Кои сме ние и накъде сме тръгнали?

Добрите педагогически практики дават неопровержими доказателства за всяка положителна стъпка в работата на учителя, за справяне с неефективната и унифицирана образователна система.

Едва ли ще прозвучи изненадващо за някои, че ние, учителите, сме загубили отдавна вниманието и любознанието на подрастващите в часовете по български език и литература. Превърнали сме се (ще употребя една позабравена старобългарска дума) в ,,блюстители“ на словото и традицията, които в часовете си сме в тежест за някои ученици. В моята зряла педагогическа практика съм имала възможността да се срещам във времето с различни млади хора – малцина от тях се справят с лекота, с други е необходимо учителят да положи сизифови усилия, а с трети дори да се опита да обърне надолу с главата традиционното професионално статукво в училищните практики и да създаде автономен модел за справяне с ,,проблемните“ ученици.

Като че ли съдбата искаше да си направи един експеримент с моята професионална подготовка, като ми предостави ,,благоприятна среда“, за да покажа наученото от мен досега на теория в един приложим проектно-базиран модел за справяне с новите предизвикателства в българското училище под кодовото заглавие ,,А защо ми трябва това?“.

Когато постъпих на работа (преди една година) в 57. Спортно училище ,,Св. Наум Охридски“ в гр. София, бях въодушевена, че ще работя с бъдещи ,,спортни надежди на България“. Очаквах да срещна амбициозни, дисциплинирани, организирани и справящи се с всякакви предизвикателства млади спортисти, защото и аз в моите юношески години се опитвах да бъда активен спортист. Педагогическата ми квалификация беше подплатена с достатъчно обучителни кредити, професионално-квалификационни степени, работа по проекти и различни клубове по интереси…

Въобразявах си, че сега е настъпил моят час да покажа, че неслучайно съм учител с най-дългогодишен опит… Нещо повече, непосредствено преди началото на учебната година разбрах, че ръководството е решило да ме направи и класен ръководител на деветокласници (с нито едно момиче в класа) и рухнали надеждите на учениците да запазят предишния си класен ръководител и техен треньор. Заедно с тези дарове трябваше да подготвям седмокласници и шестокласници за НВО.

Уви, най-малко устремът и търсенето на нови предизвикателства в училище вдъхновяваше и въодушевяваше тези момчета и момичета, на пръв поглед разнородни в етническо, интелектуално, социално и културно отношение. Колегите също споделяха своите негативни наблюдения относно интересът на децата към учебния процес. Натовареният им спортно-тренировъчен график допълнително тежеше върху плещите на тези изтормозени от образователната система деца.

Още първият час, в който се запознах с ,,надеждите“, разбрах, че по-скоро пред мен стои моето голямо предизвикателство (рухналите ми надежди), отколкото учениците да са предизвикани от мен със споделения ми спортен и житейски опит и да са устремени към придобиване на знания и умения и в научните дисциплини. Дълго време се борихме взаимно с учебния материал по български език и литература, но нямаше и следа, че съм ги научила на нещо.

Телефоните, естествено, всеки час се събираха на определеното за целта място, ръководството беше предоставило добра материално-техническа база (стаите са оборудвани с интерактивни дъски и подходящ интериор за спецификата на всеки учебен предмет), но децата нямаха навика да разглеждат задълбочено и с интерес творчеството на изтъкнатите български и чужди автори в учебната програма по литература. Портретите на изтъкнатите наши будители и класици стояха непознати и безинтересни за учениците, които посещаваха моя кабинет.

Учителят днес като същински рицар се налага да се бори с вятърните мелници, особено в професионалното училище.

В педагогическата си работа ползвам учебника по литература на издателство ,,Просвета“, който отговаря на новата програма на МОН за обучението по литература в 7.клас. Полезни са някои рубрики като ,,Да разсъждаваме“ и ,,Да разговаряме“, съчетани с дейностите за придобиване на литературни, социокултурни и комуникативни компетентности. Учениците изпълняват рефренното изискване на програмата – по различен повод да съпоставят света, героите или проблемите на творбата със своя собствен житейски опит, в съчетание с динамичната съвременност.

Понякога по този начин ученикът успява или не успява да анализира и критично да оценява сполучливостта на своите или чужди текстове за придобиване на комуникативни умения. Учениците не разбират академичния стил и терминология. Затова самоосъзнатостта, емпатията и творческият подход в индивидуалната и груповата работа са ключови моменти в разработването на определени теми от тематичното съдържание.

