Да управляваме времето, е остаряло схващане – новото е да управляваме вниманието, а вниманието е отвъд времето. То е като едно ново приятелство.
Младите хора много добре знаят какво не искат, какво не знаят и какво не могат. С много детайли и конкретика могат да го обяснят, но какво искат, какво желаят да им се случи, как да се развият, там много често има пълна неяснота. В книгите освен да срещнем непознати светове, можем да научим, че ,,Навиците са робия, дори добрите навици!“, както казва в едно от изследванията си д-р Лозанов. Защото тогава не правим свободен избор. Старото е да създаваме навици, то очевидно не работи.
Как да поставим книгите в целеполагането на всеки урок?
Казано с други думи, как целта на нашия герой зависи от целта на антагониста в решаването на проблема.
Професор Георги Лозанов определя сугестологията като наука за внушението и за разкриването на всестранни резерви на личността. Като описва фактора ,,множествена личност“, открива, че във всеки от нас има множество личности. При всеки здрав човек това е ежедневен феномен – смяната на тези личности. Той доказва, че се променя не само интонацията, с която говорим при общуването с различни личности от обкръжението ни, но се променя и сърдечният ритъм, пулсът, кръвното налягане и метаболизмът. И чрез ролеви игри ние откриваме коя е най-добрата личност за дейността. Затова ако не сме в правилната личност, ние не сме способни да научим нещо. Забавните игри ни помагат много лесно да сменяме тези личности.
В моята работа всяка дискусия е психологически или емоционален момент, подготвен с плавни срокове за работа и разбиране от страна на учениците, при който на учениците се въздейства чрез съпреживяването. Използвам ролевите игри и забавните уеб-базирани платформи – ,,Gamma”, ,, Canva”, ,,Kahoot” и др. – за образователни или преговорни цели. Стъпките на модела на обърната класна стая като: гъвкава учебна среда, култура на учене, преднамерено съдържание, са адаптирани и трансформирани предварително от мен. Затова от гледна точка на новото обучение, което предлага проектното базиране на материала, се опитвам да създавам богата среда, която да позволи на учениците да навлизат по-дълбоко в темите и да им предоставям възможност за практически дейности.
В търсене на най-оптималния иновативен вариант се опитвам да прилагам и някои елементи на компетентностния подход, като компонент в образователния педагогически експериментален метод, затова най-вече се фокусирам върху развитието на практически умения, аналитично мислене и умението за решаване на проблеми, вместо просто запаметяване на учебен материал. Този подход насърчава учениците да прилагат знанията си в реални ситуации и да използват уменията си за учене за по-нататъшно саморазвитие.
Обучението се насочва към развиване на ключови компетентности, които са необходими за успешна адаптация към бързо променящия се свят, оценяването не се базира само на запаметяване, а чрез проекти, задачи и практически задания, компетентностният подход насърчава самостоятелното мислене, творческото решение на проблеми и способността за работа в екип. Този компетентностен подход подготвя учениците за реалния живот, като ги прави способни да прилагат знанията си в различни ситуации.
Прилагането на компетентностен подход в образованието има редица ползи както за учениците, така и за учителите.
Учениците не се ограничават само до теоретични знания, а се научават да мислят аналитично и да решават проблеми в реални ситуации.
Подобрява мотивацията за учене. Чрез интерактивни методи и практически задачи, учениците са по-ангажирани и мотивирани. Когато виждат, че наученото може да бъде приложено на практика, интересът им към учебния материал се засилва и учебният процес става по-значим.
Развива умения за самостоятелно мислене, но в професионалните паралелки учениците нямат време да търсят информация, да анализират данни и да вземат информирани решения и това е един от недостатъците в техните ежедневна спортно-техническа програма.
Оценката чрез практическо приложение дава възможност за по-реалистична оценка на построяване на мисловни карти и асоциации.
Като учител, диагностициращ образователния процес, по отношение на работата ми, ориентирана към проектно-базираното обучение в часовете по литература, бих предложила МОН да се съобрази със специфичната работа на учителя по БЕЛ в професионалните паралелки и да не се работи по темите в общообразователната програма, а да се намали обемът на материала за сметка на ефективността на компетентностите на учениците.
