Представят се концептуалната основа, целите, съдържанието и методите на разработена педагогическа технология за развиване на пространственото мислене у единадесетгодишни ученици чрез изучаване и изобразяване на природата. Технологията е реализирана чрез серия от уроци с практическа насоченост, включващи наблюдение, художествено възпроизвеждане, дискусии и практически дейности сред природата. Образователната среда се трансформира в активно поле за интегрирано познание чрез междупредметна връзка между природните науки и изкуствата.
Образованието на младото поколение е ключов фактор за развитието на всяко общество и от него зависи бъдещето – както в икономически, така и в културен и социален аспект. В съвременното българско училище се търсят ефективни пътища за повишаване на учебната мотивация, постиженията и ангажираността на учениците. Все по-осезаемо се чувства нуждата от преосмисляне на методите и подходите в обучението, така че те да отговарят на предизвикателствата на динамичното и информационно наситено време, в което децата растат. Образованието днес трябва не само да предава знания, а да развива умения за самостоятелно мислене, наблюдение, анализ, творчество и прилагане на знанията на практика.
Един от аспектите на когнитивното развитие, който има важно значение както в природонаучните, така и в художествените и техническите дисциплини, е пространственото мислене. Това е способността човек да възприема, анализира, интерпретира и представя обекти и явления в пространството – както в реална, така и в абстрактна форма. Оперира с образи, чието съдържание е възпроизвеждането и преобразуването на пространствените свойства и отношения на обектите: тяхната форма, големина, взаимно разположени части. Оперирането с пространствени образи е умение мислено да се моделират и представят различни проекти или конструкции, да се види вътрешният строеж или външните подробности на формата (Брюк, 2017).
Пространственото мислене има приложение в ежедневието, в ориентацията и действието, но е и ключово за успеха в редица професионални области – от науката и инженерството до медицината, географията, изкуството и архитектурата. В този контекст особено важна роля играе обучението по Човекът и природата в V клас, което съчетава знания за неживата и живата природа, човешкото тяло, природните ресурси и енергийните източници. Темите, които се изучават, предполагат не само възприемане на информация, но и умения за наблюдение, ориентация, описание на структури, проследяване на зависимости и явления, както и изграждане на образи и представи. От друга страна, предметът Изобразително изкуство дава възможност за изразяване чрез визуални средства, за развиване на сетивност, художествен усет и креативност.
Изобразяването на природата в учебния процес представлява не само творческа дейност, но и мощен инструмент за задълбочено възприемане, осмисляне и интерпретиране на заобикалящия свят. Чрез визуалното пресъздаване на природни обекти учениците не просто наблюдават, а активно анализират и осмислят формите, структурите и връзките в природната среда (Савчева, 2025).
Връзката между двата предмета е естествена и продуктивна – чрез наблюдение на природни обекти и тяхното изобразяване учениците едновременно прилагат знанията си от Човекът и природата и развиват пространствено и образно мислене. Именно тук възниква необходимостта от педагогически технологии, които интегрират учебното съдържание от различни предмети в смислена, приложна и ангажираща форма.
Съвременната педагогика препоръчва използването на интерактивни и междупредметни подходи, които съчетават когнитивното с емоционалното и практическото преживяване. Едно от най-перспективните направления в това отношение е обучението на открито, което позволява ученето да се случва в реален контекст, активирайки едновременно интелекта и сетивата на учениците. Провеждането на уроци сред природата, в които се наблюдават и рисуват природни обекти, води до по-дълбоко разбиране на учебното съдържание, повишена ангажираност и по-добро усвояване на знанията.
Според Мария Монтесори: „Концепцията за живот сред природата е най-новото придобиване на образование. Всъщност детето трябва да живее естествено, а не само да познава природата.“ Монтесори, световноизвестен педагог и новатор в образованието, застъпва виждането, че детето трябва да бъде в центъра на образователния процес. Според нея природната среда играе ключова роля в изграждането на свободни, отговорни и мислещи личности. Детето се развива най-пълноценно, когато има възможност да открива и учи чрез пряк контакт с природата, а не само чрез абстрактни знания.
Тя разглежда понятията „среда“, „природа“, „движение“ и „пространство“ като взаимосвързани – не просто фон на ученето, а активен фактор в развитието. Монтесори насърчава учителите ежедневно да извеждат децата навън, защото движението и наблюдението в естествена среда подпомагат както интелектуалното, така и психомоторното развитие.
