават проекти, като макети на древногръцки храмове, презентации за митологията или дневници на исторически личности.
• Работят в екипи, което развива комуникационни умения и логическо мислене.

2. Ролеви игри и симулации

• Провеждане на „Дебати в Атинската агора“, където учениците влизат в ролите на философи, държавници и обикновени граждани.
• Разиграване на сцени от гръцката митология или олимпийските игри.

3. Използване на интерактивни технологии

• Виртуални разходки из Акропола и древногръцките полиси.
• Разглеждане на 3D модели на исторически артефакти.

4. Изследователски задачи и дискусии

• Анализ на първоизточници (напр. откъси от „Илиада“ и „Одисея“).
• Обсъждане на въпроси като „Какво бихте променили в управлението на Атина и Спарта?“

5. Геймификация

• Използване на образователни игри и онлайн викторини за проверка на знанията.
• Създаване на собствени исторически сценарии в дигитални платформи.

Ползи от активното учене

• Повишава мотивацията и интереса към учебния материал.
• Развива аналитично и критично мислене.
• Стимулира екипната работа и комуникационните умения.
• Позволява на учениците да учат чрез преживяване и участие.

Заключение

Учителят новатор е не просто предаващ знания, а вдъхновител и ментор, който създава условия за активно, смислено и мотивиращо учене. Чрез прилагането на иновативни технологии и методи, той прави обучението по История и цивилизации по-интересно, ангажиращо и ефективно.