Да направим текстовите задачи по-достъпни за учениците в начален етап

Не съществува начин, който да помогне на децата да разберат текстовите задачи веднага, но има редица стратегии, които могат да улеснят процеса. Текстовите задачи са математически спънки за голяма част от децата в начален етап. Решаването им изисква както математически, така и езикови компетенции, повишено внимание и продължителна концентрация,  вникване в контекста и понякога – социален опит, но такъв все още липсва на малките ученици. Те са изключително важни за когнитивното развитие и представят връзката между математиката и различни ситуации от ежедневния живот.

Текстовите задачи, структурирани по определен начин, са сюжетни мини-текстове и затова езиковите аспекти при тях имат важна роля. Децата често имат нужда от допълнителна подкрепа. При тези задачи математиката не е достатъчна. Изискват се езикови умения: да се разкрие връзката между дадените и търсените величини, да се отсеят „ненужните“ думи, да се извлече само нужната за решаването на задачата информация. В първи клас учениците решават основно прости задачи с едно аритметично действие, а във втори клас задачите се усложняват с добавяне на още едно пресмятане. В условието се появява и така нареченият „скрит въпрос“.

За да решат текстовата задача, учениците трябва да:

• прочетат условието;
• направят съкратен запис (намерят скрития въпрос);
• запишат въпроса;
• разберат какво аритметично действие трябва да извършат;
• запишат решението и отговора.

Визуалните елементи са много ценен инструмент в обучението на детето по математика. Използването им при решаването на задачи ще даде на ученика нещо познато, с което да работи, докато изучава новия материал. Трябва да прочетат текстовата задача и да използват визуалните елементи, за да разположат числата, които виждат, и да ги използват за решаване на задачата.

За да решат правилно текстовите си задачи, от учениците се изисква да си представят задачите като ситуации от реалността. Най-важен е методът, по който ще се представят задачите на децата, защото разбирането им е съществена част от решаването им. Когато задачите са представени по правилния начин, това несъмнено ще доведе до по-добри умения за работа с числа. Установено е, че разбирането им води до по-голяма ангажираност, увеличава интереса към учебния материал. Учениците трябва да разбират текста, за да открият връзките в него и да извлекат необходимата информация. Важно е да знаем какви езикови трудности могат да имат учениците с текста на задачата.

Необходимо е да обърнем внимание на следното:

• разбиране на думи (ключови и непознати);
• разбиране на граматични структури (глаголни времена, връзка между местоимения и съществителни имена/словосъчетания, към които се отнасят);
• ориентиране в структурата на текста на задачата;
• извличане на ключовата информация.

 

Това са моментите, в които на учениците им е необходима подкрепа. Първата стъпка е работата с ключови думи. За учениците в задачата може да има повече непознати думи, но те могат да бъдат обяснени в хода на работата, когато правим съкратения запис. Задължително е обаче да определим ключовите думи (думите, без които текстът на задачата не може да бъде разбран), при това трябва да изясним значението им преди да преминем към решаване на задачата.

Не бива да чакаме учениците да ни попитат за думите, които не разбират, а да проверим сами кои думи са им непознати и ги обясним. Децата често не осъзнават или не могат да формулират добре какво точно не разбират и какво ги затруднява.

Текстовите задачи обикновено съдържат думи и изрази, които ни подсказват кое аритметично действие трябва да използваме (X пъти повече за умножение, колко са останали за изваждане, разделям поравно или на X части за деление и други). Добре е да упражняваме целенасочено подобни думи и изрази с учениците. По този начин ще ги насочим към математическото действие.

Трябва да сме внимателни с думи, които в зависимост от контекста на задачата могат да насочват към различни аритметични действия. Например давам и подарявам могат да се отнасят към събиране и към изваждане.

