Изходящото интервю е начин да се получи обективна информация за нивото на знанията и уменията на децата от подготвителния клас по направление „Околен свят“, ядро „Светът на природата и неговото опознаване“ в началото на учебната година. Диагностичното интервю се проведе индивидуално с всяко дете. Съдържа 11 въпроса, а максималния брой точки е 35. Условията на задачите се четат от учителя.
В таблица са поместени точките и преобразуването им в качествени оценки.
Фигура 3.2.1. дава визуална представа и по-пълна яснота за постигнатите резултати.
Таблица 3.2.1.
|
Дете |
Показатели |
Общо точки |
Качествена оценка |
|||||||||
|
1 |
2 |
3 |
4 |
5 |
6 |
7 |
8 |
9 |
10 |
|||
|
Макс. точки |
5 |
3 |
3 |
3 |
3 |
3 |
3 |
3 |
3 |
6 |
35 |
|
|
№1 |
5 |
1 |
2 |
3 |
0 |
0 |
2 |
0 |
3 |
3 |
19 |
Добра |
|
№2 |
5 |
1 |
3 |
3 |
3 |
3 |
3 |
1 |
3 |
1 |
26 |
Много добра |
|
№3 |
4 |
2 |
1 |
3 |
3 |
3 |
3 |
3 |
3 |
6 |
31 |
Отлична |
|
№4 |
2 |
2 |
3 |
3 |
3 |
3 |
3 |
3 |
3 |
4 |
30 |
Отлична |
|
№5 |
5 |
3 |
3 |
3 |
3 |
3 |
3 |
3 |
3 |
6 |
35 |
Отлична |
|
№6 |
5 |
3 |
3 |
3 |
3 |
3 |
3 |
3 |
3 |
6 |
35 |
Отлична |
|
№7 |
5 |
1 |
1 |
3 |
3 |
3 |
3 |
1 |
3 |
3 |
26 |
Много добра |
|
№8 |
5 |
3 |
3 |
3 |
3 |
3 |
3 |
3 |
3 |
5 |
34 |
Отлична |
|
№9 |
5 |
1 |
2 |
3 |
3 |
3 |
2 |
2 |
3 |
3 |
27 |
Много добра |
|
№10 |
3 |
3 |
3 |
3 |
3 |
2 |
2 |
1 |
2 |
4 |
26 |
Много добра |
|
№11 |
5 |
3 |
3 |
3 |
3 |
3 |
3 |
3 |
3 |
6 |
35 |
Отлична |
|
№12 |
5 |
3 |
3 |
3 |
3 |
3 |
3 |
3 |
3 |
6 |
35 |
Отлична |
|
№13 |
4 |
3 |
2 |
3 |
3 |
3 |
3 |
1 |
3 |
6 |
31 |
Отлична |
|
№14 |
4 |
2 |
0 |
3 |
3 |
3 |
3 |
0 |
1 |
3 |
22 |
Добра |
|
Общо точки |
414 |
|||||||||||
В таблица 3.2.2. са представени резултатите на децата в точки и качествени оценки.
Таблица 3.2.2.
|
Качествена оценка |
Брой деца |
Процентно съотношение, % |
|
Отлична |
8 |
57% |
|
Много добра |
4 |
29% |
|
Добра |
2 |
14% |
|
Задоволителна |
0 |
0% |
|
Незадоволителна |
0 |
0% |
Фигура 3.2.2
При педагогическите изследвания се прилага различен комплекс от изследователски методи. Част от тях служат да се установи връзката между определени мерки с характеристиките на обектите за изследване.
Тази връзка се установява, представя и обосновава чрез математико-статистически методи. При тях се оперира с числените, а не с действителните значения на даден признак.
Универсални методи за анализ не са разработени и не всеки метод е подходящ за всяка съвкупност от данни. Различните методи за анализ се прилагат към определени ситуации. За да изберем подходящия анализ, при всяко конкретно изследване е необходимо да се съобразим със:
обема на извадката; използваната оценъчна скала; вида на разпределение на променливата;
броя на променливите, които се наблюдават и измерват; поставената цел и вида на хипотезата, и др.
Оценъчни скали /скали за измерване/:
Номинална скала се ползва, когато извадката може да се разбие по определени признаци на не-пресичащи се класове, в случаите, когато се отчита наличие или отсъствие на определен признак на наблюдавания обект.
Ранговата скала се използва, когато това, което се оценява, се състои от неравностойни съставки, т.е. задачите са с различна трудност, сериите от въпроси са неравностойни, изпълнението на определени практически дейности изисква различна степен на формираност на умения и т.н. В тези случаи различните по трудност съставки се оценяват с различни числа. Такава е общоприетата у нас схема за оценяване постиженията на учениците – 2, 3, 4, 5, 6.
Интервална скала се използва, когато задачата е съставена от равностойни съставки. Ако е отговорено на 6 въпроса, се получават 6 точки, на 4 въпроса – 4 точки и т.н. Получава се редицата: 6, 5, 4, 3, 2, 1, 0, която представлява интервална скала.
