АКТИВНО УЧЕНЕ В ОБУЧЕНИЕТО ПО ГЕОГРАФИЯ И ИКОНОМИКА В ШЕСТИ КЛАС (РАЗДЕЛ „КОНТИНЕНТА АЗИЯ“)

Съществуват многобройни изследвания и публикации, посветени на активното учене. В статията се разглежда прилагането на активното учене, на иновативните методи и педагогически техники в преподаването и изучаването на География и икономика в училище. Представени са различни форми на иновации и образователни дейности, в които учениците активно учат, възприемат и анализират географското учебно съдържание по разбираем начин.

Географията е един от основните учебни предмети в българското училище. Това се обосновава с факта, че всички процеси и събития имат географски измерения. Като учебен предмет географията помага на учениците да разберат пространствените взаимоотношения на земната повърхност и характера на нейното усвояване от човека.

Заедно с географските знания и умения у тях се изгражда ценностно отношение към света, способност да мислят, да реагират адекватно в различни учебни и житейски ситуации. Като част от общото средно образование, географското образование формира два вида ценности – „абсолютна ценност” (присъща само на географията като учебен предмет, развиваща специфични мисловни способности) и относителна (обусловена от връзките на географията с другите учебни предмети). Като всяка обществена дейност, географското образование се развива в съответствие с изменящите се потребности на обществото. Днес то е поставено пред различни по своята същност и мащаби предизвикателства.

Развитието на умения за учене е ключово за образователния успех на учениците, както и за успеха им в живота като цяло. Образователната система трябва да гарантира придобиването на умения за учене, отговарящи на специфичните нужди на всеки ученик, като по този начин позволява на всички ученици да придобият необходимите им инструменти за самостоятелно и осъзнато развитие. Умението за учене е събирателно и включва осъзната употреба на ключови умения за запомняне, класифициране и използване на информация и умения, необходими за успех във формалното образование (училище) и извън него при професионалната реализация на младия човек.

В съвременните условия се налага да „излезем“ от традиционните дейности и подходи, използвани в класната стая, и да „погледнем“ на случващото се в нея под нов ъгъл. Вместо да обучаваме (т.е. да предадем обем от знания, които да бъдат възпроизведени за конкретно изпитване или изпит/тест), е необходимо да включим учениците в един цялостен процес на активно учене. На практика това е смисълът на компетентностния подход, за който стана актуално да говорим напоследък. Как да сменим фокуса на обучението от преподаване на знания към овладяване на компетентности? Няма вълшебна рецепта, която превръща предметно ориентираното учене в компетентностно ориентирано. Всеки учител търси своя път и стил в тази посока.

Научните стратегии за учене предлагат различни начини за по-добро усвояване на знанията. Изследванията показват, че активното участие на учениците е ключово. Когато учащите задават въпроси и свързват новите идеи с тези, които вече знаят, те постигат ускорено усвояване на информация.

Изучаването на темата „Азия” предоставя много добра възможност за прилагане на интердисциплинарния подход и екипната работа в процеса на обучение. Географията е област, която включва в себе си познания по биология, математика, история и др.

В търсенето на форми на обучение, осигуряващи динамична и креативна интерактивна среда, се появяват нови интегративни технологии, нови активни методи и средства на преподаване. Адаптивността към промените зависи от умението усвоените знания да се използват в практически дейности.

При обучението основно значение има взаимодействието между обучаващия и учещите, както и между самите учещи, което ги поставя в активна позиция. Реализирането на различни дейности в учебния процес води до превръщане на учещия в партньор на преподавателя и повишава неговата мотивация за учене. Това реално се постига чрез използването на многообразие от методи, определяни като интерактивни.

Новите методи, като напр. симулационните игри, поставянето на учениците в практически ситуации, решаването на конкретни казуси, игри, подготовката на проекти, заемат все по-важно място.

Ефективните методи за учене включват визуализация на информацията. Това може да бъде чрез диаграми и графики. Така учениците стават по-ангажирани и по-ефективни в ученето. Учебният процес става по-лесен и по-разбираем, което помага за по-добро запомняне на информацията.

Подходи за постигане на ефективно учене

Изграждането на задълбочени знания е възможно чрез разнообразни подходи. Те насърчават активно участие и ангажираност.

• Един от тези подходи е методологията Old Way New Way, която помага за елиминирането на старите навици.
• Разделянето на задачите на по-малки стъпки позволява по-добро усвояване на новите знания.
• Насоките за бързо запомняне играят също важна роля. Те помагат учащите се да се ангажират и да усвояват нова информация. Когато се комбинират теоретичните знания с практическо приложение, резултатът е по-добър.

Разделянето на задачите има множество предимства:

• Намаляване на стреса: По-малките стъпки намаляват натоварването и стреса.
• Повишаване на мотивацията: Завършването на малки задачи предизвиква чувство на постижение.
• По-добро усвояване: Пространството между стъпките позволява по-дълбока обработка на информацията.

Практичното приложение на новите знания е ключово за ефективното усвояване на умения. Ученето чрез опит укрепва не само алгоритмите за работа. Това също развива необходимата увереност за справяне с новите предизвикателства.

Значение на практическото приложение

Чрез практичното приложение учащите не само усвояват нова информация. Те и укрепват когнитивната гъвкавост. Този тип учене също така насърчава адаптивността.

Изследвания сочат, че хората, които активно практикуват наученото, успяват да създадат дълготрайни връзки в ума си. По този начин се улеснява оптимизирането на методите за учене. Знанията стават по-устойчиви и лесно приложими.

Гъвкавостта в ученето е ключово, особено в динамичния свят. Успешните ученици адаптират знанията си в различни ситуации. Те използват знанията си в нови контексти:

• Прилагане на знания в нови ситуации;
• Трансформиране на умения за справяне с нови предизвикателства;
• Създаване на свързаности между учебния материал и реалния живот.

Адаптирането към нови ситуации е важно. Успешните ученици се справят с предизвикателствата благодарение на гъвкавост в ученето. Те не само научават, но и прилагат знанията си в ежедневието.

За адаптиране към нови ситуации са нужни стратегии. Те улесняват ученето. Уменията за адаптиране позволяват на учениците да реагират на промени и да решават проблеми иновативно.

Основните техники за бързо учене включват активното участие и задаване на въпроси. Визуализацията на информацията и практичното приложение също са важни. Те подобряват запомнянето и ефективността при усвояването на нови знания.

Развитието на умения за бързо учене увеличава конкурентоспособността и личната удовлетвореност и помага за успех в различни ситуации.

Резултатите показват, че активното учене има положително влияние върху мотивацията и постиженията на учениците в обучението по География и икономика. Учениците показват по-голяма мотивация за учене, развиват ключови компетентности, като проблемно решаване, сътрудничество и критично мислене, и постигат по-добри резултати в учебния процес.

Прилагането на активното учене способства за формиране на отговорност, дисциплина, сътрудничество и създава интерес към географията и икономиката.