Статията представлява обзор на развитието на когнитивните функции и пространствените умения при деца в предучилищна възраст. Вниманието е към огромната роля на предучилищното образование за формиране и изграждане на математическите представи и пространствените отношения в предучилищна възраст. Анализира се значимостта на предучилищното обучение като основа за правилното развитие на когнитивните процеси и формиране на когнитивни умения, необходими през целия живот.
Предучилищната възраст е изключително важна за развитието на децата. Всички когнитивни процеси претърпяват своя подем. Когнитивното развитие се характеризира с увеличаване и натрупване на активен речников запас. Наблюдава се придобиване на собствен опит и осмисляне на събития и случки от ежедневието на детето. Проявява се феноменът на детското словотворчество. Усъвършенстват се слуховата и зрителната модалност. През периода на предучилищната възраст със силен размах се разгръща детското въображение, което става катализатор за натрупване на собствен опит. Придобиват се много нови знания, умения и контрол над емоциите.
Математическите представи и пространствените отношения в предучилищна възраст се изграждат и формират поетапно на спираловиден принцип, както са заложени в програмната система в детската градина. Наблюдава се динамика във формиране на пространствените отношения при децата в предучилищна възраст, както и различия при решаване на пространствените задачи при половете, и това се запазва като тенденция в следващите възрастови периоди.
Изключително важна за развитието на децата в детската градина е подготовката по математика, която ангажира основните математически операции: класификация, сериация и измерване. Обучението в детската градина се случва като математически представи, които се усвояват, разпределени в пет ядра:
- Количествени отношения
- Равнинни фигури и форми
- Времеви отношения
- Измерване
- Пространствени отношения
Правилното усвояване на математическите представи и пространствените отношения подпомага цялостното развитие на детето. Поставят се основите на логическото мислене, формират се качествена точност, самостоятелност, поставя се началото на конструктивните и комбинативните заложби у детето (Гетова, 2004).
В подем са всички когнитивни процеси при децата в предучилищна възраст, като активно се надграждат знанията и уменията, преминавайки от една възрастова група в друга.
Разпознават пола си; имитират действията и говора на околните; преструват се и играят различни роли, имитират околните /3-4 год./.
Собствените действия и тези на другите се обясняват главно чрез емоциите и желанията /4-5 год./.
Могат да прогнозират и обясняват действията си и тези на другите /5-7 год./.
Опитват се да мислят напред, какво би могло да се случи; проявяват постоянство и решителност в действията си, от които трудно се отказват /3-4 год./.
Мисълта е често нелогична, подчинена на зрителното възприятие /външния вид/, смятат, че опитът им съвпада с този на другите – не разбират чужда гледна точка; понятията за време, място, количество и качество са им неясни /4-5 год./.
Бъркат причина със следствие, започват да разбират понятията за време и количество; могат да правят аналогии при познати обекти. Опитват се да разбират чужда гледна точка /5-7год./.
Паметта се развива значително; формират се очаквания, базирани на минал опит; набелязват цели, които запомнят; помнят събития от миналото, но не могат да преценят кога се е случило /3-4 год./.
Обяснението на минали и настоящи събития се подобрява и се развива паметта /4-5 год./.
Запомнят значително количество информация, но бързо я забравят, но въпреки това изследвания показват, че ученето в тази възраст спомага за по-лесното и бързо запомняне в бъдеще /5-7 год./.
Използват все повече езика като средство за комуникация, което позволява повече и по-добър контакт с околните, но често срещат трудности поради невъзможността да изговарят думите правилно, играта става средство за комуникация.
Образуват кратки изречения, учат бързо и се стига до правилна употреба на времената и глаголите /3-4 год./.
С бързото развитие на езика се развива и желанието за знания и комуникацията; най-често в този период се задава въпросът „Защо“, езикът заема все по-голям дял от начина на изразяване.
Речта е ясна и разбираема; използват свързващите частици като: ако, когато, но… и речта става по-богата; словоредът и синтаксисът на изреченията често са правилни; могат да разказват отделни истории /4-5 год./.
Нивото на езика е пряко свързано с комуникацията – колкото е по-високо нивото на езикова изразителност, толкова по-голяма е увереността и компетентността в комуникацията; по-рядко се търси съдействие от възрастните, ориентират се към връстниците си и играта с тях.
Могат да разказват истории без чужда помощ; граматиката, синтаксисът и гъвкавостта на речта са на високо ниво /5-7 год./.
Ориентирането на детето в тази възраст в пространството става чрез местоположението на собственото му тяло /3-4 год./.
Детето умее да определи посоката, определя местоположението на предмети, установява пространствени отношения между предметите /4-5 год./.