В моята дидактическа работа се опитвам да съчетавам предимствата на всеки един новаторски подход и да го адаптирам към обучителните цели, като се съобразявам със спецификата на детската психология в различните етапи от обучителния процес.

Предагогическият ми експеримент, озаглавен ,,Технология за усвояване на творчеството на Йордан Йовков в 7.клас чрез проектно-базирано обучение“, предостави възможност на децата да развият умения за самостоятелно мислене, намаляване на стреса от изпити и оценки, посредством изработване на албуми, ролеви и забавни игри в различните уеб-базирани платформи. Основното предимство е, че се проведоха образователни срещи с експерт, прояви се взаимно сътрудничество с родители, учители и училищното ръководство.

В своята работа прилагам и елементи от друг метод – Обърнатата класна стая е един от първите иновативни методи, който се реализира от ученици, които усвояват новия материал вкъщи (чрез видеолекции, подкасти, текстови материали). Основното предимство на обърнатата класна стая е, че учениците получават ясна цел в урока.

В професионалните паралелки учениците нямат време и финансови възможности за прилагане на метода обърната класна стая, тъй като предварително се поставят задачите пред учениците и те търсят информация, анализират данни и вземат информирани решения, и това е един от недостатъците в техния двуразов тренировъчен график и участия в състезания. Разнородната етносна и социално-икономическа среда определя до голяма степен тяхната личностна и професионална мотивация и слабата мотивация при изграждане на обучителни навици и критическо мислене. Децата нямат време, дори и да пожелаят да посетят консултация по някой предмет. Те нямат време и физически сили, а при някои и желание да видят учебния материал предварително, така че да могат да възприемат и да учат системно. Оценката чрез практическо приложение дава възможност за построяване на мисловни карти и асоциации за придобиване на знания и умения. Подобрява комуникационните и социалните умения.

Прилагането на компетентностен подход изисква промяна в традиционната учебна методология и въвеждането на нови стратегии, които акцентират върху практическата реализация на знанията. Например в обучението по български език и литература – анализ на текстове, като учениците не само прочитат произведението, но и създават свои собствени интерпретации; организиране на дискусии върху социални теми, вдъхновени от литературните произведения ,,Серафим“ и ,,По жицата“ на Йордан Йовков, което насърчава диалога и обмена на мнения.

В проектно-базираното обучение децата възприемат учебния материал непринудено, чрез внушения, което представлява цяла наука – сугестопедия, с която се занимава група от млади експерти начело с Димитър Караманчев, продължител на делото на д-р Лозанов – един от неговите ученици. Този екип предлага различни техники и създава специален метод за по-достъпно и лесно запаметяване на учебния материал при подрастващите чрез любов и свобода. Щастието не идва отвън. То идва от любовта, която извира от самите нас.

Идеята, която се опитвах да им внуша, е да четем това, което не разбираме, за да действаме според целта си – с желание, настроение и успех. Така че се опитваме да работим с желание и вдъхновение не както преди, за да заспим, а с ентусиазъм и темперамент. След това се осъществява и ,,метаписане“, за да сме наясно кои сме ние и накъде отиваме. Това означава, че откриваме нов начин да сме със себе си и да комуникираме помежду си, за да сме по-спокойни (отнася се за определени деца, които се научават да работят в екип), т.е. да се свържем с това, което обичаме.

След това, когато учениците разбраха какво е нужно да знаят, за да се пренастрои тяхното съзнание в часа по литература, те постепенно бяха въвлечени в основната задача да си припомнят, да проучат и нова информация за творчеството на Йордан Йовков.

Новото е да управляваме вниманието, а вниманието е отвъд времето. То е като едно ново приятелство за учителя и учениците, стъпка по стъпка училището събира нравствените ценности като грижа за ближния, умения за влагане на любов и доброта в творческата работа на личността. Принципите на любов и свобода са принципи за добро общуване – добруване.

Продължавам да експериментирам и да достигам до любов и свобода. Всеки педагог в работата си може да диагностицира и експериментира с различни иновативни методи и технологии в своята професионална дейност, ако правилно е заложил целеполагането като най-ключовото умение за постигане на високи резултати за образователни компетентности в процеса на обучение на своите възпитаници.

