Иновативен дидактически модел за развиване на умения за формиране на видове изречения по цел на изказване в начален етап на образование

Настоящата статия представя иновативен дидактически модел за развиване на умения за формиране на видове изречения по цел на изказване в начален етап на образование. Актуалността на темата произтича от необходимостта учениците да изграждат синтактична и комуникативна компетентност още в ранна възраст като част от формирането на функционална грамотност. Разработеният модел включва интерактивни дейности, дидактически игри, визуални и дигитални средства, които създават условия за активно и осъзнато участие в процеса на езиково обучение. Проведено е експериментално изследване с ученици от началния етап, при което са приложени диагностични инструменти за проследяване на напредъка. Резултатите показват съществено подобрение в уменията на учениците да разпознават, класифицират и създават повествователни, въпросителни и подбудителни изречения.

В съвременното образование все по-голямо значение се отдава на изграждането на функционална грамотност още в начална училищна възраст. Част от този процес е формирането на умения за разпознаване и създаване на различни видове изречения според целта на изказване – повествователни, въпросителни и подбудителни. Усвояването на тези синтактични структури е в основата на адекватното изразяване, разбиране и участие в комуникационни ситуации.

Традиционните методи на обучение често не отговарят на индивидуалните потребности на учениците и не стимулират активно участие, критическо мислене и творчество. В този контекст възниква необходимостта от разработване на иновативни дидактически модели, които да съчетават игрови, визуални и дигитални елементи, адаптирани към възрастовите особености на децата.

Представеният иновативен модел за обучение по български език е насочен към развиване на умения за правилно формиране и употреба на изречения по цел на изказване. Изследването има за цел да провери ефективността на модела в реална учебна среда и да предложи приложими педагогически решения за практиката в начален етап на образование.

Усвояването на синтактични знания и умения е тясно свързано с развитието на речевите и комуникативните компетентности на учениците (Василева, 2021). Различаването и формирането на изречения според целта на изказване – повествователни, въпросителни и подбудителни – е ключов компонент от обучението по български език. То подпомага както разбирането на чуждия изказ, така и ясно и уместно изразяване на собствените мисли.

Според Виготски, езикът е не само средство за комуникация, но и инструмент на мисленето (Виготски, 1978). Затова обучението трябва да ангажира учениците активно в процеса на осмисляне и създаване на изречения в реален комуникативен контекст. Съвременни автори като Д. Димитрова (2020) и М. Василева (2021) подчертават необходимостта от интегриране на интерактивни, игрови и визуални методи, които развиват езиковата рефлексия и критическо мислене още в ранна възраст.

В рамките на традиционната методика обучението по синтаксис често е формализирано и насочено основно към разпознаване на граматични структури, а не към тяхната смислова и функционална употреба. Именно тук се появява необходимостта от иновативен дидактически модел, който да ангажира ученика като активен създател на текст, а не само като възприемащ.

Съвременни изследователи (Василева, 2021; Георгиева, 2022) поставят акцент върху използването на интерактивни и дигитални методи, които улесняват възприемането на езиковите категории чрез визуализация, игра и активно участие.

Конструктивисткият подход (Брунер, 1996) е в основата на разработения модел, който разглежда ученика като активен създател на знания, а не като пасивен възприемател.

Настоящото изследване стъпва на принципите на конструктивисткия подход, според който ученето се осъществява чрез активно участие, откриване и създаване на знания. В него се прилагат игрови стратегии, дидактически материали и дигитални ресурси, които провокират интерес, улесняват разбирането на езиковите категории и създават условия за трайно усвояване на учебното съдържание.

Изследването е проведено в рамките на три месеца с участието на 25 ученици от четвърти клас. Основната цел е да се установи ефективността на иновативен дидактически модел за развиване на умения за формиране и използване на видове изречения според целта на изказване – повествователни, въпросителни и подбудителни.

Приложен е квазиекспериментален подход в три последователни етапа на диагностика, чрез които се измерва напредъкът на учениците по отношение на:

• разпознаване на видове изречения (съобщителни, въпросителни, възклицателни, подбудителни),
• правилно създаване на собствени изречения от различен тип,
• прилагане на изреченията в комуникативен контекст (кратки текстове, диалози, устни упражнения).

Този иновативен дидактически модел включва:

Констатиращ етап – в началото на периода (1-ва седмица) се провежда тест, с който се установява първоначалното ниво на знания и умения на учениците;

Междинен етап – в средата на периода (около 6-та седмица), който включва междинен тест. С него се проследява прогресът и се дава възможност за адаптиране на методите;

Контролен етап – в края на периода (12-та седмица), който включва контролен тест. С него се измерва крайният резултат от прилагането на иновативния модел.

Тестовете включват задачи от три типа:

• Разпознаване на изречения по цел на изказване;
• Трансформиране на едни видове изречения в други;
• Създаване на собствени изречения и кратки текстове според зададена комуникативна ситуация.

В началото на периода е проведен диагностичен тест, за да се установи началното равнище на знания и умения. След това учениците участват в образователни дейности, разработени по иновативния модел, включващ:

• Интерактивни и игрови дейности (дидактически карти, езикови пъзели, „живи“ упражнения);
• Работа в екип и ролеви игри;
• Визуални и дигитални ресурси (презентации, онлайн тестове, упражнения в електронна среда).

Целта на междинния тест е да се проследи прогресът в усвояването и да се адаптира методическата работа при необходимост. Така се осигурява гъвкаво преподаване, базирано на реалните резултати на учениците.

В края на периода е проведен контролен тест, съответстващ на първоначалния, с цел да се оцени ефектът от приложените методи. Резултатите от тестовете са анализирани чрез количествена обработка – сравнение на средните стойности от двата теста и изчисляване на процента на напредък.

Резултатите от трите теста са подложени на количествен анализ, чрез който се сравняват средните стойности и се измерва напредъкът в овладяването на езиковите структури. За по-прецизен анализ е използван и качествен подход – наблюдение на работата в клас, анализ на ученически текстове и индивидуални затруднения.

Приложената методология съчетава количествен и качествен подход и позволява цялостна и проследима оценка на ефекта от иновативния дидактически модел. Включването на три етапа на диагностика – констатиращ, междинен тест и контролен – осигурява възможност за наблюдение на напредъка в реално време и за корекция на обучителния процес. Чрез използването на игрови и интерактивни техники се създава стимулираща образователна среда, в която учениците развиват уменията си по синтаксис по достъпен и ангажиращ начин.