Детето в тази възраст придобива умение да структурира пространството на изобразително ниво, да трансформира геометрични форми, разбира линейния и обратен ред на броене, което подпомага структуриране на пространството /5-7 год./ (Банова, 2000).
Предучилищната възраст е заредена с огромни предизвикателства пред децата, това се изразява в непрекъснат поток от информация, която детето получава от заобикалящата среда. За правилното дешифриране и преработка на получаваната от заобикалящата среда информация е нужно правилно функциониране на висшите корови функции, които се изграждат постепенно в хода на развитие на човешкия организъм. Изключително важно е да се отбележи, че тези функции се изграждат единствено чрез обучение и под влияние на социалната среда. Тези функции имат така наречената критична възраст, която е основен фактор за правилното функциониране и ако има проявени дефицити по време на формирането им, е трудно, в определени случаи и невъзможно, да бъдат преодолени. В състава на висшите корови функции влизат всички когнитивни процеси, които са когнитивни умения за придобиване на знания, умения за обработка на получената информация, решаване на задачи.
Основните когнитивни умения са:
- Възприятие
- Внимание
- Памет
- Логическо мислене
- Езикът като единна система за комуникация
- Въображение
За развитието на когнитивните умения огромна роля и значение има и правилното функциониране и съзряване на детския мозък, защото както е известно, всички умения се владеят и контролират от мозъка. Устройството на мозъка предполага непрекъсната връзка и взаимодействие с отделните мозъчни структури и стремеж към единна организация на функциониране. Човешкият мозък е единна структура, въпреки че е съставен от филогенетично надстроени мозъчни структури; церебралните хемисфери са най-младата и съвършена структура на мозъка. Обработката на сетивните и двигателните стимули се случва в мозъчната кора, която от своя страна е локализирана по повърхността на мозъчните хемисфери. В дяловете на всяка хемисфера се намират основни мозъчни полета – първични, вторични и третични. Вторичните мозъчни полета са материалната база за развитие и изграждане на висшите корови функции, които се определят като когнитивни функции.
Функционалната специализация на мозъчните хемисфери става обект на множество изследвания, затова можем да кажем, че понастоящем е правилно да се говори за хемисферна латерализация.
| Функция | Лява хемисфера
Решава логически и математически задачи |
Дясна хемисфера
Решава пространствено- конструктивни задачи |
| Зрително разпознаване | Букви, думи, цифри | Лица и сложни геометрични форми |
| Слухово разпознаване | Думи и звукове, свързани с езика | Музика и не езикови звуци |
| Тактилно разпознаване | X | Брайлово писмо и сложни тактилни конфигурации |
| Езикови процеси | Реч, четене, писане, смятане |
X |
| Пространствени процеси |
X
|
Геометрия, пространствено мислене, ротация на обекти в пространството и усет за посока |
| Преработка на информацията | Последователно проучване на всеки елемент един след друг, поотделно;
Преработката протича във времето; Обслужва абстрактното, разсъдъчно мислене, чрез езиковите функции. |
Преработва информацията едновременно, проучва всички съставни елементи на обектите паралелно, глобално, цялостно; Преработката протича в пространството; Обслужва образно- представното мислене. |
Предучилищната възраст е изключително важна за развитието на детето. През тази възраст се полагат основите на значими функции, когнитивните процеси се ускоряват и се придобиват когнитивни умения, необходими за решаване на задачи, проблеми и преодоляване на множество предизвикателства от заобикалящата среда на детето и ориентиране в пространството. Развитието на математическите представи при детето в голяма степен се осъществява в детската градина чрез изучаването на математика. Изучаването на математика и развитието на пространствените представи в огромна степен развиват основни когнитивни умения, провокира се развитието на логическо мислене, памет, въображение, внимание, тези умения се придобиват и развиват чрез постоянно учене.
Правилното развитие и функциониране на когнитивните процеси обезпечава цялостното развитие на детето в предучилищна възраст и служи за база на развитие през целия живот.
Пространствените представи, които човек формира в продължение на години, са едни от най-сложните, защото изискват активизиране на различни когнитивни процеси, анализиране и преработка на огромна информация, постъпваща от отделните анализатори. При достигане на определена възраст децата формират съждения, които се опират повече на перцепция (Стаматов, 2008).
Ориентацията в пространството се осъществява чрез непосредственото му възприемане и словесно обозначение (местоположения на обекти, разстояния, пространствени отношения). Ориентирането спрямо себе си има основна роля при пространственото ориентиране на децата, а прилагането на знанията и уменията за пространствено ориентиране са изключително важни през целия живот.