Иновативен модел за развитие на четивна грамотност в начален етап чрез читателски дневник и театър на маса

Представя се педагогическа иновация, насочена към формирането на четивна грамотност у ученици от втори клас чрез интегрирано прилагане на читателски дневник и театър на маса. Разработката се основава на концепции за ученето чрез преживяване (Bruner), социално-културната теория на Vygotsky и съвременните подходи към функционалната грамотност. Обоснована е необходимостта от активни и социално ориентирани методи, разглеждат се същността, структурата и предимствата на иновативния модел. Представени са основните педагогически принципи, методологична рамка, очаквани резултати и перспективи за приложение.

Въведение

Развитието на четивната грамотност в началното училище е ключова предпоставка за успешното овладяване на всички учебни дисциплини. Стандартното преподаване по български език и литература често не успява да ангажира учениците на по-дълбоко ниво, поради което се налага въвеждането на иновативни педагогически модели. В тази връзка е разработена и апробирана иновация, съчетаваща два подхода – читателски дневник и театър на маса – с цел постигане на трайно, осмислено и мотивирано четене.

Целта тук е да се представи теоретичната основа, структурата и ефектите на иновацията, базирана на реална педагогическа практика във втори клас. Подчертава се значението на ученето чрез преживяване и социално учене, рефлексията и емоционалната ангажираност като фактори за развитие на четивната грамотност.

Теоретична обосновка на иновацията

Иновативният модел се опира на няколко водещи теоретични направления:

Bruner (1996): ученето е ефективно, когато е свързано с преживяване и активно участие. Образованието трябва да ангажира ученика като сътворец на смисъл;
Vygotsky (1978): когнитивното развитие настъпва чрез социално взаимодействие в зоната на най-близко развитие. Учителят има ролята на медиатор;
Pressley & Afflerbach (1995): четенето с разбиране изисква метакогнитивни стратегии като прогнозиране, задаване на въпроси и обобщаване;
OECD (2018): функционалната грамотност включва не само четене, но и създаване на смисъл, критическа оценка и приложение на информация в реални ситуации.

Нормативна рамка

Иновацията е съобразена с ключови документи в българското начално образование:

Държавния образователен стандарт (МОН, 2015): поставя акцент върху развиване на функционални умения, комуникативна и социална компетентност;

Учебната програма по български език и литература за втори клас (МОН, 2022): очаква от учениците да четат с разбиране, да създават текст, да изразяват мнение и да участват в екипна работа.

Същност и структура на иновативния модел

Иновацията представлява интегрирано прилагане на два педагогически инструмента:

1. Читателски дневник

Индивидуален дневник, чрез който ученикът:

• изразява лична позиция към прочетеното;
• структурира съдържание и интерпретира герои и събития;
• обвързва текста с житейски опит, преживявания и ценности;
• тренира умения за писане, аргументация, резюмиране и творческо преразказване.

2. Театър на маса

Драматизация в класна стая, при която:

• учениците четат роля, без да запаметяват реплики;
• акцентът е върху гласовата и интонационната изразителност;
• обучението става чрез преживяване, социално и кооперативно;
• стимулира се емпатията, комуникацията и активното слушане.

Комбинацията от двата метода постига симбиоза между писмена и устна рефлексия, между индивидуално и колективно учене.

Педагогически принципи и предимства

Иновацията се основава на следните принципи:

• Активност и лична отговорност – ученикът е субект на ученето;
• Сътрудничество и екипност – дейностите изискват взаимодействие и роля;
• Интегративност – четене, писане и говорене са тясно свързани;
• Преживяване и мотивация – работи се с емоции, отношение и ценности;
• Диференциация и адаптивност – възможност за участие на ученици с различни способности и интереси.

Предимствата на модела включват:

• осезаемо повишаване на интереса към четенето;
• подобрение на езиковите умения (особено в писмена и устна изява);
• развитие на социална чувствителност, емпатия и саморефлексия;
• създаване на позитивна учебна атмосфера и включване на всички ученици.

Очаквани и наблюдавани резултати

• Повишена четивна грамотност, измерена чрез тестове и писмени задачи;
• По-дълбоко разбиране на художествени текстове и героите в тях;
• Способност за изразяване на мнение и аргументирана позиция;
• Повече самостоятелност и увереност при писане и четене пред публика;
• Увеличено участие в извънкласни читателски дейности.

Тези резултати се потвърждават от пилотното прилагане на иновацията в реална класна стая през учебната 2024/2025 г.

Заключение

Представеният иновативен модел съчетава когнитивен, емоционален и социален подход към четенето. Той предлага ефективно решение за постигане на четивна грамотност чрез преживяване, саморефлексия и сътрудничество. Подобни практики следва да се насърчават и разпространяват в началната образователна степен като част от цялостната стратегия за грамотност.

Моделът демонстрира, че когато децата са ангажирани, преживяват текста и мислят за него, резултатите са по-дълбоки и устойчиви. Препоръчва се по-широкото му прилагане, както и последващи изследвания за дългосрочния ефект върху грамотността и комуникативните умения.