СЪЩНОСТ И ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ПРЕХОДА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА КЪМ УЧИЛИЩНА ОБРАЗОВАТЕЛНА СРЕДА

Разглеждат се психологическите и педагогическите аспекти на прехода на детето от предучилищна към училищна образователна среда. Подчертава се значението на този етап като критичен момент в личностното развитие, в който децата навлизат в нова социална роля и културна среда. В съвременния образователен контекст акцентът постепенно се измества от чисто интелектуалните компоненти на училищната готовност към личностната готовност, свързана с вътрешната мотивация за учене, самоконтрола и желанието за постигане на добри резултати.

Изтъква се ролята на предучилищните образователни институции като основна предпоставка за успешна адаптация в училище и се подчертава необходимостта от приемственост между детската градина и началното училище като фактор за повишаване ефективността на обучението в ранна училищна възраст.

Увод

Преходът от предучилищна към училищна образователна среда представлява навлизане в ново културно и социално пространство, в което настъпват съществени промени както в ролите, така и в изискванията към детето. Този преход е не само възрастов и организационен, но и дълбоко психологически процес, свързан с цялостна промяна в социалната среда. Ефективното преминаване от детската градина към началното училище изисква целенасочени усилия и сътрудничество между образователните институции.

Предучилищните образователни институции играят водеща роля в процеса на подготвяне на децата за училищния живот. Въпреки динамиката на социалните промени през последните десетилетия, системата на предучилищното образование запазва своята значимост и адаптивност, като продължава да бъде ключов фактор в личностното и интелектуалното развитие на децата.

Сред водещите принципи на съвременната образователна политика са достъпността, приемствеността и адаптивността на обучението. В този смисъл, създаването на развиваща и подкрепяща образователна среда по време на прехода от детска градина към училище е една от основните задачи на педагогическата практика. Особено внимание се отделя на формирането на положително отношение към училището, което започва още преди самото постъпване в първи клас.

Психолого-педагогическите изследвания в тази област разглеждат различните аспекти на училищната готовност – както когнитивни, така и личностни. Особено значение се придава на личностната готовност, която включва мотивация за учене, положително отношение към училището и учителя, способност за самоконтрол и осъзнаване на новата социална роля „ученик“.

Възрастови особености на децата в предучилищна възраст (от 3 до 7 години)

Предучилищният период е специално време в развитието на детето, когато то придобива и развива необходими способности и умения. Той се характеризира с висока интензивност на физическото и психическото развитие. От три до четири години настъпват значителни промени в естеството и съдържанието на дейностите на детето, във взаимоотношенията с възрастните и връстниците. Децата започват да усвояват половите роли, проявяват интерес, внимание, грижа към деца от противоположния пол.

В интелектуалната сфера се натрупва определен запас от идеи за различните свойства на обектите – сензорни стандарти за форма, цвят, размер; явления от реалността, за самите себе си. Преобладаващата форма на мислене е визуално-образна. Детето е в състояние не само да комбинира предмети по външно сходство (форма, цвят, размер), но и да усвоява общоприети идеи за групи предмети (дрехи, съдове, мебели). На този възрастов етап децата овладяват граматическата структура на речта; активно експериментират с думи. Те се изразяват в 2-3 изречения за емоционално значими събития. Налице е значително увеличен речник.

На тази възраст нуждата от движение е много голяма (физическата активност заема поне половината от будното време). Моторната координация се развива. По-малките деца овладяват основните движения, развиват се качества като скорост, сила, координация, гъвкавост, издръжливост. Задачата на възпитателя е да създаде положително настроение у децата, да организира рационален двигателен режим, да предотврати умората на детето чрез разумно редуване на различни активни дейности и почивка.

Хармоничното развитие на децата в предучилищна възраст е един от най-важните проблеми на психологията и педагогиката днес. Периодът от раждането до приемането в училище според експертите е възрастта на най-бързото физическо и психическо развитие на детето, на формиране на лични качества, необходими на човек през целия му последващ живот.