Мия има пет стикера. Подарява на Лея два от тях. Колко стикера има Мия? (–)

Мия има пет стикера. Лея ѝ подарява два стикера. Колко общо стикера има Мия? (+)

Трябва да имаме предвид, че числовите данни в задачите понякога може да са записани като числителни имена или местоимения и други, но те също са ключови думи. Трябва да обърнем внимание на децата, че числото може да се напише с цифри, но също и с думи:

Петя има 3 зелени и с две повече червени панделки. Петър имал 8 молива. Купил си още толкова.

Решаването на текстови задачи дава добра възможност имплицитно (индиректно) да дадем възможност на учениците за разпознаване на глагола като част на речта, като изграждаме в съзнанието им представа за действието. За целта е необходимо да задаваме въпроса Какво прави? / Какво правят?, когато е възможно, да онагледим с жестове или по друг начин действията, изразени с глаголите.

Важно е да имаме предвид, че в текстовите задачи често се използва преизказно наклонение и минало неопределено време. Случва се и смесването на тези форми със сегашно време, минало свършено време и страдателен залог в една и съща задача.

За празника на детето 1-ви юни учениците от първи клас участвали (преизказно наклонение) в конкурс за рисунка. Момичетата били (преизказно наклонение) 13, а момчетата с 5 по-малко. Колко момчета са участвали (минало неопределено време) в конкурса?

Това е много предизвикателно за децата, тъй като затруднява разбирането. Учениците трудно осъзнават контекста на употреба и формообразуването на различни минали времена. Когато е възможно, препоръчително е задачите да се преформулират в сегашно време. Това е нещо, което интуитивно правим.

1-ви юни е Ден на детето. Учениците от 1.клас участват в конкурс за рисунка за този празник. От тях 13 са момичета и с 5 по-малко са момчета. Колко момчета участват в конкурса?

Граматическо предизвикателство за разбирането на текстовите задачи са местоименията. Те често „бягат“ от вниманието на децата, тъй като са кратки думи. При това нерядко са отдалечени от думите/изразите, които заместват, и откриването на връзката им с тях изисква ориентация в контекста. Една от най-добрите стратегии за работа с местоимения е да задаваме въпроси към тях.

Петър събира стикери с футболисти. Той има 12 стикера. Дидо му дава още 3 стикера. Колко стикера има Петър сега?

Учител: Кой има 12 стикера? На кого дава Дидо 3 стикера?

За онагледяване може заедно с учениците да подчертаваме/ограждаме местоименията и думите, към които те се отнасят, в един и същ цвят. Тази дейност изисква малко повече техническо време и трябва да бъде планирана предварително. Ориентирането в текста на задачата е необходимо условие за извличането на ключовата информация. Добре е да използваме дейности и стратегии, които да помагат на децата при работата им върху задачите:

• да четат внимателно;
• да търсят думи, които подсказват как са свързани помежду си изреченията/частите на изреченията;
• да откриват какво е дадено и какво се търси.

Текстовите задачи обикновено съдържат условие, числови данни и въпрос. Те имат някаква сюжетна форма (героите в задачите пазаруват, подготвят тържества, работят в градината, пътуват и др.), а сюжетите им са построени по определени схеми, съдържащи определен вид и брой елементи.

Отлично работеща стратегия за ориентиране в текста е откриването на тези схеми. За улеснение е добре в часовете да използваме К-въпроси (Какво?, Колко?, Къде?, Кога? и др.). Когато целенасочено използваме К-въпроси при съкратения запис, подкрепяме учениците при извличането на  ключова информация за даденото, необходима за да отговорят на основния въпрос в задачата.        Умението за извличане на ключовата информация се изгражда постепенно и за него трябва да се работи целенасочено през годините. Когато учениците преминат към самостоятелно четене и записване на текстовите задачи, ще имат все по-малко нужда от подкрепа.

Текстовите задачи могат да бъдат истинско предизвикателство в класната стая, но със сигурност има начин да ги направим по-достъпни за децата. Да окажем подкрепа на учениците си може да има важно значение, за да събудим тяхната любов към математиката – възможност, която не бива да пропускаме!