В модела на проектно-базираното обучение учениците са в действено участие по време на обучителния процес. Те се интересуват от основни теми и проблеми, задават въпроси, решават казуси, свързани с развитието на сюжетното действие на произведенията, и влизат в различни личностни роли, изработват колективни албуми за живота и творчеството на писателя, като по този начин подобряват своите умения за комуникация. При заложения в проектната ми работа модел, ролята на учителя е във взаимодействието, а не в лидерската позиция, от мен се очаква да структурирам времето на класа и да помагам за внушенията като поетапно изяснявам материала. Учителят не е само ресурс, а и допълващ играч, за да помага на учениците – и те на него, за да се овладее материалът още в клас. Педагогът е в готовност да помогне на всеки ученик, който изостава от груповия проект.
Допълнително предимство е, че се отделя повече време за взаимодействие между ученици и учител, подобряват се и резултатите от тестовете, а това допринася и за намаляване на стреса за учениците, тъй като първоначално учениците имат пряка среща с експерт (актьор), който допълнително може да ги вдъхнови и мотивира, споделяйки интересни факти и случки за професионалните си роли или споделен жизнен опит за актуалността на темите в творчеството на Йордан Йовков.
Учениците чрез проектно-базираното обучение работят по групи и изработват свой албум по темата съвместно с помощ и от родителите. По този начин емоционално съпреживяват някои ситуации от различни сюжети като посочват цитати, които подкрепят основната идея в творбата, и проявят изследователски нюх в събирането на илюстрации и снимки от сборници или факти от живота на твореца. Те могат да проектират и изработят поставените им задачи със собствено темпо, но и при предварително заложени срокове от учителя.
Интересът към различни елементи от иновативни подходи в проектно-базираното обучение по литература в 7.клас е продиктуван от един друг поглед на учениците да видят взаимовръзките между различните дисциплини.
По този начин децата осмислят идеята, че знанието не е разделено на ,,сектори“, а представлява една цялостна мрежа от взаимносвързани знания, тогава учениците осъзнават, че темите в учебните предмети, които изучават, не са изолирани, и всяка област може да допринесе за цялостното им разбиране за света. Например в урок по литература може да се заложи задача за проследяване на езиковото многообразие (изразни средства, тропи и фигури) и индивидуалната стилистика; синтактично-семантичното изразяване при пейзажните описания и характеристика на героите в Йовковите творби; европейските образци, които следва във философското интерпретиране на светогледните идеи и епохата, която се свързва с историческите процеси и причините за изменение на жанровите форми. За целта може да се постави следната тема за дискусия или отговор на нравствен въпрос при седмокласниците: ,,Етичното използване на технологиите при интерпретиране на нравствените добродетели на Серафим и Моканина“. Като тук се включват елементи на информатиката, историята и дори гражданското образование.
Емоционалната интелигентност наскоро започна да навлиза осезаемо в педагогическата практика, разглеждайки и адаптирайки способността да разпознаваме, разбираме и управляваме собствените си емоции, както и да разбираме и влияем на емоциите на другите. В училищната среда развитието на eмоционална интелигентност е от съществено значение за създаване на положителна и продуктивна учебна атмосфера, дори и в професионалните гимназии, в каквато работя.
Терминът придоби особена популярност благодарение на труда на Даниъл Голман, който подчертава, че успехът в личния и професионалния живот не се определя само от традиционния коефициент на интелигентност (IQ), а и от способността за емоционално разбиране и взаимодействие.
Литературата може да бъде ценен източник на знания за ЕИ. Научни изследвания, като „Емоционална интелигентност“ на Даниъл Голман предлагат полезни концепции и примери, които могат да бъдат адаптирани в учебния процес. Препоръчителни са такива иновативни книги като част от учебната програма.
Емоционалната интелигентност е ключов компонент от успешния образователен процес, тъй като позволява на учениците да развият умения, които надхвърлят академичните знания.
