Изграждане на ключови компетентности в обучението по Химия и опазване на околната среда в 8.клас

Проблемът за обективното диагностициране и измерване на равнището на компетентностите на учениците (система от знания, умения и отношения) е един от основните проблеми на образователната практика. Формирането на ключови компетентности е задача с много посоки в търсенето на решения. Една от възможностите е прилагането на средства за активно учене, които водят до максимално включване на учениците в обучението. Развиването на ключови компетентности се откроява като главна цел и тенденция в съвременното образование и в частност – в природонаучното образование. Ключовите компетентности са тези, от които подрастващите имат нужда за формиране и развитие на научна грамотност, за социална интеграция и активно гражданско поведение. Компетентностите в областта на природните науки се отнасят до способността и желанието да се обясни природният свят с помощта на използваните методи, на наблюдението и експериментирането, чрез задаване на въпроси и формулиране на заключения, основани на факти.

Терминът ключова компетентност придобива изключителна популярност в европейските страни след приемането на Европейската референтна рамка – Ключови компетентности за учене през целия живот (Key Competences for Lifelong Learning – European Reference Framework) – на 18 декември 2006 година от Европейския парламент и Съвета на Европа, и препоръчителна за страните от Европейския съюз. В документа ключовите компетентности се дефинират като комбинация от знания, умения, способности и нагласи, отнесени към определена област.

Ключовите компетентности са нужни за лична изява и развитие, социална интеграция, активно гражданско поведение и професионална реализация. Те са необходими за всички хора. У младите хора те трябва да започнат да се формират още в най-ранна възраст и да се поддържат, опресняват и доразвиват през целия живот (Цанков, Генкова, 2009). В наши дни във връзка с приложението на компетентностния подход в образователната сфера все по-актуален става въпросът за видовете компетентности и компетенции. Някои учени разграничават следните видове компетенции: ключови (с общ характер, универсални са и приложими в различни образователни, професионални и житейски ситуации); базови (отразяващи спецификата на определена професионална дейност) и функционални (съвкупност от функции, характерни за една или друга конкретна дейност).

В по-тесен план, само за образователната сфера се разграничават: ключови компетентности, отнасящи се за общото (над предметното) образователно съдържание; общопредметни компетенции, отнасящи се към определен кръг учебни предмети и културно-образователни области; предметни компетенции, които се формират в рамките на един предмет. Особено важни за развитието на обществото като цяло и по-конкретно на съвременното образование са т.нар. суперкомпетентности, които се определят още и като универсални, т.е. приложими към и в различни дейности, и като трансверсални, т.е. преносими (от една дейност към друга, от един учебен предмет към друг). Концепцията за компетентност включва не само когнитивни и оперативно технологични компетентности, но и мотивационни, етични, социални и поведенчески компетентности. Включва учебни резултати (знания и умения), система от ценностни ориентации, навици и др. (Трайкова, 2023).

Съвременното обучение по природни науки и в частност обучението по Химия и опазване на околната среда е поставено пред сериозни предизвикателства. Това се дължи на съществуването в обществото на две противоположни тенденции: бурно развитие на науката и технологиите, от една страна, и намален интерес към изучаването на природните науки, от друга. В световен мащаб се засилват тенденциите към преосмисляне на съдържанието по природни науки в училищните курсове, към търсене на ефективни стратегии, подходи, методи и инструменти, чрез които да се формират „уменията за живот“, т.нар. ключови компетентности (Бояджиева, Цветков, 2013).

В препоръките на Европейския парламент природонаучната компетентност е дефинирана като способност и готовност на личността да използва знания и приложни методи за обясняване на природните процеси и явления; правене на заключения, основаващи се на конкретни факти и доказателства (Препоръка на Съвета на Европа, 2018).

Ние приемаме определението, че природонаучната компетентност е наборът от компетенции (зададени нормативно като очаквани резултати от обучението), отнасящи се до природните науки, придобити от ученика, осмислени и с възможност за прилагане в реални ситуации. Тя е ключова компетентност и се счита за еднакво важна с останалите компетентности, включена в държавните образователни стандарти.

Компетентностите в областта на природните науки се отнасят до способността и желанието да се обясни природният свят посредством натрупаните знания и използваните методики, включително наблюдение и експериментиране, с цел задаване на въпроси и формулиране на заключения, основани на факти.

Компетентностите в областта на природните науки включват разбиране на промените, причинени от човешката дейност, и отговорността на отделния гражданин (Цанков, Генкова, 2009).

Най-важните знания в областта на природните науки обхващат основните принципи на природния свят, основните научни понятия, теории, принципи и методи, технологиите и технологичните продукти и процеси, както и разбиране на въздействието на точните науки, технологиите и човешката дейност като цяло върху природния свят. Уменията в областта на природните науки включват разбирането на науката като процес на изследване чрез специфични методики, включително наблюдения и контролирани експерименти, способността да се използва логическа и рационална мисъл за проверка на дадена хипотеза, както и готовността за отказ от собствените убеждения, когато те противоречат на резултатите от новите експерименти.

Уменията се свързват още със способността да се използват и управляват технологични средства и машини, както и научни данни, с оглед постигането на дадена цел или вземане на решение, достигане до заключение въз основа на факти. В държавните документи (Държавни образователни изисквания за учебно съдържание по Химия и опазване на околната среда) са залегнали идеите за развитие на ключови компетентности у учениците чрез решаване на задачи в реални ситуации и създаване на благоприятни условия за лабораторна дейност в училище.

Химията е експериментална наука и би следвало лабораторната работа да е неотменима част от обучението в училище. Лабораторните експерименти позволяват на учениците да учат с разбиране и в същото време да се включват в процеса на конструиране на знания чрез правене на наука.

При изпълнението на химични експерименти се следва пътят на научното познание – от целенасоченото наблюдение, планирането на изследването, извършването на опити, оформянето на резултатите към формулирането на изводи. Съвкупността от тези дейности е основа за реализиране на изследователския подход (inquiry – based approach в процеса на обучение (Tzvetkov & Boiadjieva, 2013). Свързването на знанията, овладени в лабораторията, с научните знания е условие за формиране на ключови компетентности у учениците.