С някои методични изменения, проектно-базираното обучение предоставя ресурси, които не ощетяват финансово семейството както някои платени платформи, а сме в сътрудничество с родители и експерти. Училищното ръководство усилено работи по отношение на предоставените по проекта средства за обновяване на материалната база и вътрешния интериор на кабинета.

Учениците в традиционната класна стая трябва да седят тихо по време на представянето на урока. Това може да бъде трудно за тях, особено тези с проблеми с вниманието или други специални нужди. Този метод предлага значителни ползи, като подобрено взаимодействие в клас, по-добро разбиране на материала и развитие на ключови умения у учениците. С правилно планиране и изпълнение, проектно-базираното обучение може значително да подобри качеството на образованието и да подпомогне учениците в изграждането на важни умения за бъдещето.

Допълнително предимство е, че се отделя повече време за взаимодействие между ученици и учители, подобряват се и резултатите от тестовете и по-малко стрес за учениците. Първоначално учениците имат пряка среща с експерт (актьор), който допълнително може да ги вдъхнови и мотивира, споделяйки интересни факти и случки за професионалните си роли или споделен жизнен опит за актуалността на темите в творчеството на Йордан Йовков.

Учениците чрез проектно-базираното обучение работят по групи, като изработват свой албум по темата съвместно, с помощ и от родителите, така емоционално съпреживяват някои ситуации от различни сюжети като посочват цитати, които подкрепят основната идея в творбата и проявят изследователски нюх в събирането на илюстрации и снимки от сборници или на факти от живота на твореца. Те могат да проектират и изработят поставените им задачи със собствено темпо, но и предварително заложени срокове от учителя.

Интересът към различни елементи от иновативни подходи в проектно-базираното обучение по литература в 7.клас е продиктуван от един друг поглед на учениците да видят взаимовръзките между различните дисциплини.

Педагогическият ми експеримент продължи почти месец, като наблюдавах две групи ученици – експериментална и контролна.

Обратната връзка за проектно-базираното обучение получих в края на учебната година, с анкета, в която учениците споделиха дали им е допаднал този интерактивен метод и защо. Ето някои отговори от анкетата: ,,Да, харесва ми този метод, защото е различен и ми дава възможност да изразя собственото си мнение“, ,,Да, защото е по-интересно в часовете и ангажиращо“, ,,Да, защото е интересен и ме кара да уча!“, ,,Да, защото е по-интересен и те включва активно в ученето“, ,,Да, защото ми дава възможност да разсъждавам върху придобитите знания“. Само един ученик споделя: ,,Не, защото нямаме време, заради спорта“.

Пред мен децата разкриха най-голямата си тайна! ,,Госпожо, ние мислехме през цялото време, че този метод е една шега!“ Тези думи на седмокласниците за съвместната ни работа в проектно-базирания експеримент бе дългоочакваното признание за успеха на новата технология. Всеки ден аз се старая да провокирам техния интерес към литературата. Въпреки известния напредък има още много крачки да направим в достигане на максимални резултати.

МОН е една от държавните институции, която е отговорна както за експериментите в образователната система, така и за адаптиране на учебния материал към професионалните интереси на младите спортисти и всички деца в професионалните гимназии. Като учител мисля, че при учениците в професионалните гимназии, предвид натовареността на техния график, може да се помисли за облекчаване на учебния материал в часовете по БЕЛ за сметка на качеството на придобитите компетентности.

Иновативните технологии в образователния процес са ценна част от разрушената връзка в годините между минало и настояще. Чрез тях съвременните будители се опитваме да изградим онзи мост между егоизъм и колективизъм, който различните исторически, политически, демографски и икономически системи консумираха, за да ни обезличат като народ със самобитни духовни и културни ценности, които българската литература, още от времето на дядо Вазов, беше възпитала в поколения наред.

Днес тези неповторими творци съществуват в литературните програми във всеки образователен етап по БЕЛ, но обществеността и държавните институции, които на моменти се опитват да съставят някоя ,,куца“ учебна програма от експертни теоретици – не работи. Истината е, че обучението и възпитанието на всяко дете е следствие от нарушената хомогенност на българското семейство и общество. Ние сме народ от ,,единаци“ и нямаме съзнанието, че сме ,,колективна сила“.

Да си учител е призвание, което не на всеки се отдава! Изкуственият интелект, колкото и интелектуално съвършен да се опитват да го възпитат, няма да има емоционалната интелигентност на човека.