Чрез развитие на самоосъзнатост, саморегулация, мотивация, емпатия и социални умения, учениците стават по-способни да се справят със стреса, да изграждат здрави взаимоотношения и да участват активно в обществото.
Учителят играе решаваща роля в този процес, като чрез различни методи – от ролеви игри и четене на книги до групови упражнения и индивидуални тестове – може да подпомогне за развитието на емоционалната интелигентност на седмокласниците.
Когато става въпрос за това да се разрушат стереотипи и предразсъдъци, да се преодолее едностранната перспектива, се търсят форми на обучение, които водят учащите не само към рецепция, но и към действие, към продукция.
Обхватът на приложената от мен иновативна технология в обучението по темата е едногодишната ми практика, осъществена посредством експериментална работа, свързана с прилагане на проектно-базирано обучение при седмокласници в усвояването на творчеството на Йордан Йовков в часовете по литература. Целта на новото изследване е да се създаде нова технология за усвояване на учебния материал и да се провери нейната ефективност в практиката ми като учител.
Технологията за проектно-базирано обучение е приложена при диагностициране на резултатите на две паралелки от 23 души от 57. СУ ,,Св. Наум Охридски“ в гр. София. За целевия подход в разработването и осъществяването на диагностичните резултати съм заложила на контролна (А) и експериментална (Б) група. Първоначално си поставих следните задачи с дейности, които трябваше да изпълня с помощта на новата технология при осъществяване на проектно-базираното обучение:
– Да анализирам теоретичната литература по проблема;
– Да анализирам традиционната учебна практика;
– Да събера дидактически материали, свързани с темата;
– Да създам нова технология, като трябваше най-напред децата в сътрудничество с техните родители да бъдат мотивирани относно спецификата на проекта; да се осъществи среща с Роберт Янакиев, актьор в театър ,,Възраждане“;
– Да се осъществи обучение на учениците чрез новата технология в училищната практика;
– Да се анализират резултатите от педагогическия експеримент, като се обработят емпиричните данни чрез статистически методи;
– Да се докаже ефективността на новия модел чрез методическа статистика.
Хипотезата е, че ако създадем и приложим нова технология в обучителния процес при изучаване на творчеството на Йордан Йовков в прогимназиален етап, то учениците ще имат по-високо равнище на компетентности и ще подобрят мотивацията си при усвояване на учебния материал по литература, ще се справят по-успешно с реални житейски ситуации. Трудностите в прилагането на новия модел са свързани с липсващо през предходните години професионално преподаване на учебния материал и създаване на учебни навици у децата.
Статистически хипотези
xₑ(ср.)=3,74
xк(ср.)=3,26
Нулева хипотеза: Ho = xₑ(ср.)- xк(ср.)=0, но в нашия случай виждаме, че
xₑ(ср.)- xк(ср.)=0,48 >0, т.е. нулевата хипотеза се отхвърля и се приема H1
Извод: Разликата между контролната и експерименталната група не е голяма и иновативният метод има резултат.
Тази технология за усвояване на творчеството на Йордан Йовков в 7. клас чрез проектно-базирано обучение е и един идеологически експеримент. Така преди съзнанието на учениците е преработвало тази информация като даден вид ,,бърза храна“ и бързо са я изхвърляли, а младежкият устрем на подрастващите е хиперпродуктивен, ако ги поставиш в необичайна среда. Те са като астронавти, които имат ясна лазарна цел, попиват точно информацията, която им е нужна, и така променят личностната си нагласа, преминавайки към действие. Защото действието е това, което ни носи радост.
На една от родителските срещи запознах и родителите на седмокласниците как ще се осъществи проектно-базираното обучение, какво съдържа и какви са изискванията, за да се приложи. Етапите, през които ще преминем, съвместно бяха подробно разяснени. Помолих родителите да предложат културолог, който е познат на децата и бих могла да вляза във връзка с него. Предложението за среща с актьора Роберт Янакиев се прие единодушно, а по-късно и от учениците, тъй като те си спомниха някои негови роли в киното.