В нашия случай най-удачна е ранговата скала.
Ранжиране на резултатите. Рангов ред
Необходимо е резултатите да се подредят в низходящ ред, започвайки от максималния постигнат резултат.
- Ранжиране на резултатите от входящото диагностично интервю
Максималната оценка на постиженията на ученик е 35 т.
Ако подредим числата xi, които са оценки на някакво качество (променлива величина) на елементите от извадка с обем n, като на първо място поставим най-малкото число, след това следващото и т.н., се получава така нареченият вариационен ред. Например редът ще бъде x1=9, x2=11, x3=19, x4=21, …, x13=35.
Вариационният ред не може да се определи предварително. Той се изгражда от установените за конкретното изследване резултати. Първият елемент на вариационния ред е най-ниската фиксирана стойност на променливата, а последният е най-високата стойност.
В Таблица 3.2.3. са поместени номерата на децата и резултатите/точките от входящото диагностично интервю, а в Таблица 3.2.4. са резултатите, подредени по рангове.
Таблица 3.2.3
|
№ в групата |
Бал /точки/ |
|
1 |
23 |
|
2 |
18 |
|
3 |
18 |
|
4 |
12 |
|
5 |
20 |
|
6 |
30 |
|
7 |
10 |
|
8 |
29 |
|
9 |
12 |
|
10 |
18 |
|
11 |
24 |
|
12 |
21 |
|
13 |
17 |
|
14 |
12 |
Таблица 3.2.4
|
Бал /точки/ |
Ранг |
№ в групата |
|
30 |
1 |
6 |
|
29 |
2 |
8 |
|
24 |
3 |
11 |
|
23 |
4 |
1 |
|
21 |
5 |
12 |
|
20 |
6 |
5 |
|
18 |
7 |
2 |
|
18 |
7 |
3 |
|
18 |
7 |
10 |
|
17 |
8 |
13 |
|
12 |
9 |
4 |
|
12 |
9 |
9 |
|
12 |
9 |
14 |
|
10 |
1 |
7 |
- Ранжиране на резултатите от изходящото диагностично интервю
В Таблица 3.2.5. са поместени номерата на децата и резултатите/точките от изходящото диагностично интервю, а в Таблица 3.2.6. са резултатите, подредени по рангове.
Таблица 3.2.5
|
№ на дете |
Бал /точки/ |
№ в групата |
Бал /точки/ |
|
1 |
19 |
8 |
34 |
|
2 |
26 |
9 |
27 |
|
3 |
31 |
10 |
26 |
|
4 |
30 |
11 |
35 |
|
5 |
35 |
12 |
35 |
|
6 |
35 |
13 |
31 |
|
7 |
26 |
14 |
22 |
Таблица 3.2.6
|
Бал /точки/ |
Ранг |
№ в групата |
Бал /точки/ |
Ранг |
№ в групата |
|
35 |
1 |
5 |
30 |
4 |
4 |
|
35 |
1 |
6 |
27 |
5 |
9 |
|
35 |
1 |
11 |
26 |
6 |
2 |
|
35 |
1 |
12 |
26 |
6 |
7 |
|
34 |
2 |
8 |
26 |
6 |
10 |
|
31 |
3 |
3 |
22 |
7 |
14 |
|
31 |
3 |
13 |
19 |
8 |
1 |
На децата от предучилищна възраст трябва да се показва последователността в развитието на живата и неживата природа и зависимостта от сезонните фактори на външната среда. Да общува с природата и да я опознава може всяко дете, когато се направлява правилно и компетентно от възрастните. Периодът на ранното общуване е от съществено значение за физическото и психическото му развитие, а и за емоционалното му благополучие.
Художествената литература е могъщо средство за въздействие. Тя е особен вид познание. Художественият образ събужда у детето чувства, а чувствата – мисли, отношение и стремеж за подражание. Той повече от всичко допада на детската емоционална природа, подпомага възприемането на знания за живота, на идеите и чувствата, внушени от писателя, дава на децата жив, пълнокръвен пример за поведение.
Използването на художествената литература сред природата формира у подрастващите познавателен интерес към околната среда.
Чрез художествената литература детето възприема тайните на природата, разбира закономерностите в нея, но всичко това става с дълбоко чувство на възторг и любов към нея, формират се заинтересованост и хуманно отношение към всяко живо същество.
Педагогическият поглед върху детската художествена дейност като път за емоционално изразяване на отношението на детето към неживата и живата природа и човека има важно значение за организацията на възпитателния процес и за създаване на условия на всяко дете за самоизразяване.
Изграждането на положително отношение на детето към природата е целенасочен и системен процес. Eкологичното съзнание се изгражда от детството до края на живота. Затова се надяваме поставените основи в детската градина да продължат да се надграждат и в бъдеще, когато детето вече ще бъде зрял човек, който да обича природата и я опазва за бъдещите поколения.
- Антоанета Златанска