Именно този етап от живота на детето осигурява цялостно развитие, което служи като основа за по-нататъшното придобиване на всякакви специални знания и умения и усвояването на различни дейности.

Предучилищната възраст е период на интензивно формиране на психиката въз основа на онези предпоставки, които са се развили в ранна детска възраст. [1] Покрай всички линии на умственото развитие възникват новообразувания с различна степен на тежест, характеризиращи се с нови свойства и структурни особености. Факторите за това са: реч и комуникация с възрастни и връстници, различни форми на познание и включване в различни видове дейности (продуктивни, ежедневни).

Развива се психиката, личността, нейните структурни елементи (характер, интереси и др.), способностите и склонностите. В същото време се осъществява по-нататъшно развитие и социализация на отделната личност, най-силно изразена на психофизиологично ниво, в когнитивните функции и психомоторното развитие.

Предучилищната възраст е период на формиране на вътрешния живот на детето и неговата личност. В този период се оформя образното мислене и въображение и възниква желанието то „да бъде като възрастен“ и да го имитира. В предучилищния период детето започва съзнателно да контролира поведението си и се научава да действа правилно (по правила). Това е етапът на интензивно формиране на социални нужди и самосъзнание на детето, на неговото отношение към другите хора и към себе си. През този период се оформят първите морални и етични идеи на детето за доброто и злото, красивото и грозното, доброто и лошото. Като цяло това е ерата на активното отглеждане на детето и неговото социално и личностно развитие. [4]

Адапционно-развиваща среда при прехода на детето от предучилищна към училищна среда

Постъпването в училище и началният период на обучение водят до преструктуриране на целия начин на живот и дейности на детето. Детето, което влиза в училище, трябва да е зряло във физиологичен и социален план, то трябва да достигне определено ниво на психическо и емоционално-волево развитие.

Учебната дейност изисква определен запас от знания за околния свят, формиране на елементарни понятия. Детето трябва да владее умствени операции, да може да обобщава и диференцира предмети и явления от околния свят, да може да планира своите дейности и да упражнява самоконтрол. Положителното отношение към ученето, способността за саморегулиране на поведението и проявата на волеви усилия за изпълнение на възложените задачи са важни. Не по-малко важни са уменията за вербална комуникация и развитите фини двигателни умения.

Главната образователна задача за прехода към училищен живот е разбирането за оптимизиране процеса на преходност, което предполага:

• да се отчитат същностните потребности на детето;

• да се педагогизират обективните обстоятелства, в които е поставено малкото човече;

• да се взаимодейства съобразно неговото положение и заобикалящата го реална среда. [3]

Постъпвайки в училище, у детето трябва да се формира необходимата личностна готовност да се подчинява на определени правила в училище. Тези правила предполагат формиране у детето на отношение към възрастния като учител, който предявява определени изисквания към него като ученик. Важно е да се формира отношение към новата дейност – ученето, като сложна и сериозна задача, и отношение към връстниците като партньори в учебната дейност. [2]

Личната готовност характеризира ориентацията на детето в заобикалящия го свят, неговия запас от знания, отношение към училището, независимостта на детето, неговата активност и инициативност, развитието на потребността от комуникация, способността за установяване на контакт с връстници и възрастни. Проблемът за училищната готовност включва педагогически и психологически аспекти. Педагогическата готовност за училище се определя от нивото на индивидуалните специални знания, умения и отношения.

Най-ефективната форма, която може да осигури пълна подготовка на децата за училище, е предучилищната образователна институция. Преходът от детска градина към училище е решаващ и труден момент в живота на децата както в социален, психологически, така и във физиологичен план. При постъпване в училище условията на живот се променят радикално, психоемоционалното натоварване се увеличава, игрите се заменят с ежедневни дейности и образователната дейност става водеща.