Многогодишната ми практика като учител показва, че когато децата имат възможност да се докоснат до реалната природна среда, да я изследват чрез наблюдение и сетивно възприятие и да изразят преживяното чрез рисуване, се активират процесите на внимание, мислене, памет, въображение. Така те изграждат не просто знания, а връзка с обекта на знанието, което е важна предпоставка за трайно учене. И разработването на педагогическа технология, която съчетава обучение сред природата с художествено изразяване, се явява актуален и значим принос към практическото обучение по Човекът и природата.
Специфичните цели включват:
- Да се създадат условия за наблюдение и анализ на природни обекти и явления в реален контекст.
- Да се формират умения за пространствена ориентация и визуално мислене чрез художествена дейност.
- Да се усвоят знания за: строежа на организми, екосистеми, атмосферни процеси и др., чрез визуализиране.
- Да се насърчи екологична чувствителност и емоционална ангажираност към природата.
Тя включва:
- Междупредметна интеграция: Човекът и природата + Изобразително изкуство.
- Обучение в реална среда: използване на природата като образователен ресурс.
- Визуално и творческо мислене: работа с образи, скици, диаграми, художествени рисунки.
- Личностна ангажираност: формиране на емоционална връзка с природата и отговорно поведение.
1. Наблюдение
Целенасочено наблюдаване на природни обекти и явления в реална среда.
Приложение: наблюдение на растения, животни, листа при фотосинтеза, поведение при дишане, водоеми и замърсители.
2. Екскурзия
Организирани изнесени уроци сред природата с цел директен допир до учебните обекти. Приложение: разходки и наблюдения край р. Ропотамо, ориентиране по местността, наблюдение на нощно небе със звездна карта и телескоп.
3. Беседа
Образователен диалог между учител и ученици за активиране на предходни знания и въвеждане в нови теми.
Приложение: дискусии за замърсяването, функциите на дишането и екологичните проблеми.
4. Дискусия
Обсъждане на наблюдения и причинно-следствени връзки.
Приложение: изводи за влиянието на средата върху организмите и екосистемите, обсъждане на пространствени зависимости.
5. Художествена дейност
Изработване на рисунки, скици и схеми по наблюдаваната природа.
Приложение: рисуване от натура (листа, дървета, съзвездия), създаване на схеми на биологични процеси.
6. Практическа работа
Задачи, изискващи действия, експерименти и работа с природни материали.
Приложение: събиране и анализ на отпадъци, използване на карти и компаси, изграждане на макети с материали от природата.
Резултатите от използваните методи и проведеното изследване дават основание да се направят следните изводи относно въздействието на обучението чрез природата върху пространственото мислене.
- Пространственото мислене е ключова когнитивна способност, която се развива интензивно в периода на средна училищна възраст и има фундаментално значение както за научно-техническите, така и за художествените и практическите дисциплини.
- Изучаването и изобразяването на природата в реална среда създава благоприятни условия за развитие на пространственото мислене, тъй като ангажира сетивата, развива въображението и логическото мислене на учениците.
- Междупредметните връзки между Човекът и природата и Изобразително изкуство осигуряват цялостен и интегриран образователен подход, който насърчава ученето чрез наблюдение, преживяване и творчество.
- Пейзажният жанр в изобразителното изкуство е не само естетическо, но и когнитивно средство, което подпомага визуалния анализ, композицията, формирането на пространствени представи (Савчева, 2023).
- Интерактивните методи на обучение, приложени в естествена природна среда, засилват мотивацията, вниманието и сътрудничеството между учениците, като същевременно развиват критическо и творческо мислене (Савчева, 2008).
-
- Брюк , Ю. Тестове за пространствено мислене за деца. СОФТПРЕС, С., 2017.
- Монтесори, М. Лекции от Лондон, 1946 г., Асеневци, 2019.
- Неминска, Р. Повишаване на мотивацията за учене. Фактори и мотивационни модели, РААБЕ, 2015.
- Савчева, М. Възприемане и отразяване на природата в изобразителната дейност на учениците от прогимназиален етап на СУ; – В: „100 години специалност Педагогика в Софийски университет „Св. Климент Охридски“, Сборник с доклади от научна конференция на Факултета по педагогика, 11 май 2023 г.“, 2025, с. 65-73 .
- Савчева, М. Видове и жанрове изобразителни изкуства в художественото обучение на учениците от средното училище. – В: Дванадесети международен есенен научно-образователен форум „Съвременно образование и квалификация на учителите – традиции и иновации“, 2023, с. 20-25.
- Савчева, М., М. Мойнова. Интерактивни методи в обучението по изобразително изкуство. – Аз Буки, Просвета, 2008
- Златина Тодорова
СУ „Никола Йонков Вапцаров“ – гр. Приморско
lcx@abv.bg