Представя се реализиран дидактически експеримент, проведен в началния етап на образование, чиято основна цел е да се подпомогне формирането на комплексни умения у учениците за създаване на съчинение по преживяване и съчинение по творческа задача. Проследяват се отделните етапи на експеримента — констатиращ, формиращ и контролно-обобщителен. Ефектите от прилаганата иновация се проявяват в подобряване на езиковата креативност, логическа подреденост на текстовете, богатство на речниковия запас и повишена мотивация на учениците за участие в писмена дейност. Направени са изводи относно съществената роля на творческата активност, методическата последователност и поддържащата училищна среда за успешното изграждане на умения за писмено изразяване в ранна възраст.
Развитието на писмената реч в началния етап на училищното образование представлява основен компонент от цялостното езиково, когнитивно и социално развитие на учениците. Възможността децата да изразяват мислите, емоциите и наблюденията си чрез писмено слово създава условия за самостоятелно мислене, логическо структуриране на информацията, креативност и културна идентичност. Усвояването на умения за създаване на текст в различни жанрове – особено съчинение по преживяване и съчинение по творческа задача – изисква не само натрупване на знания и езикови средства, но и целенасочен, системен, научно обоснован и адаптивен педагогически подход. Образователната практика показва, че спонтанното писане, без предварителна методическа подготовка и подкрепа, рядко води до устойчиви резултати, особено в условията на начална степен.
В този контекст дидактическият експеримент се утвърждава като ефективен и достоверен способ за изследване, прилагане и проверка на конкретни методически решения в автентична образователна среда. Той позволява да се направят обосновани изводи относно ефикасността на даден педагогически модел, степента на постигане на очакваните резултати и възможностите за тяхното усъвършенстване.
Дидактическият експеримент е проведен с ученици от трети клас. Основната цел на експеримента е да се подпомогне развитието на писмената реч чрез целенасочено обучение по съчинение по преживяване и творческа задача, като се отчита възрастовата специфика, интересите и езиковите възможности на учениците. Чрез прилагането на иновативни и доказани педагогически средства се цели не само повишаване на уменията за текстопораждане, но и изграждане на увереност, мотивация и лична ангажираност в процеса на писане.
Експериментът се състои от три основни етапа: констатиращ (предекспериментален), формиращ (интервенционен) и контролно-обобщителен (постекспериментален). Всеки от тези етапи има специфична цел, методика и очаквани резултати, което позволява цялостно проследяване и оценяване на педагогическото въздействие.
Целта на констатиращия етап в рамките на дидактическия експеримент е да се установи изходното ниво на овладяване на уменията за създаване на писмен текст у учениците, като това включва комплексно измерване на различни езикови, логически и жанрови компетентности. За тази цел са проведени диагностични задачи, които включват създаване на съчинение по преживяване и по творческа задача. Задачите са конструирани така, че да отразят реални ситуации от ученическия живот и да позволят на децата да проявят както способността си да структурират текст, така и уменията си за емоционално и художествено изразяване. Оценяването на писмените работи е осъществено по предварително разработени критерии, които обхващат следните аспекти: логическа и композиционна структура на текста, употреба на езикови средства (лексика, синтаксис, правопис), богатство на израза и оригиналност, свързаност на съдържанието, наличие на художествени елементи и стилова цялост.
Резултатите от анализа показват, че значителна част от учениците изпитват затруднения в планирането и изграждането на логическа последователност между отделните части на текста, което води до фрагментарност на съдържанието. Освен това се наблюдава ограничен лексикален запас, слабо развитие на художествената изразност и чести правописни и граматически грешки. Отделните текстове често се характеризират с описателен стил, в който липсват елементи на динамика, лична позиция или творческа интерпретация. Изреченията са къси и невинаги обвързани в логически последователни параграфи, което затруднява възприемането на текста като цяло. Отсъствието на план за действие, както и липсата на визуални или лингвистични опори по време на писането, оказват влияние върху качеството на създаваните текстове.
Обобщените резултати от констатиращия етап потвърждават необходимостта от методическа интервенция, която да включва целенасочена подкрепа, използване на модели, структуриращи опори, мотивационни стратегии и подходи, насърчаващи изразяването на личен опит и емоция. Налице е ясен дефицит не само на технически умения, но и на увереност в собствените сили за писмена изява, което подчертава значението на подготвителния етап в процеса на изграждане на писмените компетентности.
