Разглеждат се съвременните аспекти на четивната грамотност в началното училище чрез анализ на теоретични постановки и иновативни педагогически инструменти – читателски дневник и театър на маса. На базата на съществуващи научни източници се изясняват ключовите концепти, подходи и фактори, които влияят върху изграждането на функционалната грамотност у учениците от втори клас. Отчита се ролята на възрастовите особености, социалното взаимодействие и метакогнитивните процеси като основа за избора на стратегии. Подчертава се значението на интеграцията между когнитивни, езикови и социални компетентности за постигане на трайно четивно развитие в ранна възраст.
Въведение
Четенето с разбиране е основен образователен приоритет в контекста на развиващото се информационно общество. В ранна училищна възраст то представлява не само базово учебно умение, но и основа за овладяване на всички останали компетентности. Според дефиницията на IEA (PIRLS, 2021), четивната грамотност е способността да се разбира и използва писмен текст за постигане на цели, усвояване на знания и участие в обществото. В този смисъл училището има за задача да подготви учениците не просто като читатели, а като интерпретатори, създатели и критични мислители.
Целта на настоящата статия е да представи теоретичен обзор на основните концепции, свързани с четивната грамотност, и да анализира приложението на два иновативни метода – читателски дневник и театър на маса – в обучението по български език и литература във втори клас. Особено внимание се обръща на връзката между методите и психолого-педагогическите особености на учениците, както и на нормативната рамка в българското начално образование.
Теоретична рамка
Четивна грамотност – дефиниции и теоретични постановки
Четивната грамотност се разглежда като процес на активно взаимодействие между читателя и текста (Snow, 2002; Smith, 1978). Tovani (2000) я определя като съзнателно създаване на смисъл чрез интеграция на предходни знания. В този контекст четенето е не само когнитивен, но и социален процес – идея, подчертавана от Vygotsky (1978), който разглежда ученето като резултат от взаимодействие в социална среда.
OECD (2018) разширява понятието, като включва работа с различни типове текстове – линейни, мултимедийни, хипертекстови. Съвременното разбиране за грамотност предполага владеене на умения за анализ, оценка и създаване на текст на базата на критическо мислене и рефлексия.
Читателският дневник – инструмент за саморефлексия и езиково развитие
Чрез писмената рефлексия учениците осмислят текста, формулират лични впечатления и аргументират мнение. Според Harvey & Goudvis (2007) и Gallagher & Kosta (2013), дневникът развива стратегическо мислене и писмена реч. В началния етап той е особено ценен, тъй като съчетава индивидуален напредък с диагностична стойност за учителя.
Дневникът позволява проследяване на напредъка във времето и служи като средство за индивидуализация. Той стимулира и метакогнитивни стратегии като задаване на въпроси, прогнозиране, формулиране на изводи и свързване с личния опит – ключови умения за напредналата грамотност (Pressley, 2002).
Театър на маса – преживелищно и интерпретативно четене
Театърът на маса активира процеса на четене чрез емоционално ангажиране и колективно преживяване на текста. Учениците разпределят роли и четат с интонация и изразителност, без да заучават текста. Bruner (1996) и Vygotsky (1978) обосновават ефективността на обучението чрез преживяване и сътрудничество.
Драматизацията стимулира не само устната изразност, но и емпатията и емоционалната интелигентност. Ewing (2011) подчертава, че театърът развива способността на децата да влизат в различни гледни точки, което е основа за по-дълбоко разбиране на художествени текстове.
Възрастови особености на второкласниците
На възраст 7–9 години децата преминават през конкретно-операционален стадий на мислене (Piaget, 1952). Те усвояват знания чрез нагледност и социално взаимодействие. В този смисъл, методите, които съчетават игра, лична ангажираност и комуникация, са особено подходящи за тази възрастова група.
Учениците в тази възраст се нуждаят от външна мотивация, емоционална подкрепа и признание, което прави методи като театър и дневник особено ефективни. Те отговарят и на психологическата потребност от принадлежност, изява и творчество.
Прилагането на читателски дневник и театър на маса като допълващи се стратегии адресира едновременно когнитивните, емоционалните и социалните потребности на учениците. Дневникът подпомага вътрешната рефлексия, докато театралните дейности развиват емпатия и комуникативни умения. Този подход съответства на изискванията на ДОС (МОН, 2015) и учебната програма за втори клас (МОН, 2022), където акцентът е върху четенето с разбиране и изразително устно и писмено изразяване.
В контекста на българското начално образование прилагането на подобни методи е все още недостатъчно разпространено, но натрупаният практически опит показва висока ефективност. Учениците не само повишават постиженията си в четене, но и изграждат позитивно отношение към учебния процес.
Заключение
Четивната грамотност е многоизмерно умение, което изисква комплексен педагогически подход. Читателският дневник и театърът на маса предлагат устойчиви решения за нейното развитие още в началния етап на образование. Те обединяват когнитивна активност, емоционално преживяване и социална интеракция – ключови компоненти на съвременното учене.
Приложението на тези методи следва да бъде систематизирано и интегрирано в учебната практика чрез обучения за учители и разработване на конкретни методически модели. Необходима е и по-широка научна подкрепа и изследователска дейност, която да проследи дългосрочните ефекти върху ученическите постижения.