Екперименталната група на 7.б клас се раздели на по-малки групи (с моя помощ) и започна терскава подготовка и проучване на информация с цел изработване на албум, посветен на живота и творчеството на Йордан Йовков. Децата вложиха в продължение на 2 учебни часа много емоция, спортен дух и старание, за да изработят най-красивия и съдържателен албум.
След една седмица проведохме и срещата с актьора, чиято цел бе да мотивира и концентрира децата върху основната задача, която трябваше да бъде обект на тяхното внимание в продължение на един месец.
Първоначалната задача бе да се обмисли и разработи в екип мисловна карта.
Мисловната карта е един забележителен начин да структурираме проекти, цели, уроци и учениците споделят, че след това всичко правят по нов начин. Тогава целта се поставя като наш център, а не като нещо външно, което да гоним, да се случва, да ставаме, да бъдем и да се случват всички бръщолевения на неосъзнатия ум, а да впрегнем всичко онова, което е вътре в моята душа, и ме кара да се предпазя от прегаряне и психологическа ленност.
Ролеви игри
Един от най-ефективните начини за насърчаване на ЕИ е чрез симулация на реални социални ситуации. При ролевите игри учениците поемат различни роли и имитират ситуации, в които трябва да изразят и управляват емоциите си. Този метод позволява на децата да практикуват как да реагират в ситуации на добротворство, как да изразят съпричастност и как да общуват ефективно с другите.
Упражнения за развитие на емпатия
Постави се на мястото на другия: Учениците обсъждат конкретни ситуации и се опитват да разберат какво може да чувстват техните съученици или героите в дадена история. Тази техника насърчава способността за съпричастност и подобрява междуличностните отношения.
Групови дейности, при които се анализират различни гледни точки – решаване на казуси. Чрез съвместни проекти и дискусии, учениците могат да обменят идеи и да научат как да вземат предвид мнението на другите.
Развиване на социални умения
Групови проекти: Работата в екип изисква ефективна комуникация и координация. Проектите, при които учениците трябва да планират, обсъждат и реализират общи задачи, развиват тези умения.
Игри за активно слушане: Упражнения, при които учениците трябва да слушат внимателно и да обобщават казаното от съучениците си, като по този начин подобряват способността за ефективна комуникация.
Тестове и оценка на компетентностите
За да се проследи развитието на учениците, могат да се използват различни оценъчни инструменти и тестове.
В начaлото децата, които търсеха внимание (бърборковците), не одобриха метода, но след известно време започнаха да се интересуват от новите методи в обучението. След 5–6-то занятие децата усетиха емоционалния заряд на този тип иновативно обучение, започнаха да разбират творческата магия на изкуството и да участват все по-съзнателно в обучителния процес. Трябва да се стремим към натрупване на внушенията системно, а не с частично включване в сугестопедични уроци, най-често в последователни дни 2 учебни часа по 40 минути.
Нужно е известно време, за да се свикне с културата на този език. Този период при мен се осъществи за около 10-12 дни. Инфантализацията в сугестопедичните уроци предизвиква развитие на въображението и любопитството на учениците, освобождавайки го от предразсъдъците. По този начин се разчупва консерватизмът в традиционния образователен модел и уроците са по-достъпни и непринудени, както и оценяването и самооценката за работа.
Моята експериментална работа по модела на ПБО е само един пример, за да се справи учителят по български език и литература по-ефективно в трудния път към знанието и съзнанието на подрастващите. Не изкуственият интелект ще им помогне в общуването им с другите, а самата личност, която да е подготвена и способна да знае, да може и да не достига предела в съзнателния си уникален интелектуален и емоционален модел.
Въпросът остава отворен и той е – как да създадем правилен подход за възприемане на обучението по литература, за да се чувства всеки ученик удовлетворен от изпълнението на всяка една задача? А и за всякакви дейности, които учениците не са привлечени да изпълнят с желание и усърдие.
-
Донка Андреева
57. СУ ,,Св. Наум Охридски“ – София