Формиращият етап е този, при който се прилага същинската иновационна методика, която представлява сърцевината на педагогическата намеса. Разработена е цялостна система от взаимосвързани уроци, базирана на съвременни принципи на обучение по писмена реч. Тя включва широк спектър от методи и форми на работа, които отговарят на индивидуалните и възрастовите потребности на учениците и им позволяват да изградят и развият основни умения за текстопораждане в различни жанрове. Сред използваните методи се открояват: работа по образец, при която учениците анализират модели на съчинения; създаване на план преди самото писане, което подпомага логическото структуриране на текста; групови дискусии, в които се стимулира обменът на идеи и критическо мислене; ролеви игри и драматизации, които развиват емпатия, въображение и изразителност.
Към това се добавят дейности като писане по картина, при които визуалните стимули отключват творческата фантазия, както и съвместно редактиране и публично споделяне на създадените текстове – практики, които насърчават езиковата рефлексия и увереността на децата в собствените им способности. В рамките на уроците се използват визуални опори (илюстрации, картини, схеми), мисловни карти и езикови шаблони, които служат като подкрепящи инструменти при изграждането на текст. Те улесняват процеса на планиране и изразяване, особено при ученици със затруднения. Учениците се насърчават активно да създават авторски герои, да разработват сюжетни линии, да експериментират с художествени похвати – сравнения, метафори, епитети – и да вплитат в текстовете си реални лични преживявания, което прави писането автентично и значимо.
Ролята на учителя на този етап е трансформирана от традиционен „подател“ на знания към фасилитатор и ментор. Той не просто дава задачи, а вдъхновява, стимулира въображението, насочва вниманието към езиковите детайли и създава позитивна, подкрепяща среда за писмена изява. Учителят поддържа баланс между индивидуална работа, групова активност и обща дискусия, така че всеки ученик да се чувства значим участник в учебния процес. Формиращият етап обхваща период от няколко седмици, през които учениците преминават през целенасочено изградени стъпки – от наблюдение и имитация до създаване на собствени текстове, като всяка нова дейност надгражда предходната. Тази прогресивна структура гарантира усвояване на уменията в дълбочина и създава трайна основа за бъдещото им приложение в различни комуникативни ситуации.
Контролно-обобщителният етап включва повторно измерване на уменията чрез писмени задачи, идентични или сходни с тези, използвани в началния, констатиращ етап. Проведените дейности целят не само количествено сравнение на резултатите, но и качествен анализ на промените в писмената продукция на учениците. Оценяването е извършено по същите критерии като при началната диагностика – структурна цялост, езикова коректност, богатство на израза, свързаност и художествена стойност на текста, с което се гарантира обективността на сравненията.
Сравнителният анализ на резултатите показва значителен напредък в редица компоненти на писменото изразяване. Текстовете на учениците демонстрират по-ясна структура, последователност и логика на изложението. Наблюдава се засилена употреба на художествени похвати – сравнения, епитети, метафори, което прави съчиненията по-образни и въздействащи. Изказът става по-богат и точен, като децата използват по-голямо разнообразие от лексика и граматически конструкции. Съществено подобрение се отчита и в логическата свързаност между отделните части на текста, както и в способността за самостоятелно редактиране и усъвършенстване на написаното. Учениците показват по-висока степен на саморефлексия, стремеж към стилистично прецизиране и правилна пунктуация. Освен това се забелязва повишена увереност в изразяването на собствена гледна точка и лични преживявания, което обогатява съдържанието и придава индивидуалност на текстовете.
Емоционалната ангажираност на учениците също се е увеличила – те пишат с по-голямо желание, проявяват инициативност, споделят идеи и участват активно в обсъждане и редакция на текстовете. Това свидетелства за ефективността на приложената методика и за значението на мотивационната и подкрепяща учебна среда при изграждане на трайни писмени умения. Контролно-обобщителният етап потвърждава положителното въздействие на иновацията и подчертава потенциала на учениците, когато са поставени в условия, които стимулират тяхното развитие.
Дидактическият експеримент потвърждава, че системният, методически обоснован и творчески подход към обучението по писмена реч в началния етап води до повишаване на качеството на текстовото изразяване. Изграждането на писателски умения не може да се постигне чрез спонтанна практика, а изисква внимателно планиране, подходящи дидактически средства и активна роля на учителя като вдъхновяващ ментор. Резултатите от експеримента подчертават необходимостта от иновативни решения в методиката на писменото обучение, които да бъдат адаптирани към възрастовите и индивидуалните особености на учениците.
ИВАН ИЛИЕВ 15. СУ „Адам Мицкевич” – София