Резултатът от сътрудничеството между предучилищната образователна институция и началното училище трябва да бъде създаване на удобна адаптивна и развиваща се образователна среда: осигуряване на висококачествено образование, неговата достъпност, откритост и привлекателност за децата и техните родители (законни представители) и цялото общество, духовно и морално развитие и образование; гарантиране на защита и укрепване на физическото, психологическото и социалното здраве на децата. Децата в детската градина и в училището са поставени в различни условия и едни и същи възпитателни и образователни задачи се решават по различни начини.

В този аспект проблемът за осигуряване на приемственост между предучилищното и началното образование е един от най-належащите проблеми през цялата история на предучилищната и общата педагогика. На предучилищната образователна институция е отредена специална роля в общата система за непрекъснато образование, тъй като тя е първото звено в тази система. Именно в предучилищната образователна институция се полагат основите на личността, нейните свойства, качества и способности, които до голяма степен ще определят пътищата на по-нататъшното развитие на детето като ученик.

Въз основа на успеха на детето, особено в контекста на обучението през целия живот, се разглежда компетентността на детето в различни дейности и в сферата на отношенията; в системата на съвременното образование непрекъснатостта на целите и задачите трябва логично да продължи при координирането на педагогическите подходи и технологии, което ще допринесе за формирането на компетентностите на учениците в началното училище.

Приемствеността между предучилищното и училищното образование не трябва да се разбира само като подготовка на децата да учат. Необходимо е преходът към училище да бъде по-мек, незабележим и плавен, учителите трябва внимателно да се запознаят с формите и методите на работа в предучилищната институция, да помогнат на първокласниците бързо да се адаптират към новите условия. Както в предучилищната институция, така и в училище, образователният и възпитателен процес трябва да бъде подчинен на формирането на личността на детето: развитие на неговата компетентност, креативност, независимост, отговорност, самосъзнание и самочувствие, свобода.

Следователно, в основата на приемствеността между детската градина и училището са: развитието на любопитството и на способността за самостоятелно решаване на творчески проблеми; формирането на творческо въображение, насочено към интелектуалното и личностното развитие на детето; развитието на комуникацията (способността за общуване с възрастни и връстници). Процесът на приемственост може да се разглежда от две страни:

1) в предучилищното ниво на образование се формират основните личностни качества на детето, които служат като основа за успешно училищно образование;

2) училището впоследствие продължава работата в тази посока, като се опира на постиженията от предучилищната възраст и организира педагогическа практика, която да развие натрупания потенциал.

Това разбиране позволява реална приемственост в развитието на децата, а именно:

– координират се целите, задачите, съдържанието, методите, средствата и формите на организиране на образователните процеси в детската градина и училището;

– осигуряват се условия, насочени към поддържане на здравето, емоционалното благополучие и развитието на индивидуалността на всяко дете.

При приемането на децата в училище е важно нивото на психологическо развитие на детето. То става ученик, когато има вътрешна позиция, и това е възможно, когато няма стабилни афективни комплекси, свързани с училищния живот. Приемът на дете в училище е повратна точка в живота. Важен резултат от психическото развитие през предучилищното детство е готовността за учене.

В първите дни на един първокласник в училище се променя обичайният начин на живот на детето, то свиква с новите социални условия, опознава връстниците си, трудно му е да разбере новата си позиция. Взаимодействието между водещите линии на образование и възпитание на тази възраст влияе върху по-нататъшното развитие на детето. Приемствеността между предучилищна и първична грижа е едно от условията за обучение през целия живот.

Заключение

Преходният период от предучилищна към училищна среда е труден и уязвим. И не случайно в момента необходимостта от запазване на целостта на образователната среда е един от най-важните приоритети. На настоящия етап се наблюдава смяна на акцента в разбирането на готовността на детето да учи в училище, от интелектуална към лична готовност, което се определя от формираната „вътрешна позиция на ученика“ (способността на детето да поеме нова социална роля на ученик). На преден план са формираните познавателни мотиви за учене, тоест съзнателното желание на детето да учи, да научи нещо ново, разчитайки на вече придобитите знания. По този начин за съвременния първокласник става важно не толкова да има познавателен инструмент, колкото да може да го използва съзнателно.